Учени от Колумбийския университет доказаха, че слухов апарат, контролиран от мозъчните сигнали, може да усилва правилния глас в реално време в шумна среда. Системата анализира мозъчната активност, определя кой от разговорите слуша лицето и автоматично увеличава силата му, като потиска останалите. Това е важно, тъй като съвременните слухови апарати усилват всички звуци, което затруднява чуваемостта на хората с увреден слух на шумни места.
Системата функционира като „невронно продължение“ на потребителя. Тя използва естествените механизми на мозъка за разграничаване на един глас от много други и усилва точно разговора, върху който е съсредоточено вниманието на човека, като потиска останалите.
Учените провеждат експеримент с участието на пациенти с епилепсия, на които вече са имплантирани електроди в мозъка с цел медицинско наблюдение. На участниците били пуснати едновременно два припокриващи се разговора, а системата анализирала мозъчната им активност в реално време и определяла кой от диалозите привлича вниманието им.
След като фокусният разговор бил идентифициран, алгоритмите моментално увеличили силата му и намалили нивото на втория. Според изследователите системата правилно е определила вниманието на слушателите и е подобрила разбираемостта на речта, намалявайки когнитивното натоварване. Участниците нарекоха преживяването от използването на технологията „научна фантастика“.
За разлика от сегашните слухови апарати, които усилват всички звуци едновременно и не успяват да идентифицират конкретните гласове в тълпата, новата технология се фокусира върху „ефекта на коктейла“ – способността на мозъка да избира един глас сред многото. Това отдавна е проблем при рехабилитацията на слуха – в шумна среда ползвателите на слухови апарати често чуват всички гласове и фоновия шум едновременно, което прави разговора неразбираем. Хората трябва да положат повече усилия, за да чуят речта.
Разработката е продължение на изследванията на екипа, започнали още през 2012 г., когато учените за първи път показаха връзката между моделите на мозъчната активност и това какъв разговор слуша даден човек. Оттогава насам са създадени алгоритми, които могат да съпоставят мозъчните сигнали с речевите потоци и автоматично да разделят няколко говорещи.
В бъдеще подобна технология за невронно насочване на слуха би могла да помогне на стотици милиони хора с увреден слух по света, както и да намали умората от говора в шумна среда – от ресторанти до работни срещи и класни стаи. Въпреки това има много предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени, преди да бъдат създадени носими устройства, които да работят в реални условия, включително подобряване на скоростта и стабилността на системата.
На този етап системата разчита на инвазивни методи (имплантирани в черепа електроди), което ограничава масовата ѝ употреба. Основната цел на изследователския център в Колумбийския университет е преходът към напълно неинвазивни, носими устройства (като външни сензори зад ухото или специализирани слушалки). Успешното решаване на това технологично предизвикателство ще трансформира живота на милиони хора с увреждания, позволявайки им пълноценна социална реинтеграция.
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!
