Немски стартъп е изобретил процесор, който работи с електрически полета вместо с ток

Увеличаването на изчислителните ресурси за задачите с изкуствен интелект е свързано с впечатляващо нарастване на потреблението и разходите за хардуер. Германският стартъп Semron предлага да се намали зависимостта от двата фактора. Основателите на компанията са представили нов елемент за управление на невронни мрежи, който са нарекли „мемкондензатор“ (memcapacitor). Той работи на базата на електрически полета, а не на ток.

Semron е основана от завършилите Дрезденския технологичен университет Кай-Уве Демасиус и Арон Киршен. През 2016 година те получават патент за контролния елемент „memcapacitor“. Според тяхното виждане избягването на работата на невронни мрежи върху класически чипове с транзистори, управлявани от електрически ток ще позволи създаването на невронни процесори с ниска консумация и ниска цена.

„Поради очаквания недостиг на изчислителни ресурси за работа с изкуствен интелект, много компании с бизнес модел, който разчита на достъп до такива ресурси рискуват съществуването си. Това са например големи стартъпи, които обучават собствените си модели. Уникалните характеристики на нашата технология ще ни позволят да достигнем ценовото ниво на днешните чипове за устройства на потребителската електроника, въпреки че нашите чипове могат да се справят с усъвършенстван изкуствен интелект, който другите не притежават.“

каза Киршен пред изданието TechCrunch

Казано по-просто, Semron говори за възможността да се произвеждат евтини чипове, подобни на тези, използвани в смартфони, слушалки и подобни носими устройства, които все пак могат да работят с изкуствен интелект.

Чиповете на Semron са с многослойна организация, която ще позволи значително мащабиране на решенията. Елементарната клетка на памет или изчислителен елемент, базиран на мемкондензатор трябва да съдържа диелектрик с ефект на памет (заряд или капацитет). Например той може да бъде сегнетоелектрик. В зависимост от големината на заряда в клетката ще бъде записан определен тегловен коефициент, който ще се използва при изчисленията. На свой ред този диелектрик с памет разделя два електрода, които индуцират електрически полета един върху друг. „Свързването“ на тези полета ще зависи от коефициента, записан в клетката – доколко междинният слой ще екранира електромагнитното поле, което ще послужи като стойност за изчисленията.

Да се надяваме, че ще видим разработката на практика. Основателите на компанията са публикували редица статии в престижни научни списания и обещават скоро да покажат работата на мемкондензаторите на практика.