Нова технология за разпознаване на човешките емоции без видеокамери

Учени от Токийския университет „Метрополитън“ използват измерване на проводимостта на кожата с течение на времето, за да различават емоциите. По време на експеримента доброволците са били помолени да гледат видеоклипове със страх, радост и смях. Успоредно с това са записвани данни за проводимостта на кожата. Оказа се, че тези показатели могат да се използват за определяне на това какво чувство изпитва човек в момента. Изследването може да помогне за създаването на технологии за разпознаване на емоции, които не трябва да разчитат на анализ на изражението на лицето.

В бъдеще цифровите устройства биха могли да предлагат персонализирани услуги, като се адаптират към емоционалното състояние на потребителя. Макар тази перспектива да изглежда обещаваща, нейното осъществяване зависи от способността на устройствата да разпознават прецизно емоциите на човека. Днес най-разпространеният метод е анализът на изражението на лицето. Тези данни обаче невинаги са налични. Затова изследователите проучват други биологични сигнали, които могат да се използват за определяне на емоционалното състояние, като например мозъчната дейност или сърдечния ритъм.

Японски учени са използвали проводимостта на кожата като „врата“ към човешките преживявания. Когато хората изпитват различни емоции, електрическите свойства на кожата им се променят драстично поради изпотяването, като сигналите се появяват в рамките на 1-3 секунди след първоначалния стимул. Предишни изследвания показаха, че измерванията на пиковата проводимост могат да бъдат свързани с конкретни чувства. В новата научна работа екипът се фокусира върху динамиката на реакцията, т.е. колко бързо индексът на проводимостта достига своя пик след даден стимул и колко бързо се връща към нормалното си състояние.

По време на експеримента участниците носели сензори върху кожата си и гледали видеоклипове с различно емоционално съдържание: страшни сцени от филми на ужасите, семейни сцени и комедии. Всяко видео включвало моменти, предназначени да предизвикат специфични емоции. Анализите показват, че реакцията на страх е била най-продължителна. Това може да се дължи на еволюционни механизми, които осигуряват по-дълготрайно възприемане на заплахата. Сравнението на реакциите към хумористични и семейни сцени показа по-бавно натрупване на емоционалната реакция към семейните моменти. Това вероятно се дължи на сложната структура на емоциите, съчетаваща тъга и радост.

Статистическият анализ на данните показа, че определени параметри на сигнала могат да помогнат за разграничаване на емоционалните състояния. Въпреки че точността на класификацията все още не е съвършена, резултатите позволяват да се направят статистически валидни заключения за това дали човек изпитва страх или положителни емоции, свързани със семейните отношения. В комбинация с други източници на информация това открива нови възможности за създаване на устройства, способни да разпознават човешките емоции.