Хиперскейлърите са убедили ЕС, че екологичните показатели на центровете за данни са търговска тайна

Investigate Europe обвини най-големите оператори на центрове за данни в злоупотреба с европейските закони, защитаващи поверителната информация. Твърди се, че гигантите в областта са се възползвали от пропуски в европейското законодателство, за да блокират достъпа на обществеността до информация за въздействието на техните центрове за данни върху околната среда.

Според данни на Investigate Europe, Microsoft и лобистката група DigitalEurope, включваща Amazon, Google и Meta са запазили в тайна данните за индивидуалните въглеродни емисии на своите обекти в Европа.

Операторите са постигнали промени в законите на Европейския съюз, насочени към събирането на ключови данни за центровете за данни на негова територия, включително информация за енергийната ефективност (PUE) и потреблението на вода (WUE). Поправката към закона от 2024 година позволява класифицирането на съответните показатели като „конфиденциални“ и „търговски важни“, което дава възможност за блокиране на достъпа до съответната информация.

Както показа разследването на Investigate Europe, разпоредбите за поверителността на подобни данни могат да противоречат на правилата за прозрачност, приети в Европейския съюз. По-конкретно, съюзът има определени задължения съгласно Орхуската конвенция, която защитава екологичните права на гражданите и гарантира на обществеността правото на достъп до информация по въпроси, свързани с екологичната безопасност. Окончателният вариант на закона позволява да се запази в тайна цялата информация и ключовите показатели за ефективността на отделните центрове за данни. Тази информация се счита за поверителна и засягаща интересите на операторите и собствениците на центрове за данни.

На практика това означава, че обществен достъп ще имат само обобщени данни на национално ниво, а информацията за въздействието на отделните върху околната среда ще бъде недостъпна, дори ако заинтересованите страни се позоват на закона за свобода на информацията.

Според данни на Investigate Europe, в Европейската комисия заявяват, че необходимостта от поверителност винаги е била вземана под внимание. По време на консултациите служителите са получили много обратна връзка по този въпрос, след което разпоредбите на закона са били преформулирани. Според източници на Investigate Europe, вътрешната позиция на Европейската комисия е била, че ако компаниите бъдат задължени да разкриват данни за отделни центрове за данни, те могат да откажат да предоставят каквито и да било отчети.

Досега Европейският съюз е получил данни само за около 36% от центровете за данни (≈770 обекта). Благоприятната за технологичните гиганти позиция на Европейската комисия предизвика тревога сред екоактивистите. Твърди се, че в най-лошия случай могат да бъдат легитимирани проекти, съдържащи процедурни или съществени нарушения.

Според експертни прогнози мощността на центровете за данни на европейския пазар ще нарасне от приблизително 9,2 GW днес до над 17 GW до 2030 година, като значителна част от растежа се дължи на развитието на изкуствения интелект. В резултат на това значително ще нараснат и емисиите, особено като се има предвид нарастването на средния размер на един център за данни. Липсата на отчетност за отделните центрове за данни може значително да ограничи възможностите за оценка на тяхната дейност. Потенциално това може да се отрази на способността на ЕС да постигне целите си за намаляване на въглеродните емисии. Междувременно в САЩ инвеститорите вече изискват от Amazon, Microsoft и Google прозрачност в отчетите за разхода на вода и електроенергия на техните центрове за данни.