6000 километра история: Първият в света оптичен трансатлантически кабел беше изваден от океанското дъно

Инженерите извадиха историческия трансатлантически кабел TAT-8 от океанското дъно. Това е първата оптична система, положена между САЩ, Обединеното кралство и Франция през 1988 година. Тя е използвала 1,3-микрометрово едномодово влакно и оптоелектронни ретранслатори, работещи със скорост около 280 Mbps.

Дължината на този кабел е почти 6000 километра, а ретранслаторите са разположени на всеки няколко десетки километра и са затворени в дълги, запечатани корпуси, които са тествани на дълбочина около 8000 метра. Архитектурата на TAT-8, използваща двойки стъклени влакна, които пренасят светлинни импулси и периодично се усилват в стоманени корпуси, създаде шаблона за почти всички последващи подводни комуникационни системи.

TAT-8 замени медните линии, което беше революция за глобалните комуникации. По онова време съществуваше и един интересен мит за акулите, които уж повреждали подводните кабели. Всъщност това било преувеличение, но то наложило въвеждането на система за защита, състояща се от тънък метален слой, известна още като fish-bite protection.

Кабелът е изтеглен от океанското дъно от специални дизелови кораби с устройства, наподобяващи котви. Цялото допълнително оборудване, включително ретранслатори, fish-bite protection защитата и медните проводници също са извадени от океана. Проектът се изпълнява от Subsea Environmental Services, една от малкото компании в света, специализирани в рециклирането на подводни кабели.

Цялото събрано оборудване се сортира – стъкло, мед, стомана и електроника. След това се изпраща в модерни заводи, където се превръща във вторична суровина за нови продукти.