Учени създадоха „рентген“ за работещи чипове: Мечтата на инспекторите и хакерите

Международен екип от учени от Университета в Аделаида (Австралия), Virginia Diodes (САЩ), Института „Хасо Платнер“ и Университета в Потсдам (Германия) разработи революционна технология за безконтактно наблюдение на работещи електронни чипове. Това е нещо като „рентгеново зрение“ за електрониката, което позволява да се наблюдават вътрешните процеси в полупроводниците, без да се налага физическа намеса, разглобяване или изключване на устройството.

Същността на откритието се състои в това, че учените за първи път успяха да наблюдават в реално време микроскопичните движения на електрическия заряд в напълно комплектовани полупроводникови устройства (диоди, транзистори и други компоненти), използвайки терахерцови вълни. Това безопасно, нейонизиращо лъчение прониква през тялото на чипа и регистрира промените в електрическата активност, което преди се смяташе за практически невъзможно без техники за деструктивен анализ.

Техниката се основава на използването на терахерцово лъчение в комбинация със свръхчувствителна хомодинна квадратурна приемна система (хомодинна квадратурна приемна система). Подобна схема ефективно потиска фоновия шум и откроява изключително слабите сигнали, създадени от движението на зарядите в активните области на полупроводника. Разделителната способност на метода позволява да се фиксират явленията в мащаби, много по-малки от дължината на вълната в терахерцовия диапазон, което го прави приложим дори за съвременните високоинтегрирани чипове.

Новата технология е многообещаваща за приложения в областта на енергетиката, отбраната, космическите изследвания и киберсигурността, които изискват надеждна проверка на целостта и ефективността на електрониката без необходимост от разрушителен анализ. Тя може да се превърне в основа за създаването на системи с автономна диагностика и значително да ускори разработването и проверката на нови полупроводникови устройства. Трябва да се отбележи, че никакви вградени механизми за борба с фалшификациите няма да спасят от такъв „рентген“, което потенциално отваря нов канал за киберпрестъпни атаки и може да се превърне в сериозен проблем.