SSD се оказа несравнимо по-вреден за околната среда от HDD

Твърдотелните дискове нямат движещи се части, те са по-малки, по-енергоефективни, по-надеждни и по-прости от твърдите дискове. Проучване на северноамерикански учени обаче показа, че въглеродният отпечатък, оставен от SSD през целия му жизнен цикъл, е несравнимо по-висок от този на HDD. Толкова много, че не може да бъде игнорирано от потребителите и бизнеса, според портала Discover.

Тъй като ИТ индустрията представлява около 2% от световните въглеродни емисии и ще се удвои през следващите 10 години, операторите на центрове за данни и други в индустрията трябва да обмислят въздействието на техните услуги върху околната среда. Според съвместно проучване на изследователи от Университета на Уисконсин-Медисън и Университета на Британска Колумбия във Ванкувър, SSD дисковете са много по-вредни за околната среда от очакваното.

Учените са измерили въглеродния отпечатък на SSD и HDD за 10-годишен жизнен цикъл на гигабайт капацитет. Емисиите са взети предвид не само по време на експлоатацията на дисковете за съхранение, но и по време на тяхното производство, транспортиране и утилизация. Изчисленията са показали, че 1 TB HDD „генерира“ еквивалента на 159 kg въглероден диоксид по време на своята работа, докато SSD – само 49,2 kg.

Въпреки това, когато се пуснат SDD, в атмосферата се отделят 320 кг въглероден диоксид на терабайт, докато за HDD този показател е само 40 кг. 1TB SSD съставлява 369,2 kg CO2 през целия си жизнен цикъл, докато HDD отделя 199 kg. За петгодишен цикъл обаче съотношението на емисиите е почти същото. Отбелязва се, че редица фактори все още не са взети под внимание, включително, например, влиянието на използването на SSD върху цялостната производителност на системата.

Така че операторите на центрове за данни може да се наложи да преосмислят своите политики за съхранение. На първо място, изследователите препоръчват да се избира правилния носител (HDD, SSD с SLC, MLC, TLC и т.н.) за конкретна задача. И тъй като все още SSD е масово използван, е необходимо удължаване на неговия жизнен цикъл. Това може да се постигне чрез разпределяне на натоварването (и износването) между множество възли и чрез прилагане на по-ефективни техники за коригиране на грешките. На нивото на самите SSD се предлага използването на ZNS.

И накрая, авторите предлагат да се обмисли възможността за прехвърляне в SLC-режим на износените xLC дискове и прехвърлянето им към сервизни възли, които не изискват висок капацитет и плътност за съхранение на данните. Но за обикновените потребители учените предлагат активно използване на облачно хранилище. Като цяло авторите съветват да се запознаем по-отблизо с архитектурата на хранилищата и да се стремим да увеличим техния експлоатационен живот.