9.9 C
София

2019-та: Intel създава много добра интегрирана графика, а Nvidia прехвърля RTX в лаптопите: ревю

Най-четени

Даниел Десподовhttps://www.kaldata.com/
Ежедневен автор на новини. Увличам се от съвременни технологии, оръжие, информационна безопасност, спорт, наука и концепцията Internet of Things.

Миналия път разгледахме ситуацията с външните видеокарти, а сега е време да се спрем на мобилните решения, в които нововъведенията са значително повече. Вече има интегрирана графика на Intel, която може да се конкурира с най-опростената и евтина графика на Nvidia, има RTX 2000 графични карти в лаптопите и интересните мобилни решения RX 5000M на AMD. Да започнем с Intel.

Intel Ice Lake-U – можеше да се появи и по-рано

Производителността на интегрираните графични ускорители на Intel дълго време предизвикваше само усмивки, което не е за учудване: компанията от много години работи в стил „Office работи, HD видео може да се гледа и това е достатъчно“. Лидер в интегрираната графика бе AMD, чиито хибридни процесори многократно превъзхождат графичната производителност на Intel HD Graphics и дори дават възможност да се играят съвременните игри в HD резолюция и ниски настройки на графиката.

Доскоро тази ситуация явно устройваше Intel: в маломощните лаптопи възможностите на интегрираната графика на Intel изглежда е достатъчна (това добре се вижда при 13″ MacBook), а в по-мощните мобилни устройства така или иначе се слагат отделни видеокарти, при които слабата HD Graphics графика не оказва влияние. Но преди няколко години започна работата по превръщането на iGPU в пълноценни графични решения. Така например, започвайки от Skylake (шестото поколение на Intel Core i), интегрираната графика на Intel вече поддържа DirectX 12 и Vulkan, като освен това разполага и с най-съвременен видео кодер, който възпроизвежда 4К видео с минимално натоварване на системата. И още, Intel почти всеки месец започна да представя обновявания за своите драйвери, фокусирани върху различните съвременни игри. Така че вече не се виждат никакви артефакти в игрите, стартирани на интегрираната графика на Intel.

Но много хора тези стремежи се сториха твърде странни, понеже каква е ползата от оптимизациите за съвременните игри, след като и най-добрата интегрирана графика Intel Iris Plus не може да осигури поне 30 кадъра в секунда при минимални настройки на графиката? Всичко се оказа съвсем просто: компанията анонсира излизането на собствени външни видеокарти, което трябва да стане още през 2020 година и е очевидно, че те ще са съставени от същите модули като сегашните iGPU, само че ще бъдат много повече. Ето защо сегашните оптимизации изобщо не са излишни.

Вторият важен момент е, че когато Intel представи своите видеокарти на пазара, Nvidia веднага ще се превърне от приятел в конкурент. А това може да вдигне цените на лаптопите, понеже именно при тях е най-силна връзката Intel+Nvidia. А и в лаптопите се използва технологията Optimus, благодарение на която интегрираната видеокарта може да получава изображението от външната графична карта и да я извежда на екрана. Тоест, ако графичната мощност на Nvidia не е необходима, външната видеокарта може да бъде изключена и по този начин да се икономиса много енергия.

Intel добре разбира, че едва ли ще успее още от първия път да направи мобилен конкурент на дори и на не най-мощната GTX 1660. От друга страна, едва ли производителите на лаптопи ще започнат съвместно да използват CPU Ryzen + GPU Nvidia, понеже AMD вече представи RX 5000M, която е по-евтина, така че съвместната работа на Intel и Nvidia може да продължи само в топ-сегмента на лаптопите. Но в бюджетния сегмент Intel ще трябва да оцелее самостоятелно, а след излизането на процесорите Ice Lake-U това изглежда съвсем реално.

Тези процесори са много интересни за всички, понеже това са първите масови решения на Intel произвеждани чрез 10 нанометров технологичен процес, който специалистите отдавна очакват да се появи. Любопитно е, че Intel предлага интегрираните графични решения Iris Plus G1, G4 и G7. За съжаление, техните имена не показват правилно разликата в производителността – G1 има 32 CU (изчислителни модула), G4 — 48, а G7 — цели 64. Разликата в производителността между първия и третия iGPU е около два пъти и е къде по-логично да бъдат използвани имената G2, G3 и G4. Но тези наименования отдавна се използват за маркетинг и няма какво повече да добавим в това отношение.

Разбира се, интересно е да се сравни новата графика с предишните решения на Intel, като тук вече прогресът се вижда. Така например, G1 явно ще замени UHD Graphics 610, който има само 12 CU. Новата Iris Plus G4 графика ще замени UHD Graphics 620 и 630, които са с по 24 CU. А G7 ще замени Iris Plus 645 и 655, които имат 48 CU и бърз 128 MB eDRAM кеш. Освен това, тъй като интегрираната графика няма собствена буферна памет и вместо нея се използва оперативната памет на компютъра, скоростта на тази RAM памет оказва много силно влияние на графичната производителност. Но Intel се е погрижила за това и лаптопите с процесори Lake-U разполагат с LPDDR4-3733, която е около един и половина пъти по-бърза от обикновената DDR4-2400, използвана преди, заедно с мобилните процесори на Intel.

В крайна сметка ръстът на производителността се получи голям – около 2 пъти, при това в рамките на само едно поколение. И ето как Iris Plus G7 от слаба интегрирана графика изведнъж се превърна в конкурент на базовата външна графична карта Nvidia MX250 и дори леко изпреварва своя директен конкурент – интегрираната графика Vega 10 в процесорите Ryzen 7 3000U. Новата Iris Plus G7 вече е подходяща за популярните онлайн игри при FHD резолюция и 60 fps. Това е един нелош резултат за един 15-25 W процесор в ултрабука.

Intel е свършила много работа и при мултимедийните възможности на новите GPU. Сега те могат да осигурят работата на три монитора едновременно при това при 5К резолюция и 60 Hz. А ако мониторите са само два, то резолюцията се покачва до 8К. Компанията е подобрила и своя видео кодер, който може да декодира VP9 чак до 4К и при това с поддръжката на HDR10.

Този прогрес е наистина впечатляващ, ако не се замислим за нещо друго – MX150 и Vega 10 са графични решение отпреди 3 години и през 2020 година се очаква AMD да представи своите нови мобилни процесори с архитектура Zen 2, в които интегрираната топ-графика вече ще бъде Vega 15 (тук числото съответства на броя на CU), която ще има с от 30 до 40% по-висока тактова честота. По този начин AMD отново ще стане лидер в областта на мобилните APU, при това със съществена преднина. А Intel едва ли ще може да предложи нещо ново през следващата година – всички възможности на оперативната памет са вече използвани, оптимизацията на архитектурата може да добави максимум 10% по-висока честота, а и няма как да се поставят още изчислителни блокове, понеже температурният коефициент не позволява това. И без това Intel тихо вдигна TDP до 25 W в редица ултрабуци.

Така че победата на Intel смело можем да наречем пирова: компанията хвърли всичките си сили, за да постигне това, но ще запази лидерството си максимум два месеца, след което AMD отново ще покаже кой е най-добрият производител на хибридни процесори. Intel може да опита да атакува пазара в най-добрия случай след една година, когато усвои 7 nm технологичен процес. Само че през това време другите компании със сигурност ще преминат към 5 nm.

Nvidia RTX 2000: трасиране на лъчите в лаптопите

Видеокартите за персонални компютри от серията RTX 2000 се появиха още през 2018 година, но мобилните решения се забавиха до месец януари 2019-та. Точно както бе с фамилията GTX 1000 (Pascal), те се различаваха от десктоп решенията само по тактовата честота. В лаптопите се използваха съвсем същите графични процесори със същото количество буферна памет – нещо, което зарадва потребителите. Тогава изглеждаше, че може да се вземе лаптоп с RTX 2080 и да се получи производителност от нивото на GTX 1080 Ti в мобилния сегмент, но Nvidia позволи на производителите да мамят.

В какво се състои измамата? Още при поколението Pascal компанията анонсира Max-Q дизайна. Този топлинен дизайн дава възможност да се намали отделяната от топ-видеокартите топлина до смешните 70-100 W и по този начин те вече могат да се използват и в геймърските лаптопи, като разликата в производителността с пълноценната видеокарта уж не превишава 10-15%, което не е много. Има и друго – в поколението Turing (RTX 2000), компанията остави тази възможност, и нещо повече – позволи да не се използва приставката Max-Q.

В крайна сметка се получи твърде неприятен за потребителите сюрприз. Така например, нивото на отделяната топлина от мобилната RTX 2080 може да бъде едва 80 W и това като се има предвид, че десктоп версията е с цели 220 W! За да се постигне подобен TDP се налага честотата на графичния процесор да бъде намалена чак до 735 MHz, докато десктоп версията работи при двойно по-висока честота – 1515 MHz. Разбира се, при игрите честотата на моменти се повишава, но реалната производителност остава на нивото на… RTX 2060. При това, според новите правила, производителят дори не е длъжен да указва Max-Q в името на устройството. Ето защо много трябва да се внимава да не се купи лаптоп с подобно чудо за около $3000. Добре е да се четат статиите на тази тема и да се гледат честотите.

Ето защо е трудно да се прецени нивото на производителността на мобилната серия RTX. Може да се каже, че средно, мобилните видеокарти RTX за лаптопи са сравними с една стъпка по-слабите десктоп аналози или с други думи, мобилната RTX 2070 показва съвсем малко по-добра производителност от RTX 2060. Но във всеки лаптоп се използват различни честоти и различни TDP, и е необходимо да се внимава и да се четат спецификациите.

Що се отнася до RTX Super, тази видеокарта не се предлага за лаптопи и едва ли ще се появи в мобилните устройства. Производителността на обикновената и Super версията се различава максимум с 10% и в мобилните решения, където разликите в честотите на GPU са огромни, използването на тази графична карта просто няма смисъл.

От друга страна, серията GTX 1600 се появи в лаптопите в минимално орязан вид. Освен това, мобилната GTX 1600 се оказа дори по-добра от десктоп версията – тя има 1024 CUDA ядра срещу 896, което нивелира разликата от понижената честота. Като цяло, TDP на тези видеокарти не е висок и се използва минимално орязване на възможностите. Така например, мобилната GTX 1660 Ti има само със 100 MHz по-ниска честота от десктоп версията и нейната производителност е само с 10% по-ниска. Но отново, да не забравяме Max-Q версиите и това, че производителите не са длъжни да маркират използването на този топлинен интерфейс. Добре е да се прочете нещо допълнително преди закупуването на подобен лаптоп.

В крайна сметка Nvidia въведе собствен топлинен интерфейс и използва каквито си иска честоти. Това е съвсем разбираемо: Intel дори и след излизането на Ice Lake не е никаква конкуренция, а AMD току-що представи своите нови мобилни решения, които могат да се конкурират поне с GTX 1660. Така че Nvidia максимално се възползва от монопола си и се чувства много комфортно, което не може да се каже за излъганите потребители.

Vega и RX 5000M – AMD се завръща в лаптопите

През последните 5 години AMD имаше минимално присъствие на пазара за лаптопи: продаваха се, а и сега се продават няколко бюджетни решения APU AMD от серия А с твърде слаба производителност. Има и два малко по-скъпи модела R7 300, които бледнеят пред решенията на Nvidia. Предлага се и R9 M370X, използвана в MacBook 15 2015, но и тя не предлага нещо особено.

Причините за това са разбираеми: AMD хвърли всичките си сили в разработването и организиране производството на процесорите Ryzen и остави конкуренцията с Nvidia за по-късно. През 2018 година, когато новите централни процесори започнаха да носят много добър доход, а и видеокартите от сериите RX 400 и 500 започнаха да се продават като топъл хляб, AMD отново започна да се атакува лаптопите, при това достатъчно успешно.

Нека да се спрем по-подробно. Какво предлагаше Intel за ултрабуците в средата на 2019 година? 4-ядрените Core i5 и Core i7 от 8-мо поколение с интегрирана графика отпреди три години, способна само плавно да възпроизвежда 4К видео. А AMD представи на пазара сравнимите по процесорна производителност APU Ryzen 3000 с архитектура Zen+, а не със Zen 2 като десктоп версиите, с интегрирана графика чак до Vega 10. Тези хибридни процесори се оказаха двойно по-бързи от Intel HD Graphics и съвсем малко по-бавни от мобилната видеокарта MX150.

В крайна сметка на пазара се появиха два различни вида ултрабуци и маломощни лаптопи. Единият е стандартната двойка Intel+Nvidia, която е доста скъпа, а вторият вида са решения само с APU Ryzen, които са значително по-евтини и не са много по-бавни. Именно това даде възможност на AMD да се обособи в нишата на сравнително евтините лаптопи и ултрабуци, като делът на AMD в този сегмент непрекъснато расте.

Следващата стъпка на AMD е покоряването на пазарния сегмент от средния ценови диапазон, който е и най-масов. Това е съвсем разумно: далеч не всички са съгласни да дадат за лаптоп с RTX 2070 около $1500-$2000. Далеч повече са потребителите, които искат да си вземат машинка за около $800, която дава възможност да се играят всички съвременни гейм проекти пти минимум средно ниво на настройки на графиката.

В този сегмент Nvidia предлага три видеокарти: GTX 1650, 1660 и 1660 Ti. А AMD съвсем наскоро предложи двете RX 5300M и RX 5500M. От това ниво са и моделите от серията Pro. Няма да се спираме по-подробно върху тях, понеже тази графика се използва почти само в MacBook Pro 16, и засега няма информация за други лаптопи с тези графични решения.

И двете видеокарти RX 5000M имат по 148 изчислителни модула, като разликата между тях е само в тактовата честота – при по-слабата видеокарта тя достига 1450 MHz, а при старшата е 1650 MHz. Тези модели са близки по производителност, а ако се клокнат се изравняват с десктоп версията RX 5700 с 2304 изчислителни блока. И двете имат по 3 GB буферна памет, но шината е само 96-битова и това е тясното място на тези модели.

Анонсираната наскоро RX 5300M предлага с 10% по-висока производителност от GTX 1650, а RX 5500M е доста по-слаба от GTX 1660 Ti. Като цяло резултатите за базовите геймърски лаптопи са доста добри,а и ако AMD предложи ниски цени, то ще може да завземе част и от този пазарен сегмент.

Но в топ-сегмента засега AMD няма какво да предложи. Няма даже и слухове за появата на хипотетичната RX 5700M. Така че цените на геймърските лаптопи с RTX видеокарти няма да падне и ще си остане същата. Но от друга страна, този пазар не е масов: много потребители вместо топ-лаптоп предпочитат да си сглобят мощен персонален компютър. Но се очаква това да се промени, когато през 2020 година AMD представи своите топ решения за горния ценови сегмент, с което ще паднат съвсем нереално високите цени на геймърските лаптопи.

Изводи

Не се очакват значителни промени през 2020 година. Intel няма резерви и ще представи нови мощни графични решения след около една година, когато усвои 7 нанометровия технологичен процес. Nvidia навярно ще анонсира десктоп серията RTX 3000, но за лаптопите тя традиционно ще бъде отложена с година и половина и можем да изчакаме тези решения някъде в началото на 2021 година. Единствено AMD подготвя интересни неща: в началото на годината е планирано излизането на по-бързите APU Ryzen с мощните Vega 12 и 15, а това ще й даде възможност да „закопае“ както Nvidia MX250, така и Intel Ice Lake-U. Може би ще бъде разширена серията RX 5000M, но това ще разберем през следващата година.

Абонирай се
Извести ме за
guest
4 Коментара
стари
нови
Отзиви
Всички коментари

Нови ревюта

Подобни новини