Не е дълъг и стръмен пътят към дома,
но е наш заветен дълг синовен,
завет отколешен, старовековен
пътя да намерим към човешката съдба…
Всяка реч и дума и всяка строфа в рима
са пътни белези, нишани, знаци
за разумни мъже, жени и юнаци,
та от вечния логос за всеки разум да има…
Ще се завърне в своя дом блудният син
на свещенната си бащина нива,
ще налее вода кристална жива,
бял дим ще се издигне от стария комин…
Как щастливо ще заживее човекът в рая,
но не в небесата после смъртта,
а в нашето време ето тук и сега,
че в календара е намерил на битието колая…
Впрегнал бял кон в колесницата на времето,
улучил той точно пулса му верен,
изорал дълбоко пак къра си черен
синът на човещината у човека ще посее семето…
0 Коментара
Препоръчани коментари
Все още няма коментари.