Понякога в тъмнината
усещам аз нощта е свята,
но за кои ли път
плаче пак луната!
Защо ли плаче тя,
каква ли е неината мечта?
Усещам как звездите
маи са сълзите!
От колко време ли,
си мисли тя,
-Каква е тази моята съдба?
Да седя и да плача в нощта
и никои не ме чува.
Какъв е този плач безмъвен,
пази тишина!
Препоръчани коментари