Човекът саламандър 2

Наричали го Бруно Касиоли.

В университета в Падуа в средата на ХVIII век той изучавал право. В спомените си негови съвременници - съученици, преподаватели, пътешественици и просто любознателни хора, го описват като човек, абсолютно нечувствителен към огъня, кипящата вода и масло.

Веднъж след университетските занимания Касиоли отишъл с приятели в сапунена фабрика. Никой не можал да му попречи, когато съблякъл дрехите си и скочил в голям котел с вряща смес.

Собственикът на фабриката едва не припаднал от ужас.

След като се съвзел от шока, повикал градските стражари, като им съобщил за опит за самоубийство.

Когато силите на реда пристигнали, Касиоли изскочил от котела и започнал най-спокойно да се изтрива с голяма хавлиена кърпа. Студент, който се хвърлил да му помага, се изгорил от остатъците от разтвора, полепнал по кожата му. Италианският човек-саламандър обичал да разиграва подобни представления пред приятелите си.

Често демонстрирал как може да се отпиват големи глътки от течност, свалена току що от котлона.

Веднъж експериментирал с разтопено масло. Публиката с изумление видяла, че езикът му дори не се е зачервил.

„Фокусите" на Бруно забавлявали и шокирали Падуа, вкарвайки съмнения в душите на ревностните католици, докато, накрая, изгубилият търпение ректор не заповядал на чудака да си обере крушите.

Тогава Касиоли решил да си изпробва късмета в Германия.

Но по пътя дотам, продължавайки да развлича посетителите на хановете, в които отсядал, Бруно се сблъскал с религиозни фанатици, които го натопили, че е обсебен от дявола.

В резултат на това надареният с чудати способности мъж бил осъден на смърт.

В какво се крие този феномен? Съвременни учени издигат две хипотези.

Първата е свързана с необичайна форма на синтез на белтъците.

Втората хипотеза допълва първата и е свързана с някакво защитно поле, своеобразна аура, която изключва въздействието на високата температура върху дрехите на човека-саламандър.