Мирис на канела

Искам когато отпивам вино,

Мила, да те усещам аз наблизо,

да разнасяш своята канелена миризма.

Мирисът ти на канела, мила,

разтваря се в мозъка ми, 

навлизаш дълбоко в съзнанието.

Носиш това тежко обаяние със себе си

защото от сега нататък, мила,

твоя мирис на сладко-тъжна канела,

ще бъде моят последен дъх любим.

Ухаеш приятно на канелен дим,

тъй прекрасна, примамливо опасна,

носиш със себе си отново този мирис,

на жена с обаяние тъжна канела, но и сладострастна.