Мирис на канела
Мирис на канела
Искам когато отпивам вино,
Мила, да те усещам аз наблизо,
да разнасяш своята канелена миризма.
Мирисът ти на канела, мила,
разтваря се в мозъка ми,
навлизаш дълбоко в съзнанието.
Носиш това тежко обаяние със себе си
защото от сега нататък, мила,
твоя мирис на сладко-тъжна канела,
ще бъде моят последен дъх любим.
Ухаеш приятно на канелен дим,
тъй прекрасна, примамливо опасна,
носиш със себе си отново този мирис,
на жена с обаяние тъжна канела, но и сладострастна.