Подай ръката си, приятелко
във тези тежки дни за мен,
сега ми помогни, ваятелко ,
извай и моя слънчев ден.
Рисуваш краски и цветя,
извай и моята съдба,
добра и търпелива, мила,
грешките ми си простила.
Душата ми не ще робува
на ниски страсти и закони,
душата ми не се купува,
неправда мори ме и гони.
Останах ти такава вярна
приятелка твоя до днес
и не една жена коварна
опита да ни раздели без чест.
Бъди и остани такава -
честна, истинска, добра
и нека Господ да ти дава
любов, здраве, красота!
поезия автор Анита Христова Трифонова sekirata cekupama
Препоръчани коментари