ЛУДОСТ ЛИ Е ? -ПРОЗА АВТОР - АНИТА ХРИСТОВА ТРИФОНОВА

ЛУДОСТ ЛИ Е ? -ПРОЗА АВТОР - АНИТА ХРИСТОВА ТРИФОНОВА sekirata cekupama 

ЛУДОСТ ЛИ Е

-Не ме бий, Киро! Моля те!

Не!  Това вече не се понася. Всяка вечер Дана беше длъжна да търпи крясъците и виковете на комшиите си. Тази нейна комшийка Грета, толкова много бой е изяла от съпруга си, колкото банички не е изяла тя, баничарката Дана. Не можеше да заспи, въртеше се в леглото и не мислеше за сутринта. Работата в баничарницата и беше омръзнала, но нямаше накъде. На нейните години кой ще я вземе на работа и къде?  Иначе се държеше,  само дето много я боляха краката.  Толкова много и бяха омръзнали тези баници, че имаше чувството, че и на оня свят,  като иде ще е сита и вмирисана на олио и сирене.  Какво сирене?  Повечето баници ги правеха от извара!

-Засрами се от децата, Киро! Спри се!  Няма пари за хляб!

Киро си попиваше,  но тази вечер не изглеждаше да е пиян. Дана го бе зърнала долу пред входа на блока, като никога беше трезвен. Това не го бъркаше да налита на бой.  Тя не издържа и се качи на петия етаж.  Позвъня, но никой не и отвори.  Виковете спряха и Дана си помисли, че Киро вече се е укротил.  Върна се и се опита да заспи, но мира не и даваше мисълта за Киро и жена му.  Вече нищо не се чуваше,  а и децата им не ги беше виждала цяла седмица.  Влезна в банята да си вземе още един душ. Преди да пусне водата дочу стенания.  Грета беше.  Макар че това не беше плач, не беше и рев нито вой.  Дана имаше чувство, че Грета умира.  Чудеше се какво да направи, след като горе не и отваряха.  Реши да позвъни на съседите си, но какво да им каже.  За втори път се качи горе и без да звъни се опита да отвори вратата,  която за нейно учудване беше отключена.  Нахълта в апартамента и започна да вика на име Грета.  Последно влезна в банята и се олюля на краката си, прилоша и. Грета лежеше във ваната подгизнала в кръв. Дана не виждаше точно откъде шуртеше кръвта, но се съвзе и веднага се обади до болницата.  Обади се и на полицията.  Другите комшии дойдоха, когато пристигна линейката. Киро го нямаше.  Беше си свършил работата и явно е избягал.  Лекарката каза, че Грета е жива,  но има много прободни рани,  а тези от полицията намериха ножа, с който Киро бе намушкал съпругата си няколко пъти.  Кога ли е успял да го зарови в голямата саксия с фикус?  Откараха Грета в болницата , а полицаите запечатаха апартамента.  Нямаше вече сън за Дана.  Оставаха и само няколко часа и трябваше да тръгва за работа.  Беше и наясно, че при всяко положение ще я търсят за свидетел, което не и харесваше.  Беше наясно също, че ще има съд,  дело и.т.н.  Страхуваше се,  но така е трябвало да се случи.  Така Дана се самоуспокояваше в мислите си,  докато се приготвяше за работа.

Телефона звнна и Дана се стресна.  Никой не очакваше да я търси.

-Дано, опичай си акъла! Стой настрана от тази работа!  Ще те заколя,  като Гергьовско агне!

Тя позна гласа на Киро и изпусна телефона на земята. Започна да плаче и се чудеше на кой свят е и какво да прави.  Знаеше, че когато Киро е пиян е способен на всичко и ще го оправдаят.  Нали сестра му е съпруга на кмета.  Макар че ако Грета умре, няма да му се размине току -така.

Целият ден Дана не беше на себе си и вечерта се отби у сестра си, но нямаше къде да спи там. У тях е една теснотия, беднотия. Нали е все безработна, само мъжът и работи. Дана си живееше сама в този панелен блок и не помнеше откога. Сигурно от двадесет лета. Захари я напусна в началото на брака и , когато тя загуби първата си рожба.  А после.......така си и остана. Нямаше желание за нищо, за никой.  Всичко се беше прекършило в нея.  В мъжете виждаше само животинското и това я отвращаваше до болка.  Опитваха се да я  успокояват някои самотници, но не се получаваше.  Дана не вярваше и досега не вярва на никой.  Така се бе зарекла сама да  живее до края на дните си.  Мислеше да си вземе дете от майчин дом, но и там не случи.  Все ромчета и даваха, а тя е руса и бяла -нали майка и е рускиня.  На път за в къщи  Дана срещна Марин.  Не беше случайно,  личеше си. Направо си я чакаше на ъгъла пред блока.  Беше пребледнял и започна да заеква. Това си го имаше от дете. Нали  затова  Дана го отбягваше иначе съзнаваше,  че е единственият мъж,който я обичаше и ще я обича, и сега присъствието му тук го доказваше.

-Дане, нека остана при тебе тази нощ!  Знам,че няма да дойдеш у дома. Разбрах какво е станало с Грета!

-Стига, Марине!  Пак ли?  Нали се разделихме с тебе окончателно?

-Няма,  Дане!  Аз ще спя в другата стая.  Обичам те аз тебе и мее грижа.  И ти си самичка ,като мене. Защо не ме искаш?  Толкова ли съм лош и грозен?

На Дана и се доплака. Винаги го е съжалявала, но никога не го е обичала. Страхът в нея надделя и го пусна в дома си.  Вечеряха и после му приготви леглото в спалнята. Тя остана  пред телевизора  в хола да си гледа сериала.  Марин  не искаше да я остави сама. Гледаше изплашено и все излизаше на терасата да поглежда нагоре към апартамента на Киро и Грета.

-Марине,  теб те е страх повече от мене,  за какво си дошъл?

-Не ме е страх за мене, Дане, а за теб!  Знам доста работи, ти хабер си нямаш! Още от времето , когато живеехме заедно с тебе Киро ти се канеше и колко пъти ме е пресрещал да се саморазправя с мене заради тебе.  Наричаше те ялова кучка и каква ли още не,  но те харесваше, много те харесваше. Да не кажа, че беше луд по тебе.  Аз съм мъж и ги усещам тези неща.

-Я стига си ги плещил!   Киро и аз?!  Глупости!  Това и за филм не става.

Ама си беше цял филм и само  Марин виждаше  това,  с третото си око. Тя винаги му вярваше, защото знаеше,  че каквото Марин кажеше все ставаше.  Марин се гушна в скута и и поуспокоен се помъчи да заспи.  По някое време и Дана заспа ,  но в просъница усети някакъв студ.  Така както се бяха сгушили и покрити само с едно одеяло са спали няколко часа.  Дана се помъчи да стане,  но не можа.  Краката и  бяха изтръпнали и усещаше адски студ.   Изтръпна. Беше забравила за Марин и когато се свести видя, че го няма.  Потърси с очи телефона си,  но не го видя,  а помнеше,   че бе до нея вечерта. Не можеше да си прости,  че не се научи да гледа телевизия на светло.  Тръгна към ключа за осветление и ...... се строполи.  Падна и то на равно.  Краката и бяха вързани.  Ръцете и бяха свободни и това и се видя странно, но само до момента, когато усети дъх на мъж.  Това беше Киро.  Вонеше на алкохол.  Не беше на себе си.  Запуши и устата с ръка и я повлече към спалнята.

-Дано,  хайде да се любим!  За първи път и за последен.  Твоят Марин ще гледа.

-Остави ме!  Къде е Марин?

-Чака  ни в спалнята, привързан за леглото,  където ние с тебе ще си легнем и най после ще те усетя, ще бъдеш моя.  Толкова години ми бягаш!  За него ли се пазеше ма, Дано? Нали деца не можеш да имаш, какво ти пречеше да ми се дадеш?  Щяхме да си живеем тихо и кротко,  и сладко да се обичаме!

Дана се опита да събори Киро , но не можа.  Киро завърза ръцете и,  понесе я като гергьовско агне към спалнята.  Там тя видя Марин гол и привързан за леглото.  Ужаси се.

-Киро, недей!   Иди си пусни един душ и после ще си поговорим!

-Какъв душ?  Ти си луда!   Аз нямам време за губене,  знаеш какво ме чака.

Привърза и Дана към леглото и започна да се смее истерично!

-Ще познаеш, Дано!  Сега вече заради тебе ще ида да си пусна един душ, макар че такъв съм по сладък!

Този човек не беше само пиян,  той си беше направо луд.  Чак сега Дана забеляза това.  Сети се ,че бе лежал в някаква клиника,  но Грета казваше,  че било за отказване от алкохола.

Киро не пожела да иде в банята. Значи не беше толкова луд. Дори не се съблече и нямаше нужда да се разкопчава.  Беше целият раздърпан и мръсен.  Кърпата в устата и я давеше,  не и стигаше въздуха, а Марин приличаше на мъртвец.  Но беше жив. Затваряше и отваряше очи и като че ли показваше с тях прозореца.  Дана видя, че до него имаше един голям чук. Цялата изтръпна. Досети се какво може да се случи.  Но Марин поглеждаше и прозореца.  Ясно.  Как да стане така,  че да счупи прозореца?  Няма начин блока да не се наблюдава след инцидента с Киро и Грета. То вече беше повече от ясно, че Киро се е  крил у тях  на терасата ,когато полицията беше дошла.  Марин и даде да разбере,  че трябва да се бият с Киро.  Възелът на ръцете му се беше разхлабил, а  единият му крак свободен,  само го придържаше до другия.

-Хайде,  Дано!  Я да видя каква си любовница, как се целуваш?

Нахвърли се върху нея, а Марин гледаше развързан до тях!  В един момент Марин скочи отгоре на Киро.  Започна борба.  Марин крещеше и викаше с все сила и успя да извади кърпата от устата на Дана.  За Киро стана опасно.  Обезумял хвана чука и го насочи към Марин.  Дана се хвърли върху него и случайно или как запрати чука към прозореца.  Стъклата изтрещяха.  Боят продължаваше и тримата бяха изподрани, окървавени.  Накрая повалиха Киро на пода и легнаха върху него.  Марин се опитваше да му завърже ръцете и краката.  Киро беше много едър мъж,    макар и тромав.Не им се даваше! Доста време лежаха върху него ,   докато полицията дойде.  Сложиха белезници на Киро и го откараха.

Дана гледаше непрекъснао часовника си и се притесняваше,  че Марин не идва.  Имаха среща и заедно трябваше да дават показания в съда срещу Киро,  на който му провървя -Грета оживя.   Двете операции я бяха спасили, като по чудо.

-Закъснях ли,  Дане?  Очите на Марин искряха и я гледаха все така предано, и влюбено.

-Не, не си!

Тя не се усети как го стори, но го целуна.  Това не беше оня същият Марин.  Изглеждаше по млад  и по красив.  Сега той беше герой с ореол.  За нея блестеше и все още я обичаше.

Делото премина и вече никакво обжалване. Така се произнесе съдията.  Прибраха Киро на топло. Изкараха го болен и луд?

-Дане,  хайде да идем да се почерпим!  Ти нали обичаш от онези пастички с плодов крем?

-Никакви пастички!  Отиваме у дома!  Ще пием шампанско и ще празнуваме. Оставам на тебе да решиш къде да живеем,  у вас или у дома.

Марин я прегърна силно,  очите му се наляха със сълзи ,  но не заплака.   Здрав е,  обичаше тази жена и никой досега не можа да му я отнеме.  Какво повече да иска от живота?

Ах, този Киро!   Дали беше наистина луд?

Лудост ли е ?  - разказ на Анита Христова Трифонова sekirata  cekupama