ЕДНА ЛЮБОВ, ЕДНА СЪЛЗА МИ ПОДАРИ

Една сълза ми подари
от твоите добри очи,
една сълза за спомен от нощта
във която бях твоя.
После утрото ме грабна,
повлече ме порой златист,
за приключения тъй жадна,
аз късах лист по лист
от дърветата около мен.
А бяхме млади, беше ден,
когато тръгна заслепен
от пареща звезда гореща.
Любов да прося не ща!
Не съм убита, онемяла
със надежда моя, бяла
стоя и гледам във безкрая.
Там горе ще се любим, зная.

поезия автор Анита Христова Трифонова sekirata cekupama