Ах, каква царица,
изкуствена е хубавица!
Всички пощуряха,
след като видяха
бялата и гръд,
лещи изумруд!
Влюбих се и аз,
но как да го призная?
Тя за мен нехае
и по други тича,
паричките обича.
Лудо с тях се люби,
не иска да загуби
минути, часове
от земния живот.
Откъсва всеки плод
на майката Земя,
а аз след нея гледам,
с отворени уста.
Мисли се за всемогъща,
по грозните прегръща,
на некадърните помага,
кадърните и взимат хляба.
Младичките хубавелки,
ги тормози, за да остареят
и да станат,като нея лелки.
С тази злоба накъде?
Силиконът и ще протече,
платината ще стопи
бедрото и ще се смали.
Ребрата вече си не знае,
но интриги, клюки вае
изкарва се морална, скромна,
но завистлива е и злобна.
Талантът и не е голям,
образът и е презрян
от фенове и от народ.
Отмъстителна до гроб!

сатира автор А.Х.Т  sekirata