БЯГСТВО

Ерик наблюдаваше небето от балкона на вилата си, която му струваше много.Тази вила беше причината да се раздели със съпругата си.Пари, сметки, интриги, приятели и...краят дойде. Точно сега на връх Нова Година. Ерик беше загубил чувството за усещане на красивото, но зимният пейзаж го поглъщаше. Ледената усмивка на зимата го пленяваше, разсъждаваше на глас и се питаше защо, когато си на върха на света или там някъде долу, когато летиш в небето или падаш на Земята, когато търсиш светлина, когато...все търсиш този някой без който не можеш.Този някой ,който за теб е това, което искаш, който е музиката. Трябва само да протегнеш ръце..... Но ръцете на Ерик бяха прекършени, устата неми. Останаха му крилете, мечтите. Пушеше цигара след цигара, искаше да си каже всичко така на себе си,защо ли?Тайните на сърцето му бяха малко.Тя успя да надникне в сърцето му, да вземе нужното и да си отиде.Тя знаеше всичко, познаваше всяка част от него.Тя-единствената му любов.Тя, която искаше да е всичко от което той имаше нужда, да е тази, която той искаше, да е жената на мечтите му, да е единствената. Искаше и получаваше, но не даваше.Лентата на този късометражен филм се скъса.Той, който потъваше в душата и, който плачеше в нозете и сега летеше високо, далече от нея. Беще се откъснал от земята, от действителността, летеше високо в облаците и нищо, че беше зима, че лед покриваше крилата му, сърцето му беше горещо.Не го топлеше огънят от изпушените цигари, не го топлеше и пълния му портфейл.Не го топлеха и комплиментите в службата.Сърцето му беше горещо,топлено от любовта.Тази любов, която той раздаваше. Не получаваше нищо в замяна, но нищо.На Ерик му беше пределно ясно, че да получава любов и топлина,това го можеше всяко живо същество, но да раздава...не. Радваше се, че е нахранил толкова бедни души, че е нахранил Ева с любов, която тя не можеше, не е способна да му даде. Изпуши последната си цигара и погледна часовника си. Самолетът излиташе след час. Отиваше там, където няма зима, където е вечно лято. Искаше му се да вземе късче от тази нашенска зима, но нямаше как. Може пък сърцето му там да изстине.Дали нямаше да е за добро? Толкова много палеж, горене...изгаряне. Стига толкова. Всичко има край. И любовта също щом не е била истинска. Ева -един мираж, една голяма лъжа в реалността такава каквато е. Ще го преживее.
Не изпусна самолета. Погледна за миг надолу и отвърна глава от гледката. Не искаше да се натъжава. Всичко това нека е приказка, една красива свършена приказка.Той започваше всичко отначало. Реалността го погълна, както облаците погълнаха самолета, в който една душа бягаше, бягаше от себе си.

проза автор Анита Христова Трифонова sekirata cekupama