проза автор Анита Христова Трифонова sekirata cekupama 

Ако не беше минала оттам, може би нямаше да падне.Може би нямаше да си счупи левия крак.Може би десния.Тайно обичаше тази проклета малка думичка.Тя не и помогна.Сега лежеше на леглото в болницата с гипсиран ляв крак.Беше като птица без крила, затворена в клетка.Тази безпомощност я побъркваше и на всичко отгоре забравена от всички.Само брат и се обади и то не защото го интересуваше как е,ами за някакъв проблем пак с имотите му. Виолета отдавна се бе простила с имотите на родителите си.Беше подарила всичко на брат си, но там в данъчното имало някаква грешка.Даде му  ЕГН-то си и го остави да се оправя сам с данъчните служби. Откакто се раздели със съпруга си не я интересуваше нищо.Кой е мислил ,че дотам ще стигнат?! Разбираха се,обичаха се. Поне тя така си мислеше.Носеше я на ръце цели двадесет години и изведнъж отнякъде се появи тази орисница Демна! Виолета я беше виждала само на снимка.

Така както си лежеше и придържаше с ръце гипсирания си крак, унесена в размислите си, усети че две очи я гледат.Това беше тя -Демна.Много приличаше на жената от снимката.Тя тук?! Това беше сън! Виолета не можеше да повярва на очите си.Демна била много красива млада жена.

-Здравейте!Нали няма да ме отпратите?-попита Демна и то доста настоятелно.

-Здравейте! -измънка Виолета и се стараеше да не поглежда повече тези магнетични очи.

-Ще може ли да поговорим малко?Няма да ви отнема много време.Съжалявам ако и аз имам някаква вина за случилото се.Виолета не вярваше вече и на ушите си.Наистина тази млада жена ще излезне  много интелигентна.Жената си имаше тежест на дама и явно много добро възпитание.

-Хайде, казвайте направо какво ще искате!

-Не, няма да искам! Ще ви дам! Ако ви сте съгласна, ще ви дам нещото най скъпо в моя живот.

Виолета съвсем превъртя.Тази млада жена искаше да и даде най скъпото си нещо.

-И какво е това нещо?-попита Виолета.

-Това нещо е един малък човек-моето дете.

Ако не беше гипсът Виолета беше в състояние да подскочи и дори да падне от леглото.Не ръзбираше какво става.От няколко години не живееше със съпруга си,имаше официален развод, а сега неговата жена я моли да вземе детето и.

-Вие имате дете?Откога?

-Детето ми не е много малко.Спокойно, не е от Асен.

-И аз какво, да гледам детето ви?

-Да, бих ви помолила! Нямам друг избор.Нямам близки и роднини.Баба ми, която го гледаше почина.А ние с Асен мислим да заминем в чужбина на работа.Всъщност той ми даде тази идея.Явно много ви вярва.Гошко ще е ученик тази година, вие сте била учителка и то добра преди да ви пенсионират по болест.Асен ми каза,че вече сте си позакрепили сърцето.Знам, че не ме обичате заради Асен, но и знам, че сте човек, истински човек с духовни ценности.Знам, че от малка сте останала сираче и не бихте се държали зле с детето ми.За пари не се притеснявайте, аз ще ви изпращам.

-Но аз трябва да се възстановя, а и дъщеря ми няма да разреши.Ще ми се ръзсърди.

-Дъщеря ви е съгласна.Асен говори с нея и я убеди, че за вас е по добре така, да не сте самичка.Гошко е много добро дете.

-Моля ви, излезте ако обичате и утре ми се обадете по телефона! Наистина съм шокирана, още повече, че това вашето дете не е от Асен.Така ли да го разбирам?

Виолета и подаде лист хартия, на която беше написала телефонния си номер и се престраши.Погледна я право в очите.Дълбоки , красиви очи наляти със сълзи.Но младата жена не се разплака.

-Не е нужно да знаете.Гошко има баща, имаше....

-Ясно! Обадете ми се утре, ще си помисля и ще ви дам отговор.

Цяла нощ Виолета не можа да заспи,беше изцяло забравила, че е в гипс.Не усещаше никаква болка в крака,болеше я вътре в гърдите -сърцето.Сърце не боляло,ама не е вярно! Как биеше само! Учестено.Дори и се доплака.Виолета си нямаше никого на този свят освен брат и една дъщеря,която живееше на другия край на света.След развода и с Асен дъщеря им ги напусна, напусна България.Там далече зад океана, там намери своето момче и Слава Богу твърди ,че е добре.За тези две години само един път си е идвала и то сама.Виолета така и така не видя съпруга и освен на снимка.Дали пък Асен няма да замине с Демна точно там при Мариана?Мина и през главата тази мисъл , но я отклони.Не вярваше Мариана да я лъже, да лъже майка си.Добре се бяха споразумели и с дъщеря и,всичко много добре са го планирали.Чак сега Виолета разбра, че причината за развода не е тя -човекът Виолета,а жената Виолета.Тя не беше жена нито тип котка, нито тип кокошка.Не беше и лисица.Беше човек и то с главно Ч!

Слънцето беше огряло цялата стая.Светло и красиво утро! Закуската и се стори кисела, но такива са условията в болницата пък и няма да я държат много.Още един ден само и я изписват. Демна се обади точно в девет часа, както се бяха разбрали.

-Добро утро! Какво решихте?

-Съгласна съм, но ми се иска да видя Гошко.Доведете ми го тук ако ще заминавате тези дни.Утре ще ме изписват от болницата.

-Благодаря! Ще дойдем да ви вземем със сина ми.

Такива вълнения Виолета не е изпитвала от времето , когато беше бременна с дъщеря си.Денят и се стори цяла вечност, а нощта беше кошмарна.На сутринта Демна дойде и я взе.Беше със сина си.Известно време Виолета трябваше да ходи с патерици, но лекарите казаха ,че ще се оправи ако се пази.

Настаниха Гошко в стаята на Мариана, като преди това Демна изчисти и подреди къщата.

А къде беше Асен? Питаше се Виолета, но не смееше да спомене името му пред Демна.Все още го обичаше, но криеше, дори от самата себе си.Гошко поиска да остане още сега при нея.Не даваше на майка си да говори за Асен.Нормално, той не му е баща.

Мина доста време.Виолета беше щастлива с чуждото дете.То и помогна да се възстанови.Беше отличен ученик.Много четеше и то художествена литература.Толкова много свикнаха един с друг, допаднаха си и по характер, че Гошко една вечер и каза,че няма никога да я остави сама.Освен ако тя самата не го изгони, в което той не вярваше.

Демна се обаждаше по телефона, изпращаше редовно пари, но Асен мълчеше. Такъв им е сценария си мислеше Виолета.Асен беше от горделивите.В този случай той просто се криеше.

В един слънчев летен ден, хубава червена кола спря пред къщата на Виолета.От нея излезнаха Демна и Асен.Личеше им ,че са се замогнали, но доста поостаряли.С измъчени, изпити, бледи лица.

Гошко се хвърли в прегръдките на майка си, а тя се разплака.Асен пушеше настрана и гледаше някак си гузно.Гошко изобщо не му обърна внимание.Демна и Виолета седнаха на пейката в беседката, говореха за много неща.Колко трудно е българин да пробие навън и да се устрои що годе добре.Когато се стигна до там Гошко да си приготви дрехите,че да тръгва с тях, тогава настъпи тишина.

-Не, не искам да живея с вас двамата!Аз имам само майка.Ще си остана тук.Добре ми е тук.Не искам този човек да живее с тебе, мамо!

Асен стана и влезна в колата, а Демна побягна след него.Говориха дълго, караха се и накрая Демна се върна да каже довиждане на сина си.

-Гоше, аз съм омъжена за този човек.Не мога да живея само с тебе.

-А леля Вили как може? -изхлипа Гошко.

Той си мислеше, че майка му не го обича.Не беше толкова малък вече и нямаше как да не вижда някои неща, които не му харесваха.

-Аз обичам леля Вили! Тя също ме обича.С нея си живеем добре, прекрасно се разбираме.Тя си няма никой, дори дъщеря и вече не си идва.Махайте се и двамата, не ви искам.

Демна се разплака и побягна към колата, надяваше се на.....следващия път. Но нямаше такъв!Гошко се криеше, бягаше с приятели и Виолета ги предупреди, че така могат да го озлобят още повече и да се поддаде на лоши приятели, да поеме по криви пътища.Откакто те са тук Гошко не я слушаше, защото си мислеше ,че тя е с тях, че иска това, което те искат.Истината не беше такава.Виолета нощем скрито плачеше.Оплакваше съдбата си.Молеше Господ  да върне дъщеря и. Беше и много мъчно за Мариана, и за Гошко.Беше го приела, като свое дете.Виолета съзнаваше, че Гошко си има майка и рано или късно ще се върне при нея.Но нещата не се подреждаха така и след няколко дни Демна и Асен заминаха  отново за Испания.Гошко беше доволен, че остава при леля си Вили, че е свободен.По късно си призна пред нея, че Асен го е биел още преди да замине с майка му.

Здрачаваше се! Гошко и Виолета хванати за ръка се разхождаха по улиците на града.Твърде малък град, в който хората се познаваха.Всички им се усмихваха и ги поздравяваха.Този млад човек и даваше вяра, сили, правеше я щастлива.Виолета протегна напред  другата си ръка, търсеше с очи дъщеря си, но Мариана я нямаше.Беше останала там, далече от майка, далече от дом, далече от България!

автор Анита Христова Трифонова sekirata cekupama 
 

avtorska pesen na A.H.T .sekirata cekupama