"ПЛУВКИНЯТА " -ПРОЗА АВТОР АНИТА ХРИСТОВА ТРИФОНОВА

Плуваше. Носеше се по течението и се чудеше да се опита ли и да литне. Ще може и това, разбира се, и то не срещу вятъра. Предпочете да си плува в свои води , по безопасно е от там горе. Животинският свят е богат и е пълен с хищници, но тя...Тя беше недосегаема. Усмивката и, благия тон, колкото и фалшиви да са се харесваха на простосмъртните наивни душици. Когато говореше дори с враговете се разтапяше от нежност. Ей Богу, това не го можеше всеки. С усмивка и комплименти сразяваше враговете си и спираше най злокобните планове срещу нея. Разбира се, че човеците се лъжеха.Те бяха човеци все пак за разлика от нея. Но този от небето - Господ, всичко виждаше и знаеше кой какъв е. Търпението му все един ден свършваше и изпращаше бумеранг. Тя също навремето получи такъв. Отнесе го най скъпото и и пак не се спря. Озлобя още повече, но започна да се усмихва . Доби артистични способности, на които всяка холивудска звезда би завидяла. Раната в сърцето и беше зинала, като дълбока бездна и никой с нищо не можеше да я запълни, но.......плуваше. Плуваше и не мислеше, че един ден въздухът и ще свърши, сърцето ще спре. Ще бъде изчерпана. Опиянена, замаяна от самата себе си, от величието си, което самата тя измисляше не се усети, че вече плува под водата. Там и беше още по интересно, по различно. Богат свят на непознати живи същества и растителност. Беше красиво, толкова красиво, че тя се изкушаваше и искаше да си вземе от всички тези подводни ценности. Поне малко. Камъчетата и се виждаха бисери, водните мехурчета брилянти,а като стигна до дъното и се стори,че цялото е покрито със златен прашец. Започна да събира всички тези красиви неща с шепи, но се чудеше как ще ги изнесе горе на сушата. Въздухът и не стигаше, започна да се задъхва и от онази плувкиня, каквато беше нямаше и следа. Въпросът беше как да излезне на повърхността, как да се спаси. Не мислеше вече за нищо друго освен за живота си. Беше егоист, голям егоист, но усещаше дъха на смъртта и забрави за всичко друго. Изпитваше страх, но не изпадна в паника. Страх за живота, който и беше така мил. Досега беше жънала победи и понесе само една голяма загуба и тя знаеше защо. Беше си платила за греховете, които не бяха просто човешки. С последни усилия успя да достигне повърхността на водата и когато се обърна назад за сбогом с тези красиви неща и скъпоценности се разплака. Въздухът и почти спря. Не виждаше бряг около себе си, а само вода, много вода. Нещо я теглеше към дъното, там, където беше вече. Сълзите и се превръщаха в перли, поне тя така ги виждаше. Солени. Всичко беше солено.Защо? Тя винаги е търсила сладостта, сладкото. Получавала го е много лесно от доверчивите, добри хора. А сега...Не, не можеше така глупаво да свърши. Това не го заслужаваше. Нямаше да се роди друга, като нея така сполучливо да омотава човешките души в смъртоностна паяжина. Те се радваха, че за последно получаваха тази нейна усмивка. Беше им приятно да слушат комплименти от нежния и меден гласец. Знаеха, че е голяма артистка, че ги играе, но им беше приятно да са около нея. Беше ги омагьосала с фалшива гальовност и лъжлива нежност. Ами сега, кой нея омагьоса? Защо не можеше да намери сили да доплува до брега? Защо нещото я теглеше надолу към дъното? Не дишаше, но беше жива. Дяволът като че ли се беше влезнал в тялото и , беше взел душата и. Потъваше бавно надолу. Не виждаше вече нищо, само усети допира на тиня и кал. Лепкава. Усети някакви животинки полепнали по кожата и, които я изпиваха. Устата и беше пълна с какво ли не, тази сладкодума уста, която не можеше вече да говори, да ласкае.
Така я намериха ......кафява. Беше придобила този цвят за броени минути. Тя, златната се беше сляла с калта, с тинята, с ....... Беше избрала дъното.

"Плувкинята" - проза автор Анита Христова Трифонова sekirata  cekupama