РИЖКО

Наричахме го Рижко, но не само заради цвета му, не само затова, че много обичаше моркови и да се препича на слънцето. Просто си беше едно слънчево, умно зайче!

И днес го оставихме, като друг път да си хруска зелката и моркова на двора ограден от своите приятелки кокошките.С петелът не се разбираше, той все посягаше на любимото му ядене. И защо го правеше, след като си имаше жито и царевица? На Рижко му беше ясно , че петелът просто се бореше за надмощие. Правеше го заради най младата бяла ярка. На Рижко пък тая хич не му се нравеше , беше една такава надута, наперена и като че ли нарочно се въртеше все около петела. Леля Гица много и се радваше, защото се отличаваше от другите ярки и кокошки. Само Шаро не го интересуваше нищо, затова той беше любимецът на Рижко. Харесваше го и все около него се въртеше.

Надявахме се за краткото време, за което го оставихме да си хрупка зелката и моркова да не неправи пак някоя пакост. Знаехме , че противно на другите зайци, Рижко изобщо не беше страхлив. Ние бяхме спокойни за Рижко, но знае ли човек какви мисли се въртят в една заешка глава.Той си знае, че все пак е заек и се гордееше с оранжевите петна по гръбчето си. Страхотно зайче, направо си е уникат! Но кой е допускал , че у него има толкова много мозък.

Когато се върнахме маркучът, с който поливахме беше преместен до коритотo с разсад зеле. Водата , която я бяхме наляли на кокошките просто я нямаше, а съдовете бяха обърнати с дъното нагоре! Само паничката на Шаро с вода и храна беше непокътната. Но не беше само това. Как беше успял да стане по рижав, направо червен и то целия! Беше съборил дървеното чукало за пипер, което си стоеше пред входа на къщата и колкото червен пипер имаше той беше пръснат по земята. А той красавецът -червен, оранжев, бял бягаше по двора, като пощурял! Дори Шаро беше възмутен и скимтеше до къщичката си, а и от страх , че можеше да си помислим ,че той е виновникът за всичко това.

Бяхме твърдо решили, че ще сложим край на всичките дивотии на Рижко. Отдавнa се канихме да го сторим, но чакахме рожденния ден на Панчо.Сега вече нямаше оттърване и без това ни беше останал само той от десетината зайци, които имахме. Панчо плачеше, защото знаеше, че заради него ще колим Рижко, но е умно дете и разбра, че това все пак си е един заек.

На следващият ден Рижко вече беше в тавата, а Панчо в кревата. Не покани деца за рожденния си ден на печен заек.Беше сърдит на всички.

Цял ден не хапна нищо от печения заек, а и животните навън , като че ли бяха умрели. Шаро не излезе от къщичката си през целия ден, кокошките с петела бяха се укротили. Никакъв шум! Пуст беше целият двор до вечерта, когато изведнъж се изви силен вятър и заваля пороен дъжд.

Светкавици и гръмотевици раздираха небето, а Шаро само виеше и не спираше. Цяла нощ никой от къщата не мигна дори за миг. Кошмарен ден и още по кошмарна нощ! Нямахме си представа , че един заек може да предизвика толкова много и невероятни неща. И природата плачеше за Рижко.

Стана ни болно и само след няколко дни купихме три зайчета на Панчо. Пак на петна шарени, но не бяха като Рижко! Те бяха едни такива кротки със страхливи очички. А ние възрастните разбрахме , че и на нас Рижко ни липсваше. Заешка му работа!

Rijko-proza avtor Anita Hristova Trifonova sekirata