МОРЕ, ЖЕСТОКО СЕ ОБИЧАМЕ!

Морето реве,бушува,

душата моя не сънува,

вълни се бият на прибоя,

солената вода е моя!

Тъй искам да се потопя

и тази бездна-чернота

да ме прегърне с дъх наситен

и да остана там във Китен,

където спомените плачат

на моето сърце и влачат

коси буйни,разпилени

от грижи,болка посребрени.

Забравям пясъкът,брегът,

забравям любовта,грехът,

море,жестоко се обичаме,

безкрайно,в синьо се привличаме!

Ти съществуваш-и достатъчно,

бурно,тихо,пясъчно,

птиците не ще ме спрат,

снежинките нека искрят.

Тъй много с тебе си приличаме,

бушуваме,ревем,обичаме...

сега при теб съм и мига

ще потопя във вечността.

Не се отдръпвай пред очите ми,

не заглушавай и ушите ми,

приеми ме цяла,жива,

човек бях аз не патка дива!

Море ,жестоко се обичаме -поезия автор Анита Христова Трифонова  sekirata