МОИ РАЗКАЗИ -АНИТА ХРИСТОВА ТРИФОНОВА...КЪДЕТО СЪМ ГИ КАЧИЛА ЕДИНИЧНО ГИ НЯМА?!

 

МОИ РАЗКАЗИ  АВТОР АНИТА ХРИСТОВА ТРИФОНОВА  SEKIRATA CEKUPAMA 

СЕСТРИТЕ

Вятърът свистеше в клоните на дърветата около къщата.Снежната виелицa беше в стихията си. И дума и не можеше да става да се пътува в това време.Кучето скимтеше на двора и единственото ,което тя реши,че ще направи днес бе да нахрани поне него.Все още имаше с какво.То не беше придирчиво.Самата тя не помнеше от колко време не беше се хранила,като нормалните бели хора.Онази нощ починалата и майка и се яви на сън и я попита защо не я е родила в Джунглата поне банани без пари да яде,но отговор не получи. Възкръсналата и майка се бе издокарала с дебелото и кожено палто и  не и обърна никакво внимание. Явно беше и сърдита.Всъщност това и палто пак някой и го бе подарил.Но къде ходеше тя?Никъде.Живееше като отшелник.Трудно контактуваше дори със  съседите си.Не я разбираха,според нея.Всъщност много и се искаше да си има приятели,хубава работа,да няма това постоянно главоболие,свистене в ушите и желание да се пресели в отвъдното.Искаше и се,но не можеше да се справи.Това вътре в нея беше много по силно отколкото си мислеха околните,дори лекарите.Само тя си знаеше колко е силно и колко е безнадеждно всичко. Пълен срив ще каже някой,но не!Всичко идва от загубата на вярата в човека,в добротата на хората.И кои бяха виновни за това?Лошите.А тя не бе от тях,точно затова беше тяхна жертва.Когато ти вземат всичко,дори здравето,как да продължаваш да живееш.Те всичките тези-лошите са около теб,по друг начин разсъждават,общуват.Това егоизма, лакомията,злобата,завистта и бяха чужди,как да продължи.Задаваше си тези въпроси постоянно и нямаше отговор нито от живите,нито от мъртвите явяващи и се все по често в сънищата.Сложи дърва в печката и се зае пак с плетивото.Плетеше детски чорапки за кого и тя не знаеше.Навярно щеше да ги подари някъде,някога.Сестра и –единствената и жива роднина бе в чужбина,но много далече там зад океана,където всички българи бягащи от Родината си си мислеха,че са на най сигурното място там.Обичаше да чете много и всякаква литература,но не и вестници.Не вярваше на разните драскачи за пари,които твърдяха,че Сибир ще се слее един ден със Северна Америка,че Антарктида се пропуква отвътре,а не периферно и че от това нищо добро няма да последва. Знаеше,че това и да стане тя няма да е жива,и че човек е съвсем безпомощен пред майката си природа.Беше земна,макар че често летеше,летеше в мислите си и в сънищата си.Кучето се разлая и тя погледна през заскреженото стъкло.Мъжът беше непознат,но се спря точно пред залостената и с дърво порта.Нямаше желание да се показва,но той избута дървото и тя разбра ,че няма друг избор освен да се покаже.

-Има ли някой?

-Какво желаете?

Вие ли сте сестрата на Дафне Браун?

-Каква Дафне? Имам една сестра Дафинка и живее от много години в Америка,нямам никаква връзка с нея.Друга си нямам.Родителите ми починаха отдавна.

-Госпожо или госпожице,как да се обръщам към Вас?Няма ли да ме поканите,студено е ,а трябва да поговорим.

Не беше свикнала да кани непознати в дома си пък и мъж,но този и се видя свестен,доста възрастен.Тя все пак беше госпожица дори на години.

-Как пиете кафето със захар или без?

-Без захар,но благодаря,нямаше нужда !

Мъжът извади от голямата си чанта цял топ с книжа и започна да ги разлиства.Тя не разбираше английски,но той говореше доста добре български.Започна да и обяснява надълго и нашироко за някакви договори,сделки,дарения…

-Искате да кажете,че сестра ми не е между живите вече?Но тя няма как да не е имала там съпруг,деца,тя е доста по голяма от мен.

-Спокойно,нищо такова не съм казал,но сестра Ви е посочила само Вас за нейна близка,роднина.Засега властите още я търсят.

-Искате да кажете,че ми е  оставила завещание или дългове?

Искам да кажа,че колкото и да Ви е неприятно ще се наложи да пътуваме с Вас до Америка,ако не веднага то след няколко дни.

-О,не! Няма да стане,за тази цел си има държавни органи,защо да Ви вярвам?

-Госпожице,аз съм честен човек и така стоят нещата,за ваше добро и това на сестра Ви го правя.

-И защо? Кой Ви плаща?

-Има кой.

Изкара си го на чорапчето.Захвърли го в ъгъла на стаята и за първи път се видя в това ужасно състояние.

Страните и пламнаха,очите и блеснаха,ръцете и се разтрепериха.Обикаляше нервно стаята, а човекът си наместваше очилата и я гледаше изумен.Навярно чак сега се е убедил,че тя е по различна от другите,дори от сестра и,която явно е познавал.Усети колебание в мислите му,но и разбра,че няма как да не му се подчини.Сестра и ги е забъркала някакви там,но защо нея търсят и то точно сега след толкова години.

-Госпожице,Маргрет! Отседнал съм в хотел „Липата” и до два дни-толкова мога да чакам ще Ви чакам да дойдете с решение,правилно решение.Съветвам Ви да постъпите разумно.Билета Ви до Америка е осигурен и пак благодаря за кафето,Маргрет!

-Но не съм Маргрет,а съм Маргарита!

Човекът стана и съвсем спокойно излезна от стаята с една широка усмивка,която съвсем я озадачи.

Цяла нощ се въртеше,не можа да мигне и час, и рано сутринта,когато навярно е поспала три четири часа пак видя в съня си майка си.Пак с онова палто същото,но някак си по тъмно кафяво бе станало.Майка и така облечена се хвърли в кладенеца на двора и заплува.Смешно и страшно,в кладенец,а плува.Затова ли се изплаши и се събуди.Излезна навън до кладенеца-целият покрит със сняг,но и не се опита да му отвори капака.Чу някакво свистене отвътре и изтъпя.Кучето се разлая и се  нахвърли  върху нея, не и даваше да се доближава до кладенеца. Реши се все пак и отвори капака.Погледна и изтръпна.Към дръжката на кофата бе прикрепен малък пакет ,като кутия.Затвори капака,но това беше само за миг.След това размисли и като че ли виелицата я подканяше да вземе пакета,когато го отнесе в къщи и се опита да разбере какво има в тази кутия изпадна в ужас.Това беше прах,прах навярно от мъртвец.Приличаше на урна.През главата и какво ли не мина,най напред помисли за сестра си,но пък този човек кога е успял да сложи урната в кладенеца,тя беше неотлъчно до него пък и кучето да го е усетило ако е идвал преди или през нощта.Стегна се както никога досега не го е правила,събра най необходимото в една чанта заедно с урната и се запъти към хотела.Там я чакаше човекът още по усмихнат явно доволен.Той не желаеше да отговаря на въпросите и.

-Тръгваме ли?Но първо ще върнеш урната в дома си,в кладенеца.

-Пак ли? Но защо?

-Нека не дразним мъртвите,които и да са те.

Когато пристигна в голямата държава всичко и се стори странно,дори човекът до нея  стана много сериозен и се държеше строго с нея.Появиха се още двама костюмирани и я качиха в една голяма черна кола.Беше си казала да става каквото ще в крайна сметка една сестра имаше,за която все още се надяваше да е жива.Затвориха я в една стая и я разпитваха дълго.Най много я питаха сигурна ли е ,че с години не е виждала сестра си и откъде е била сигурна,че сестра и само в Америка е живяла.Затрудняваше се в отговорите,не знаеше накъде бият с тези въпроси,но най сетне усети,че сестра и не е била коя да е и че наистина е изчезнала . Не точно защото последните им данни били,че тя е била в самолет,който е свален от еди кои си.Не са сигурни дали е останала жива там където е паднал специалният самолет.Така му викаха специален самолет,специален полет.

-А така значи…посъвзе се и започна неистово да крещи и да вика сестра си.

-Стига! Вашата сестра си нямаше никой освен Вас в далечна България,но се съмняваме че е жива, че е  оцеляла. Впредвид поста и ,ранга и се опасяваме да не е чужд агент,но сме длъжни да изпълним последното и желание да бъде погребана в България.Избрахме кладенеца Ви.

Сълзите спряха,само попита:

-И защо беше този театър,документи,пътуване?  Разпити,дискретност?!

-Ние ще продължаваме да разследваме случая,да Ви следим,за което Вие оставате да живеете тук до разрешението на казуса и уточняване има ли смърт.Всичко Ви е подсигурено.Сестра Ви се занимаваше и с благотворителност,но нямаше свое дете,за което мечтаеше. Навярно за нея плетохте чорапките, а?

-Тъпи американци!-помисли си Маргарита,но не посмя да изкрещи. Убихте сестра ми. Едничката ми.

 

проза автор   А.Х.Т. sekirata cekupama

ПЛУВКИНЯТА

 

 

ПРОКЛЯТИЕТО

ПО-ЖИВА ОТ ВСЯКОГА

ДИАЛОГ МЕЖДУ СЛЪНЦЕТО И ЛУНАТА

 

 

 

КОЛЕДЕН ПОДАРЪК

КОЛЕДЕН СЪН

 

 

СИНОВНА ОБИЧ

 проза автор Анита Христова Трифонова sekirata cekupama 

Ако не беше минала оттам, може би нямаше да падне.Може би нямаше да си счупи левия крак.Може би десния.Тайно обичаше тази проклета малка думичка.Тя не и помогна.Сега лежеше на леглото в болницата с гипсиран ляв крак.Беше като птица без крила, затворена в клетка.Тази безпомощност я побъркваше и на всичко отгоре забравена от всички.Само брат и се обади и то не защото го интересуваше как е,ами за някакъв проблем пак с имотите му. Виолета отдавна се бе простила с имотите на родителите си.Беше подарила всичко на брат си, но там в данъчното имало някаква грешка.Даде му  ЕГН-то си и го остави да се оправя сам с данъчните служби. Откакто се раздели със съпруга си не я интересуваше нищо.Кой е мислил ,че дотам ще стигнат?! Разбираха се,обичаха се. Поне тя така си мислеше.Носеше я на ръце цели двадесет години и изведнъж отнякъде се появи тази орисница Демна! Виолета я беше виждала само на снимка.

Така както си лежеше и придържаше с ръце гипсирания си крак, унесена в размислите си, усети че две очи я гледат.Това беше тя -Демна.Много приличаше на жената от снимката.Тя тук?! Това беше сън! Виолета не можеше да повярва на очите си.Демна била много красива млада жена.

-Здравейте!Нали няма да ме отпратите?-попита Демна и то доста настоятелно.

-Здравейте! -измънка Виолета и се стараеше да не поглежда повече тези магнетични очи.

-Ще може ли да поговорим малко?Няма да ви отнема много време.Съжалявам ако и аз имам някаква вина за случилото се.Виолета не вярваше вече и на ушите си.Наистина тази млада жена ще излезне  много интелигентна.Жената си имаше тежест на дама и явно много добро възпитание.

-Хайде, казвайте направо какво ще искате!

-Не, няма да искам! Ще ви дам! Ако ви сте съгласна, ще ви дам нещото най скъпо в моя живот.

Виолета съвсем превъртя.Тази млада жена искаше да и даде най скъпото си нещо.

-И какво е това нещо?-попита Виолета.

-Това нещо е един малък човек-моето дете.

Ако не беше гипсът Виолета беше в състояние да подскочи и дори да падне от леглото.Не ръзбираше какво става.От няколко години не живееше със съпруга си,имаше официален развод, а сега неговата жена я моли да вземе детето и.

-Вие имате дете?Откога?

-Детето ми не е много малко.Спокойно, не е от Асен.

-И аз какво, да гледам детето ви?

-Да, бих ви помолила! Нямам друг избор.Нямам близки и роднини.Баба ми, която го гледаше почина.А ние с Асен мислим да заминем в чужбина на работа.Всъщност той ми даде тази идея.Явно много ви вярва.Гошко ще е ученик тази година, вие сте била учителка и то добра преди да ви пенсионират по болест.Асен ми каза,че вече сте си позакрепили сърцето.Знам, че не ме обичате заради Асен, но и знам, че сте човек, истински човек с духовни ценности.Знам, че от малка сте останала сираче и не бихте се държали зле с детето ми.За пари не се притеснявайте, аз ще ви изпращам.

-Но аз трябва да се възстановя, а и дъщеря ми няма да разреши.Ще ми се ръзсърди.

-Дъщеря ви е съгласна.Асен говори с нея и я убеди, че за вас е по добре така, да не сте самичка.Гошко е много добро дете.

-Моля ви, излезте ако обичате и утре ми се обадете по телефона! Наистина съм шокирана, още повече, че това вашето дете не е от Асен.Така ли да го разбирам?

Виолета и подаде лист хартия, на която беше написала телефонния си номер и се престраши.Погледна я право в очите.Дълбоки , красиви очи наляти със сълзи.Но младата жена не се разплака.

-Не е нужно да знаете.Гошко има баща, имаше....

-Ясно! Обадете ми се утре, ще си помисля и ще ви дам отговор.

Цяла нощ Виолета не можа да заспи,беше изцяло забравила, че е в гипс.Не усещаше никаква болка в крака,болеше я вътре в гърдите -сърцето.Сърце не боляло,ама не е вярно! Как биеше само! Учестено.Дори и се доплака.Виолета си нямаше никого на този свят освен брат и една дъщеря,която живееше на другия край на света.След развода и с Асен дъщеря им ги напусна, напусна България.Там далече зад океана, там намери своето момче и Слава Богу твърди ,че е добре.За тези две години само един път си е идвала и то сама.Виолета така и така не видя съпруга и освен на снимка.Дали пък Асен няма да замине с Демна точно там при Мариана?Мина и през главата тази мисъл , но я отклони.Не вярваше Мариана да я лъже, да лъже майка си.Добре се бяха споразумели и с дъщеря и,всичко много добре са го планирали.Чак сега Виолета разбра, че причината за развода не е тя -човекът Виолета,а жената Виолета.Тя не беше жена нито тип котка, нито тип кокошка.Не беше и лисица.Беше човек и то с главно Ч!

Слънцето беше огряло цялата стая.Светло и красиво утро! Закуската и се стори кисела, но такива са условията в болницата пък и няма да я държат много.Още един ден само и я изписват. Демна се обади точно в девет часа, както се бяха разбрали.

-Добро утро! Какво решихте?

-Съгласна съм, но ми се иска да видя Гошко.Доведете ми го тук ако ще заминавате тези дни.Утре ще ме изписват от болницата.

-Благодаря! Ще дойдем да ви вземем със сина ми.

Такива вълнения Виолета не е изпитвала от времето , когато беше бременна с дъщеря си.Денят и се стори цяла вечност, а нощта беше кошмарна.На сутринта Демна дойде и я взе.Беше със сина си.Известно време Виолета трябваше да ходи с патерици, но лекарите казаха ,че ще се оправи ако се пази.

Настаниха Гошко в стаята на Мариана, като преди това Демна изчисти и подреди къщата.

А къде беше Асен? Питаше се Виолета, но не смееше да спомене името му пред Демна.Все още го обичаше, но криеше, дори от самата себе си.Гошко поиска да остане още сега при нея.Не даваше на майка си да говори за Асен.Нормално, той не му е баща.

Мина доста време.Виолета беше щастлива с чуждото дете.То и помогна да се възстанови.Беше отличен ученик.Много четеше и то художествена литература.Толкова много свикнаха един с друг, допаднаха си и по характер, че Гошко една вечер и каза,че няма никога да я остави сама.Освен ако тя самата не го изгони, в което той не вярваше.

Демна се обаждаше по телефона, изпращаше редовно пари, но Асен мълчеше. Такъв им е сценария си мислеше Виолета.Асен беше от горделивите.В този случай той просто се криеше.

В един слънчев летен ден, хубава червена кола спря пред къщата на Виолета.От нея излезнаха Демна и Асен.Личеше им ,че са се замогнали, но доста поостаряли.С измъчени, изпити, бледи лица.

Гошко се хвърли в прегръдките на майка си, а тя се разплака.Асен пушеше настрана и гледаше някак си гузно.Гошко изобщо не му обърна внимание.Демна и Виолета седнаха на пейката в беседката, говореха за много неща.Колко трудно е българин да пробие навън и да се устрои що годе добре.Когато се стигна до там Гошко да си приготви дрехите,че да тръгва с тях, тогава настъпи тишина.

-Не, не искам да живея с вас двамата!Аз имам само майка.Ще си остана тук.Добре ми е тук.Не искам този човек да живее с тебе, мамо!

Асен стана и влезна в колата, а Демна побягна след него.Говориха дълго, караха се и накрая Демна се върна да каже довиждане на сина си.

-Гоше, аз съм омъжена за този човек.Не мога да живея само с тебе.

-А леля Вили как може? -изхлипа Гошко.

Той си мислеше, че майка му не го обича.Не беше толкова малък вече и нямаше как да не вижда някои неща, които не му харесваха.

-Аз обичам леля Вили! Тя също ме обича.С нея си живеем добре, прекрасно се разбираме.Тя си няма никой, дори дъщеря и вече не си идва.Махайте се и двамата, не ви искам.

Демна се разплака и побягна към колата, надяваше се на.....следващия път. Но нямаше такъв!Гошко се криеше, бягаше с приятели и Виолета ги предупреди, че така могат да го озлобят още повече и да се поддаде на лоши приятели, да поеме по криви пътища.Откакто те са тук Гошко не я слушаше, защото си мислеше ,че тя е с тях, че иска това, което те искат.Истината не беше такава.Виолета нощем скрито плачеше.Оплакваше съдбата си.Молеше Господ  да върне дъщеря и. Беше и много мъчно за Мариана, и за Гошко.Беше го приела, като свое дете.Виолета съзнаваше, че Гошко си има майка и рано или късно ще се върне при нея.Но нещата не се подреждаха така и след няколко дни Демна и Асен заминаха  отново за Испания.Гошко беше доволен, че остава при леля си Вили, че е свободен.По късно си призна пред нея, че Асен го е биел още преди да замине с майка му.

Здрачаваше се! Гошко и Виолета хванати за ръка се разхождаха по улиците на града.Твърде малък град, в който хората се познаваха.Всички им се усмихваха и ги поздравяваха.Този млад човек и даваше вяра, сили, правеше я щастлива.Виолета протегна напред  другата си ръка, търсеше с очи дъщеря си, но Мариана я нямаше.Беше останала там, далече от майка, далече от дом, далече от България!

автор Анита Христова Трифонова sekirata cekupama 

 

БЯГСТВО

РИЖКО

НЕЙНА СЯНКА

 

ТЯ И ДЯВОЛА

 

Гледаше се в огледалото и не може да се познае. От онова безгрижно малко

 момиченце, което тичаше по брега на реката, гледаше отвъдния бряг и си мечтаеше да

 иде там, да опознае света, от това момиченце нищо не беше останало.Какво направи

 живота с нея или просто така е кодирана? Питаше и се взираше в огледалото с

 нейните очи, но отсреща я гледаха други две -студени. Времето се разваляше, болката

 по цялото и тяло разстилаща се и пропиваща навсякъде с пипала на октопод го

 доказваше. Болеше я навсякъде, пиеше си редовно и обезболяващите хапчета, но

 това не помагаше. Многото интервенции по тялото , на които се бе подложила, а сега

 вече няма как да спре си казваха думата и тя бе една -болка. Болка - физическа, освен

 онази другата вътре в сърцето. Тази болка я носеше от малка още когато беше излязла

 на улицата да изкарва прехраната на семейството си. Беше жена с характер. Сестра и

 беше по друга, макар че всички казваха, че е по талантлива от нея. Благодарение на

 характера си постигна много и нищо. Нищото само тя си го знаеше, пазеше го вътре в

 сърцето си, къташе го, криеше го, искаше и се никой да не се вглъбява толкова в нея и

 да го види. Но се виждаше, имаше хора и за тази работа. Не можеше да скрие и

 злобата , и омразата си към всичко по чисто, по свято, по младо, по красиво. Защо ?

Навярно защото беше загубила от малка всички духовни ценности, признаваше само

 парите , та и досега. Ето докъде стигна -материално добре и една кариера постигната

 с маса подкупи, пари, влиятелни мъже и тя в съюз с Дявола. Всичко за нея беше

 бизнес, дори детето и - единствения човек, който се опитваше да обича. Искаше

детето и да постигне това, което тя постигна с цената на много жертви, искаше и се да

е талантливо като нея. Знеше че парите и нямаше да му помогнат кой знае колко по

пътя на славата. Дъщеря и нямаше нейните качества и характер, беше се метнала на

баща си, а тя го мразеше - много. Откакто се влюби в големия човек забрави за

бащата на детето си, остави дори дъщеря си на майка си. Не се погаждаше с нея, но

само на нея можеше да остави детето си. Никога не е обичала бащата на детето си .

Той и направи кариерата , а тя му роди дъщеря. После...после заобича така силно

големия човек, че и досега плаче скрито за него. Имаше и други, дори му

изневеряваше с тях, за което той я наказваше сурово с гавра. Но беше и щедър, много

щедър. В него бяха и властта , и парите. Жалко, че всичкото хубаво трая доста малко -

убиха го. Изтри очите от сълзите си и се постара да не мисли за него, но не можеше.

Онези дни, когато и казаха ,че е убит бяха кошмарни за нея. Не се помнеше. След това

го удари по течението. Не пробираше мъжете и не само тях. Но къташе пари, а и

големият човек и остави доста. Кариерата и вървеше нагоре и тя знаеше с цената на

какво, осъзнаваше че не може да е най най , нямаше данните, но парите,мъжете, те

решаваха всичко, а тя ги имаше в изобилие особено след смъртта на големия човек.

Колежките и бяха обречени, тя ги поваляше една след друга и не само с пари и връзки, а и с хитрост стигаща до жестокост. Не се страхуваше от възмездие, не се замисляше

за дъщеря си какво може да и се случи, след като тя посяга на чуждите деца, на

 здравето и живота им дори. Магии ? Лично тя не ги правеше, но плащаше яко за тях.

Беше озлобяла, направо освирепяла. Ревнуваше дори бащата на детето си - този ,

който го изхвърли на улицата и който никога не е обичала. Но то не беше просто

ревност, а страх, страх от това да не би дори на години вече да намери някоя по по от

нея и да повтори номера да я прави звезда, каквато той нея направи тогава. Чиста

проба егоизъм. Тя си внушаваше сама ,че е звезда, дълбоко в себе си знаеше как си

купуваше наградите ..... и всичко. И в името на това с цената на всичко сриваше най

напред здравето и личният интимен живот на колежките си. Специалистка, асистентка

на Дявола. Гледаше се в огледалото, не усещаше нищо. Един безлъчен поглед и едно

сиво лице. Нямаше никакаъв грим по нея, дори червило. Такава беше ужасна. Болката

се усилваше, душеше я. Мореше я. Онова съчетание на физическа и духовна болка.

Писнало и беше от победи. Каквото поискаше все ставаше и то твърде леко, особено

лошото, което правеше на другите, когато убиваше души и сриваше кариери на по

интелигентни и по млади от нея. Посягаше дори на живота им без никакъв страх, та тя

бе царицата на подземния свят - обиграна, но воняща от всякъде.

Така както си седеше пред огледалото хвана чашата с уиски и с все сила замери

вратата, която някой си бе позволил да отвори.

-Мила, стига спомени и зли мисли, засмей се най после ,

заобичай този свят. Грешен е , но и ние сме такива.

-Махай се! Заваля порой от предмети. Крещеше истерично и искаше да се върне там

до реката , в детството си. Не искаше дори да е момиче, девойка. Само дете, дете де

да беше могла да стане. Тогава би подредила живота си по друг начин. Кризата и

продължи, а човекът влезе и се опита да я успокои. Тогава тя му се озъби и започна

пред него да гори пари -левове, евро.....Такива хартийки, така им викаше и не и

пукаше. Накрая се срина на земята прегърнала краката на стола. За миг се съвзе и се

докопа до чекмеджето на тоалетката. Извади и другият си хонорар. Запалката и не бе

каква да е и дори с треперещите си пръсти палеше. Човекът се чудеше нея ли да

спасява огънят ли да гаси. Започна да вика за помощ, а тя не чуваше нищо, не

виждаше. Виждаше само горящите хартийки, които я кефеха. Радваше се на огъня ,

който пълзеше по пода. Накрая се срина на земята и прегърна краката на стола.

Онемя. Само гласът на човека кънтеше и се чуваше

пукане от пожара, който тя направи.

Гореше и тя, всичко гореше - коса, дрехи....цялата гореше.

Човекът крещеше. Огънят на Дявола никой не можеше да го спре. Никой.

Събуди се в друга стая - непозната. Самата тя непозната. Животът и отмъсти точно по

правилата. Много и даде , но двойно и взе. Усещаше се куха, празна. Даваше мило и

драго само и само да можеше да усети, да почувства топлината на този пожар...и в

сърцето. Искаше и се, много и се искаше да се усмихне на света и да каже:

-Жива съм !

Искаше и се....

 

проза автор Анита Христова Трифонова sekirata cekupama

 

V. ot Dve Mogili -poezia avtor Anita Hristova Trifonova sekirata 

poezia proza dve pesni -avtor Anita Hristova Trifonova sekirata