Надежда умира.
Луната плаче.
Звезди ми шепнат,
душата сираче
опърлена диша
с последни сили!
Дай ми вяра,
Господи мили!
Дни преживени,
години отминали,
разбити животи
и бездни зинали
поглъщат и днес
денят подарен
за добро, за щастие
на теб и на мен.
Но глава изправям,
разпръсквам тъма,
лунна нишка улавям...
дете на нощта!
"Дете на нощта"поезия автор Анита Христова Трифонова sekirata cekupama
Препоръчани коментари