Котка на пътечка,
а по мене мечка,
бягам към гората,
спъвам се в тревата
буйна, избуяла,
ябълка презряла
пада ми в краката…
Всичко с днешна дата.
Гледам и се чудя
защо да не събудя
чувства стари, мисли.
Кой за мене мисли?
На старата Земя
човек съм, не ламя!
Защо ли не се вмествам
в човешките представи,
защо ли бумеранга
Господ Бог бави,
защо ли, злоба, завист
от всякъде ме дебнат
та и децата мои
хомот влачат, тегнат
греховете, но мои или чужди?
Kажете, хора мили
и аз имам нужди
въздух чист да дишам,
свободна да живея,
здрава и щастлива,
за любов копнея
и да ме обичат
моите деца,
нали човеци сме
с човешки сърца?!
поезия автор А.Х.Т . sekirata cekupama
Препоръчани коментари