СКОТ РИТЪР: ПУТИН СПЕЧЕЛИ ПРЕВРАТА И ЩЕ СПЕЧЕЛИ ВОЙНАТА

 Scott Ritter: Putin Won the Coup and Will Win the War

Администрацията на Байдън имаше славни няколко дни миналия уикенд.

Продължаващото бедствие в Украйна изпадна от заглавията, за да бъде заместено от „бунтът“, както New York Times го нарече, на Евгени Пригожин, шефът на наемническата група „"Вагнер"“.

Фокусът се измести от провалящата се украинска контраофанзива върху заплахата на Пригожин за контрола на Путин.

Едно от заглавията в Times гласеше: „Бунтът повдига болезнен въпрос – може ли Путин да изгуби властта?“.

Колумнистът на Washington Post Дейвид Игнейшъс даде тази оценка: „Путин погледна в бездната – и мигна.“

Вече знаем, че бунтът на хронично нестабилния Пригожин просъществува един ден, след което той избяга в Беларус с гаранция срещу съдебно преследване, а армията му от наемници се сля с руската армия.

Нямаше поход към Москва, нито имаше значителна заплаха за управлението на Путин.
Жалко за вашингтонските колумнисти и кореспонденти по въпросите на националната сигурност, които сякаш разчитат основно на официалните справки от представители на Белия дом и Държавния департамент.

Предвид публичните резултати от тези брифинги, тези представители изглежда не са в състояние да възприемат реалността от последните няколко седмици, нито тоталната трагедия, сполетяла украинската военна контраофанзива.

Затова по-долу предлагам поглед върху това, което наистина се случва, който ми бе предоставен от запознат източник от американските разузнавателни служби.
„Реших да разсея част от пушека.

Първо, и най-важно, Путин сега е в много по-силна позиция.

Ние осъзнахме още през януари 2023 г., че сблъсъкът между генералите, подкрепяни от Путин, и Приго, подкрепян от антируски екстремисти, е неизбежен.

Старият конфликт между „специалните“ бойци и голямата, бавна, тромава, скучна редовна армия.

Армията винаги печели, защото тя притежава периферните активи, които правят победата – настъпателна или отбранителна – възможна.
И най-важното, те контролират логистиката.
Специалните сили гледат на себе си като на основен офанзивен ресурс.

Когато цялата стратегия е офанзивна, големите армии толерират тяхното високомерие и биенето им в гърдите, защото специалните сили са съгласни да поемат висок риск и да плащат висока цена.
Успешната офанзива изисква голям разход на хора и въоръжение.
Успешната отбрана, от друга страна, изисква стопанисването на тези активи.

Членовете на "Вагнер" бяха острието на руската офанзива в Украйна.
Те бяха „малките зелени човечета“.
Когато офанзивата прерасна в пълномащабна атака на редовната армия, "Вагнер" продължиха да асистират, но с неохота трябваше да заемат мястото отзад в периода на нестабилност и пренастройване, който последва.

Приго, който не е известен със срамежливост, пое инициативата да увеличи силите си и да стабилизира сектора си. Редовната армия посрещна добре тази помощ.
Приго и "Вагнер", както е обичайно за специалните сили, се поставиха в центъра на вниманието и си присвоиха заслугите за спирането на омразните украинци. Пресата го погълна.

Междувременно голямата армия и Путин бавно промениха стратегията си от офанзивен поход за още повече от Украйна, до отбрана на това, което вече бяха завзели.

Приго отказа да приеме промяната и продължи с офанзива срещу Бахмут. И точно тук беше проблемът.

Вместо да създаде публична криза и да изправи задника [Пригожин] пред военен съд, Москва просто задържа ресурсите и остави Приго да изразходва хората и огневите си резерви, обричайки го на изваждане от строя.

В крайна сметка, колкото и да е хитър във финансово отношение, той е просто един бивш продавач на хот дог без никакви политически или военни постижения.

Това, за което нищо не разбрахме, е че преди три месеца "Вагнер" е бил изведен от фронта в Бахмут и изпратен в изоставени бараки северно от Ростов на Дон, за да бъде демобилизиран.

Тежкото оборудване е било преразпределено в по-голямата си част, а силите са били редуцирани до около 8 000, 2 000 от които са заминали за Ростов, ескортирани от местната полиция.

Путин изцяло подкрепи армията, която остави Приго да се направи на глупак, след което да изчезне безславно.
Всичко това се случи без да се пролее и капка военна пот или да принуди Путин да се сблъска политически с фундаменталистите, които бяха горещи почитатели на Приго.