106 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА РАЙНА КНЯГИНЯ!

  На 29 юли 1917 година умира Райна Княгиня българска учителка, участничка в националноосвободителното движение и в Априлското въстание (1876). Истинското й име е Райна Попгеоргиева Футекова (по мъж Дипчева, 1856 - 1917) - родена е на 6 януари 1856 г. в Панагюрище.
Райна Попгеоргиева: Уших знамето, защото воеводата ми заповяда, носих го, защото народът искаше!”  „А паша я пита, пита и разпитва
 Райна Поп Георгиева:
-Кой уши байряка, кой му тури знака – 
„Смърт или свобода”?
-Аз ще ти кажа, - Райна отговаря 
на пашата, -
Аз уших байряка, аз му турих знака – 
„Смърт или свобода”
(народна песен)




106 години от смъртта на Райна Княгиня.

На 29 юли 1917 г. умира жената, превърнала се в един от символите на българската свобода. Едва 20-годишна, Райна Попгеоргиева ушива знамето на Панагюрския революционен окръг по време на Априлското въстание и остава в българската история с името Райна Княгиня. След потушаването на въстанието е подложена на мъчения от страна на турците, но оцелява и дълги години работи като учителка в Свободна България.

Знамето на Райна Княгиня е това, с което тя най-силно оставя своя отпечатък в българската история. Райна Попгерогиева Футекова-Дипчева ушива главното знаме на Панагюрски революционен окръг за Априлското въстание. 

Размерите му са 2 на 1,5 м., има 2 лица и е поръбено със сърмена ивица. Лъвът на знамето е нарисуван от Стоян Каралеев (Баненеца) по образец на лъва отпечатан на корицата на Устава на БРЦК. На знамето на Райна Княгиня стои надпис “Свобода или смърт”, чиито букви са изписани от Иванчо Зографа, а в долния му край има и 2 букви – „П“ и „О“ (за „Панагюрски окръг“).
 

На 22 април е осветено знамето на Априлското въстание

Райна Княгиня и знамето, източник изображение: https://bulgarianhistory.org/

Освещава се от свещеници от града и околните села, а самата Райна описва в автобиографията си по следния начин шествието след освещаването му:

„На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по желание на гражданите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на избран кон, за да премина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги. Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна свобода. Беловласи старци, редом с невръстни деца, вървяха навсякъде след мен, пееха любими народни песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкова много ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше постлан с тях като великолепен килим. Виковете „Ура!“ и „Да живее!“ нямаха край. Тази тържествена процесия продължи до вечерта.“ – източник. 

За честването на 25-тата годишнина от Априлското въстание Райна Княгиня ушива 3 нови знамена, копия на оригиналното. Две от тях днес се съхраняват във Военноисторическия музей в София и в родната й къща в Панагюрище. Третото копие изгаря по време на бомбардировките над София през Втората световна война.

 

На 22 април през 1876 в Панагюрище е осветено знамето на Априлското въстание. То е изработено от Райна Княгиня. Райна Футекова е само на 20 години, главна учителка в Девическото училище в Панагюрище, когато Георги Бенковски ѝ предлага да ушие знамето на Априлското въстание.

На 22 април Райна носи знамето на шествието в Панагюрище, където Поп Груйо и други свещеници го освещават тържествено. Имено след този ден учителката получава прозвището Райна Княгиня.

Лъвът на знамето е нарисуван от Стоян Каралеев (Баненеца) по образец на лъвчето, отпечатано на корицата на Устава на БРЦК, а буквите са изписани от Иванчо Зографа. Освен надписа „Свобода или смърт“ в долния край има и 2 букви – „П“ и „О“ (за „Панагюрски окръг“).

На 22 април Райна Футекова му пришива приготвени през нощта пискюли. Размерите на знамето са 2 на 1,5 м, има 2 лица и е поръбено със сърмена ивица.

Освещава се от свещеници от града и околните села. Райна описва по следния начин шествието след освещаването на знамето:

„На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по желание на гражданите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на избран кон, за да премина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги. Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна свобода. Беловласи старци, редом с невръстни деца, вървяха навсякъде след мен, пееха любими народни песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкова много ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше постлан с тях като великолепен килим. Виковете „Ура!“ и „Да живее!“ нямаха край. Тази тържествена процесия продължи до вечерта.“

За честването на 25-годишнината от Априлското въстание Райна Княгиня ушива 3 нови знамена – копия на оригиналното. Запазени са само 2 от тях – изложени днес във Военноисторическия музей в София и в родната ѝ къща в Панагюрище), третото копие изгаря по време на бомбардировките над София през Втората световна война.
 

sekirata poezia Raina Pop Georgieva
 

http://static.bnr.bg/gallery/cr/aea28fde643934342d0efa0f1377b9a5.jpg

Знамето на въстаниците от Горна Оряховица с лозунга „Свобода или смьрть“

За традицията по освещаване на бойни знамена в България разказва в “Нашият ден“ доц. Костадин Нушев, доцент по Християнска етика в Богословския факултет на СУ.

 

“В българската църковна традиция освещаването на бойните знамена се приема, че започва още през Средновековието по времето на Цар Симеон Велики, датира още по-рано от самото обявяване на християнството за свободна и позволена религия от император Константин Велики.
 

 тържествена процесия продължи до вечерта.“ – източник. 

A.H.T .sekirata Koi ushi bairiaka

За честването на 25-тата годишнина от Априлското въстание Райна Княгин

Знаем от църковната история, че през 313 г., след неговата победа, над другите претенденти за императорския престол, които били гонители на християнството, се появява знамението на кръста и след това в цялата християнска, римска история на Изток и на Запад. Този знак, това знамение на църковнославянски език, което означава и знаме, знак, на кръста се поставя на знамената, т.нар. "хоругви", също така на военните щитове. И започва тази традиция да се освещават бойни знамена. От християнска гледна точка, това е свещеното изображение на кръста, което християните издигат като знаме в своята борба, когато тя е справедлива.“

A.H.T .sekirata Koi ushi bairqka