ГАРВАНЪТ (когато сънищата говорят)-РАЗКАЗ НА НИТА ХРИСТОВА ТРИФОНОВА

 ГАРВАНЪТ -(когато сънищата говорят)

проза автор А.Х.Т.sekiratacekupama

 Прозорецът беше затворен, но някой чукаше с човка по стъклото. Беше птица. Голям черен гарван навярно пратен от Ада, говорящ.

-Отвори  ми, пусни ме вътре! Направи го доброволно, знаеш, че иначе те чака смърт.

Дяволът сякаш се беше вселил в тази черна зловеща птица.

А Стела обичаше птиците, особено славейчетата. Но кой използваше това за пъклените си дела?

-Няма да ти отворя, домът е мой, а ти не си птица, преобразено дяволско изчадие си.

-О, щом не искаш да ми отвориш доброволно, ще ти направя живота кошмар, кучко. Всичко мога , адовото царство е мое.

-Няма да ти отворя ,не разбра ли, че не слугувам на пъклените ти дела.

Гарванът отлетя и заканително завъртя главата си . Очите му бяха винено червени , което се стори доста чудно на Стела. Но тя знаеше, че Дяволът се преобразява в какво ли не , особено при магии направени от зли хора, повечето друговерци, а тя имаше много врагове. Не мина и час и стъклото на прозореца бе нападнато от двадесетина птици, не бяха гарвани, но явно изпратени от него. Заблудени или не , но явно бяха с поръчка да счупят стъклото. Те не говореха блъскаха телата си и чукаха с човките си по стъклото. Накрая го счупиха. Връхлетяха върху спящата Стела и започнаха да я кълват, ръфаха я , имаше кръв. Момичето се бранеше с ръце , но не можа да ги прогони, така издъхна . Птиците отлетяха, прозорецът се сгромоляса и през дупката, която зина се показа гарванът.

-Вече си умряла и няма да ми пречиш. Разбра ли, че твоят Господ не преде пред моя господар от царството Адово. Показа един такъв голям език, неприсъщ за птица. Направи един кръг около безжизненото тяло на Стела и отлетя след птиците-неговите слуги.

Слънцето надничаше през счупения прозорец и огряваше тялото на Стела потънало в кървящи рани.

-Събуди се , чедо мое! Това беше само сън, изпратиха ти го онези –лошите хора, слуги на Дявола.

Занимават се с нечисти дела, дела които са творение на Дявола, но той не е всевластен, доброто ще победи. Събуди се, ще ти дам живителна сила .

Хората не са само лоши има и добри, но са изплашени, манипулирани и по-будните убивани. Ти няма да умреш, магиите падат сами, когато са много, една върху друга и от болни хора, друговерци. Птиците –слуги и гарванът ги прогоних, няма да се върнат, сами си избраха този вечен път за там откъдето дойдоха. Ще ги връхлети възмездието което ще им пратя след 40 дни. Точно толкова.

Слънцето обливаше със светлина и топлина тялото на Стела, кръвта избледняваше , докато изчезна. Стела се събуди, протегна ръце към Слънцето и извика с толкова силен глас, че прозорецът се разтресе. Беше на мястото си, а стъклото здраво.

-Благодаря ти,    Господи!

Всичко беше сън, само сън, но страшен, показателен сън. Стела знаеше откъде идва ,знаеше кои са птиците-слуги и кой е гарванът, знаеше, че злото няма  да възтържествува на тази благословена Земя . Знаеше, че Бог няма да изостави чедата си ,че ще се пребори с лошите обладани от Дявола, търсещи негова подкрепа в пъклените си дела. Не искаше повече да мисли затова, прегърна иконата божия  и започна сутрешната си молитва.

Няма кой и няма как да я накара да се откаже от Господ, да не обича него и птиците, не тези черните пратеници на Дявола.

"Гарванът" (когато сънищата говорят)-проза автор Анита Христова Трифонова sekirata cekupama