АСАНСЬОРЪТ и още два мои разказа

проза  автор Анита Христова Трифонова sekirata cekupama   / и клип /

Налагаше и се да замине. Квартирата която и предложиха в малкия град бе за трима .Другите двама се оказаха две особени дами. Едната  доста по-млада от нея се казваше Галя, а другата по-старата беше на нейните години. Така и така не и запомни името, едно такова дълго, сложно. Апартаментът бе самостоятелен без хазаи. При първия си контакт, среща  с  тях Дани разбра ,че има нещо гнило. Двете дами се споглеждаха ,кимаха си одобрително с глава и видимо бяха доволни, че третата в този апартамент е точното лице. Явно всичко бе уговорено. Дани знаеше в каква държава живее, каква престъпност се шири, но в този малък град се надяваше да е спокойно. Но трябваше да преспи ,нямаше избор. Така се случи, предложиха и изгодно тази квартира. Изкъпа се, подреди си дрехите в гардероба и си легна.

Искаше да си почине от пътя, това шофиране я мореше. И по какви пътища, Боже Господи.

Двете дами стояха безучастни и я наблюдаваха  осторожно. Не  помръдваха. Оглеждаха и дрехите, багажа ,но навярно не откриха нещо кой знае какво освен лаптопа и портфейла. Телефонът и беше стар .Все пак изглеждаха доволни. Като че ли точното лице което следват е с тях, ще нощува с тях. Дани мислеше да се обади на агенцията ,която я изпрати в тази квартира, но вече беше късно. Ами ако е свързана и агенцията и започна да влиза във филми. Отказа се.

Една нощ все някак си ще я изкара. Двете дами пуснаха кабелната, та и защо ли като постоянно ровеха в телефоните си. Дани се опитваше да заспи, но не се получаваше. По едно време усети женска плът в леглото. Обърна се  и видя, че това бе по-младата жена-Галя. В стаята бе тъмно, но уличните лампи осветяваха  другата жена, която  снимаше.

-Хайде ,мила ,да те видя, като за снимка, филмче. Все пак трябва да си свършим добре  работата.

-Стига ,како, тя се дърпа нещо!

Явно беше ,че се пишат за сестри, но на Дани не и се вярваше. Разликата в годините им бе голяма, но нещо не пасваше. Бяха сестри в бизнеса явно, който определено беше мръсен.

Дани се погнуси и избута Галя ,която се изтърколи на пода. Другата се отказа да снима и нападнаха Дани. Завързаха я с колани в леглото. Смееха се, а по –старата  ръмжеше като звяр.

-Ще зарадваме нашите хора. Телефонът ти, мила, не става за нищо, захвърлихме го, не ти е нужен.

Дани изтръпна. Апартамента беше празен, освен те трите ,но имаше два ключа-на външната  и вътрешна  врата. Грабнаха и лаптопа и побесняха като видяха ,че не беше и той в ред. Дани успя да го кодира преди да си легне. Тя упорстваше и не им даваше лаптопа си. По-старата жена се зае с него, но в един момент и двете се изнесоха в кухнята да говорят, да решават нещо.

С големи усилия се развърза с помощта на зъбите си. Тихо се измъкна от стаята ,която успя да заключи с ключа на вратата , а после  успя да отключи и външната врата. Не знаеше защо бяха оставили ключовете на вратите, а не ги бяха скрили. Техен пропуск. Навярно си мислеха , че тя няма да успее да се развърже. Пък и те постоянно бяха с нея, не се отделяха от нея.

Галя буквално крещеше по телефона, говореше с мъж за някакви пари, а  по-старата до нея и пригласяше. Пак пропуск. Бяха за миг забравили за Дани.

В момента ,в който Дани се намери в коридора пред асансьора се чу рев като на диво животно.

-Тая мърла избягала!

Дани чуваше как двете тичат и крещят по стълбите:

-Чакай бе, жено, ела да си вземеш нещата.

Все пак знаеха какво да приказват на публично място. Но беше доста късно пък и кой ще си наруши съня да излиза да гледа, защо и кои се гонят по стълбите.

Не можаха да стигнат асансьора, но вече бяха близо до целта да я хванат излизайки от него.

Дани не разбираше от техники ,но в страха си натисна някакво копче и асансьора спря в някаква шахта. Измъкна се и видя изход към улица-малка уличка. Тичаше крещейки с все сила:

-Гонят  ме ,искат да ме убият.

Беше и по пижама. Първата кола не, но втората която и спря бе патрулка и я качиха.

После стана тя каквато стана. Разследване, разпити. Установи се, че  цялото това чудо било поръчково, на лична основа. Някой им плащал на двете дами.

Дани се видя с тях в полицията. Изглеждаха  все така наперени  и за щастие не и обърнаха внимание. Върнаха  и колата която беше изчезнала през нощта. Запали , форсира.  Беше и писнало от хорската омраза на едни и същи човешки индивиди имащи се за Богове.

А работеше в тази държавица, нека така да я нарече. Но къде да иде. Цяла Европа се тресеше ,Балканите съвсем. В Азия май е най-спокойно. За живот и  работа отвъд океана не искаше и да чуе. Къде тогава? Освен на Марс.

"Асансьорът" - проза автор Анита Христова Трифонова sekirata cekupama

"ЛУТАНЕ В СЕБЕ СИ" - ПРОЗА АВТОР АНИТА ХРИСТОВА ТРИФОНОВА

Не понасяше нещата си подредени. Дразнеха  я. Дразнеха я и  хората, тези всичките, които всяка сутрин виждаше как тичат за работа, как бутат количките с бебетата си, как… и стигаше до клошарите, които ровеха в контейнерите за боклук. Не виждаше смисъл в нищо това, след като всичкото го можеше и рухваше изведнъж стига да си малко невнимателен, едно спъване в живота да направиш, една наивност да проявиш. Както хората казваха - „Не мисли с главата си" .Тя изпитваше пълно отвращение от всички, почти всички, особено от тези, които нямаха пари, а самата тя не знаеше, не можеше ли, но не ги изкарваше. Само искаше. Така ли бе научена или просто глезотия.

-Тези които могат да изкарват пари ще ми дават. Аз когато работих всичко ми взеха дори здравето. Изсмя се на нещо, което явно виждаше в представите си на момента и тръгна. Този път беше решила да се види със съученичките си от гимназията. Бяха минали десетина години откакто завърши гимназията. Просто от нямане на работа и от любопитство, искаше да види как я карат  те. И двете Теди и Ники  живееха много далече, но тя обичаше да ходи пеша. Когато стигна до къщата, където живееха близначките някога с майка си Ивена чу крясъци. В краката и падна един пепелник.  Разби се на парчета, но не я уцели. Имаше късмет. Реши да бяга, да се връща, но на прага на къщата се показа Теди  и я покани

- Миличка, да не  ти прави впечатление. Влез де. Не се страхувай, той е леко пийнал, но го сложих да си легне.

-Здравей, Теди, но как така бързо го укроти?

-Да живее медицината, химията!

Ивена се сети колко пъти е пила кафе у близначките, но тогава Теди не бе семейна, а сестра и Ники по принуда си е сама. Тя е инвалид в количка и нямаше как да се занимава с такива неща.

-Какви неща? Зададе си сама въпрос Ивена и сама си отговори.

-Тази патка ме е тровила. Трябваше да се сети. Теди работеше в лабораторията на един изследователски институт в града. Но защо? Нима от завист и злоба?! Тогава Ивена беше много по красива, родителите и имаха много пари, затова и успяха да я спасят от коварна болест. Сега Ивена виждаше причината за онази болест в Теди. Тогава и трите си бяха доста близки. Ники беше кротка и мълчалива и Теди не и даваше да говори, да не кажела някоя глупост. Ето каква била работата. Ивена не бе от страхливите, но сега видът на Теди я изплаши. Като че ли не съпругът и, а тя беше пияната. И не точно пияна, а някак си неадекватно зловеща, като зъл демон. Очите и святкаха и ръцете и трепереха.

-Не,Теди, ще си вървя, не е удобно.

-Както искаш, но защо си била пътя до тук тогава? Страхуваш  се? Нима не знаеше…

-Какво да знам? Знам че си луда от малка, но сега те гледам и не те познавам. Ти си вече опасна. Теди се изсмя и хлопна вратата. Когато стигна до завоя на улицата Ивена се обърна да погледне и се зарече повече да не стъпва там. Жал и беше за Ники, но в крайна сметка Теди и е сестра, а са толкова различни пък близначки. Ами сега какво да прави. Този свят  е пощурял, няма един свестен човек две думи да обели, като че ли всички са луди малко или повече. Имаше се за най нормалната, но това си беше нейното мнение. Не и се прибираше. Някой я побутна по рамото.

-Ей, какви ги дириш в моята махала? Ивена се обърна и видя непознат мъж. Как си позволяваше този да я спира и заприказва?

-Не са ли ви учили в училище  да отговаряте ,когато ви задават въпрос, моме?

-Първо не  съм учила в тези ваши училища. Второ не говоря с непознати и трето неприятен сте ми. Но защо ли ви давам обяснения,я се разкарайте. Вървете си по пътя.

-Но ние се познаваме, драга.

-Какво?

-Да, познаваме се само че вие не ме разпознахте. Аз бях най големият ви почитател. Още ли карате кънки?

-Карам кънки? Как ли не.

-Не в буквалният смисъл го казах, но не ме разбра, както и тогава,когато без малко да ви извадиш окото, след това да катастрофираме с татковата кола и случайно да останем живи, невредими.

-Божичко, Здравко, ти ли си? Какъв си напълнял. Най после намерих човек с когото да си говоря и прекарвам свободното си време.

-Чакай,чакай аз не съм свободен. Имам жена, деца, работа…

-Не казвай,че имаш и любовница?Знам че имаш и пари,нали работиш?

-Имам,изкарвам,но имам и големи разходи. Съпругата ми не работи. За какво са ти пари,ти нали си имаше достатъчно?

-Имах, явно не са мои щом вече просто ги няма. Здравко, предлагам ти да седнем някъде на кафе и да си побъбрим

-Защо не, беше ми интересно да те видя в този ти вид.Беше друга , много по различна не само визуално. В миг Ивена подскочи и докато се усети вече се намираше в таксито. Прибра се в къщи заедно с дъжда, който последва след като наводни седалката на таксито със сълзите си.Тя плачеше. О, няма! Това и  е за последно. Реши го. За последно. Сети се колко пъти го казваше за последно. Напълно  отчаяна се хвърли на леглото  и заспа. Когато се събуди,нямаше вече дъжд,слънцето галеше косите и. Прозорецът бе отворени се чуваха птичи гласове.Сред тях отекна

-Ивена,излез! Аз съм Здравко, нося ти спасение. Когато погледна през прозореца Ивена видя „спасението“ в ръцете на Здравко. Това беше едно малко кученце - черно, рошаво.Тя знаеше, че това няма да и спаси душата, но слезна. Надяваше се все пак дано с животните намери общ език.

Какво направи Ивена познайте вие читателите.



проза автор Анита Христова Трифонова sekirata cekupama 

ТЯ И ДЯВОЛА на Г от Две Могили

 Гледаше се в огледалото и не може да се познае. От онова безгрижно малко

момиченце, което тичаше по брега на реката, гледаше отвъдния бряг и си мечтаеше да

иде там, да опознае света, от това момиченце нищо не беше останало.Какво направи

живота с нея или просто така е кодирана? Питаше и се взираше в огледалото с

нейните очи, но отсреща я гледаха други две -студени. Времето се разваляше, болката

по цялото и тяло разстилаща се и пропиваща навсякъде с пипала на октопод го

доказваше. Болеше я навсякъде, пиеше си редовно и обезболяващите хапчета, но

това не помагаше. Многото интервенции по тялото , на които се бе подложила, а сега

вече няма как да спре си казваха думата и тя бе една -болка. Болка - физическа, освен

онази другата вътре в сърцето. Тази болка я носеше от малка още когато беше излязла

на улицата да изкарва прехраната на семейството си. Беше жена с характер. Сестра и

беше по друга, макар че всички казваха, че е по талантлива от нея. Благодарение на

характера си постигна много и нищо. Нищото само тя си го знаеше, пазеше го вътре в

сърцето си, къташе го, криеше го, искаше и се никой да не се вглъбява толкова в нея и

да го види. Но се виждаше, имаше хора и за тази работа. Не можеше да скрие и

злобата , и омразата си към всичко по чисто, по свято, по младо, по красиво. Защо ?

Навярно защото беше загубила от малка всички духовни ценности, признаваше само

парите , та и досега. Ето докъде стигна -материално добре и една кариера постигната

с маса подкупи, пари, влиятелни мъже и тя в съюз с Дявола. Всичко за нея беше

бизнес, дори детето и - единствения човек, който се опитваше да обича. Искаше

детето и да постигне това, което тя постигна с цената на много жертви, искаше и се да

е талантливо като нея. Знеше че парите и нямаше да му помогнат кой знае колко по

пътя на славата. Дъщеря и нямаше нейните качества и характер, беше се метнала на

баща си, а тя го мразеше - много. Откакто се влюби в големия човек забрави за

бащата на детето си, остави дори дъщеря си на майка си. Не се погаждаше с нея, но

само на нея можеше да остави детето си. Никога не е обичала бащата на детето си .

Той и направи кариерата , а тя му роди дъщеря. После...после заобича така силно

големия човек, че и досега плаче скрито за него. Имаше и други, дори му

изневеряваше с тях, за което той я наказваше сурово с гавра. Но беше и щедър, много

щедър. В него бяха и властта , и парите. Жалко, че всичкото хубаво трая доста малко -

убиха го. Изтри очите от сълзите си и се постара да не мисли за него, но не можеше.

Онези дни, когато и казаха ,че е убит бяха кошмарни за нея. Не се помнеше. След това

го удари по течението. Не пробираше мъжете и не само тях. Но къташе пари, а и

големият човек и остави доста. Кариерата и вървеше нагоре и тя знаеше с цената на

какво, осъзнаваше че не може да е най най , нямаше данните, но парите,мъжете, те

решаваха всичко, а тя ги имаше в изобилие особено след смъртта на големия човек.

Колежките и бяха обречени, тя ги поваляше една след друга и не само с пари и връзки

, а и с хитрост стигаща до жестокост. Не се страхуваше от възмездие, не се замисляше

за дъщеря си какво може да и се случи, след като тя посяга на чуждите деца, на

здравето и живота им дори. Магии ? Лично тя не ги правеше, но плащаше яко за тях.

Беше озлобяла, направо освирепяла. Ревнуваше дори бащата на детето си - този ,

който го изхвърли на улицата и който никога не е обичала. Но то не беше просто

ревност, а страх, страх от това да не би дори на години вече да намери някоя по по от

нея и да повтори номера да я прави звезда, каквато той нея направи тогава. Чиста

проба егоизъм. Тя си внушаваше сама ,че е звезда, дълбоко в себе си знаеше как си

купуваше наградите ..... и всичко. И в името на това с цената на всичко сриваше най

напред здравето и личният интимен живот на колежките си. Специалистка, асистентка

на Дявола. Гледаше се в огледалото, не усещаше нищо. Един безлъчен поглед и едно

сиво лице. Нямаше никакаъв грим по нея, дори червило. Такава беше ужасна. Болката

се усилваше, душеше я. Мореше я. Онова съчетание на физическа и духовна болка.

Писнало и беше от победи. Каквото поискаше все ставаше и то твърде леко, особено

лошото, което правеше на другите, когато убиваше души и сриваше кариери на по

интелигентни и по млади от нея. Посягаше дори на живота им без никакъв страх, та тя

бе царицата на подземния свят - обиграна, но воняща от всякъде.

Така както си седеше пред огледалото хвана чашата с уиски и с все сила замери

вратата, която някой си бе позволил да отвори.

-Мила, стига спомени и зли мисли, засмей се най после ,

заобичай този свят. Грешен е , но и ние сме такива.

-Махай се! Заваля порой от предмети. Крещеше истерично и искаше да се върне там

до реката , в детството си. Не искаше дори да е момиче, девойка. Само дете, дете де

да беше могла да стане. Тогава би подредила живота си по друг начин. Кризата и

продължи, а човекът влезе и се опита да я успокои. Тогава тя му се озъби и започна

пред него да гори пари -левове, евро.....Такива хартийки, така им викаше и не и

пукаше. Накрая се срина на земята прегърнала краката на стола. За миг се съвзе и се

докопа до чекмеджето на тоалетката. Извади и другият си хонорар. Запалката и не бе

каква да е и дори с треперещите си пръсти палеше. Човекът се чудеше нея ли да

спасява огънят ли да гаси. Започна да вика за помощ, а тя не чуваше нищо, не

виждаше. Виждаше само горящите хартийки, които я кефеха. Радваше се на огъня ,

който пълзеше по пода. Накрая се срина на земята и прегърна краката на стола.

Онемя. Само гласът на човека кънтеше и се чуваше

пукане от пожара, който тя направи.

Гореше и тя, всичко гореше - коса, дрехи....цялата гореше.

Човекът крещеше. Огънят на Дявола никой не можеше да го спре. Никой.

Събуди се в друга стая - непозната. Самата тя непозната. Животът и отмъсти точно по

правилата. Много и даде , но двойно и взе. Усещаше се куха, празна. Даваше мило и

драго само и само да можеше да усети, да почувства топлината на този пожар...и в

сърцето. Искаше и се, много и се искаше да се усмихне на света и да каже:

-Жива съм !

Искаше и се....

проза автор Анита Христова Трифонова sekirata cekupama