ДА БЪДЕШ НЕЩО НЕ МОЖЕШ, ОСТАНИ СИ С МЕРАКА ,ЧЕ МОЖЕШ...и си стой в хралупата,мисирко

поезия автор А.Х.Т. sekirata cekupama

Където ти видят очите?

Един, два и триж,

проклинайки мене и дните,

в които се в мен припозна.

роса не си, а си ...слана!

Та така аз вече те питам-

Накъде ще вървиш?

Глупава?

Не, не си глупава.

Ти си наивна,

но не и силна.

Тук има път,

пътища много,

но си избрала

най - късия,

не да летиш,

а по моите клавиши

ти да пълзиш!

Егоисти били сме,

вярно, но днес,

кой не е егоист,

кой не е в стрес?

Виж за актриса

не всяка я бива,

нито за красива

напудрена "слива".

Това го премълчаш,

а ловиш се в мене-

от сума време!

Е, римата става,

но не се получава

смисълът, драга!

Ботушът те стяга.

Да бъдеш нещо

искаш, не можеш,

остани си с мерака

че можеш…

Мисирко,една луда си, откачена,

за мъст родена!