И гният тикви по полето,
агънца блеят там където
трева изсъхва, гони
ловец кошута не разбрала
къде попаднала е. Бяла
светлина проблясва в мрака
и моето сърце с надежда чака
тополите да оцелеят
ако тополи са?! Да смеят
посичане дърварите да сторят
и гората да спасят,
фалшивият герой да озаптят!
Птиците от юг да долетят.
поезия автор А.Х.Т .sekirata cekupama
NOSTALGIA - POEZIA AVTOR A.H.T .SEKIRATA
Препоръчани коментари