НЕ ТРЪГВАЙ ОЩЕ,НАПРАВИ МИ ЗАХАРНИ ЧУШЛЕТА С МОРСКА СОЛ!

 Не тръгвай още....Утрото било пясъчна река,а той бил сладко чудо?!Останала сама,самотна,в нея празнота,но в стаята ухаело на ...него?

Разбираш ли  ,Дочке, докъде я стигнаха нашите съвременни поетеси,

но аз съм тук да ти кажа една рецепта за........захарни чушлета с морска сол.

Та така.Взимаш един голям буркан предварително измит,почистен от мазнотията на предното си съдържание,като може да оставиш малко,съвсем малко за аромат.Подбираш чушлетата,да има и лютиви,но и червени,не само зелени.Печеш ги на шиш,ама яко ги печеш,така че червеното да забрави за червенината си,а зеленото да посинее.Лютивите ги редиш на дъното на буркана без значение на цвят и ги поръсваш с морска сол.Следващ ред само зелени чушлета може и не от лютивите, по възможност да са без дръжки,но предварително напоени със захарен сироп.Пак ръсиш с морска сол.И така докато напълниш буркана.Вода? Никаква вода,никаква друга притурка.Капачките не ги мисли,няма значение стари ли са или нови.Няма как да не се затвори бурканът дори и по трудно,дори и с ножа смачкани отгоре капачките ще издържат дори буркана да счупят!

Отиваш на море,до устието на пясъчна река.Оставяш бураните-надявам се да не са един два,оставяш ги  на пясъка самотни под изгарящите слънчеви лъчи.Усещаш празнота-затворени чушлета без теб,без твоите ръце,без твоите уста,разбит вкуса.Стоиш права,ако трябва и лежиш,чакаш да стане чудото-сладкото ти чудо.Може и да загубиш надежда от успешното консервиране,но оставаш поне с аромата,уханието на сладко и солено.

-Къде тръгна,Дочке,към "Плод и зеленчук"или към печатницата?

Не тръгвай още...Ще тъгувам!

Чакам отговор в буркан с чушлета в плаващи пясъци,

а не отговор от мрънкаща и плачеща "върба" във самота!

Пусни ми отговор в буркан в морето,

забрави за соленото сладко-чушлето!

твой любим блогър,що не и влогър :))

http://blog.abcbg.com/wp-content/Blog-vlog20.jpg

Блогърът е човек,който има свой блог и създава авторско съдържание в него.

Влогърът снима клип и го публикува в онлайн пространството.

Първият си служи с текст, а вторият – с видео.

А с какво си служите Вие?

"Днес утрото е пясъчна река,

събуждам се до теб и не сънувам,

не искам друго, остани така,

без твоята прегръдка ще тъгувам.

Прегърнати и двамата мълчим,

усещам пулса ти как бие лудо,

за малко още с мене остани,

не тръгвай още, мое сладко чудо.

Но тръгваш, а без теб е самота,

изгубвам те от поглед след завоя,

и в мен остава само празнота,

а в стаята уханието твое" -


творбето от  интернето -блогбегето-https://www.youtube.com/watch?v=IuMdYX465-s