Чаках Слънце снега да стопи,
но потъвам със нея в преспи!
Чаках погледи мили и благи,
но попадахме на по-зли враги!
Слънце горещо, покажи се, грей
лицата наши, полети, запей
песен, птицо горда, красива,
нужна ни е от онази вода жива.
Облаци черни ти ръзпръсни,
с вълшебни лъчи нас докосни,
животът и кармата ни промени,
дъщеря ми и мене, Слънце, спаси!
поезия автор Анита Христова Трифонова sekirata cekupamа
Препоръчани коментари