Лунни макове в мойте очи,
музика нежна звучи.
Пропивай в мене до болка,
дарявай ми жар, топлина
и с нежност ти ме полей,
обичай ме. Занемей.
Не чуваш ли моето дихание,
плачът на щурците в нощта?
Приятелка твоя избрана
оставам при те с песента.
И ще ти кажа:-Обичам те!
Ще е истинско моето отдаване,
ще се любим сънно до утрото
до последно себеотдаване.
Ще погаля звездите и тебе
с най-нежната песен в душата ми,
ще разбудя смеха ти във мене,
лунни макове са сърцата ни!
поезия автор Анита Христова Трифонова sekirata cekupama

Препоръчани коментари