ПЕТЯ ДУБАРОВА -"ЗАВИСТ" и "УБИЙСТВО"

 Петя Дубарова -"Завист"

Тези, които завиждат, се в болни превръщат,

 те от завиждане своите нерви рушат;

 тези, които завиждат, се винаги мръщят

 дето успех е проправил към някого път.

Много успехи в живота и много победи,

 с тях неотлъчно се движи и злобата зла,

 радват се всички и все някой с яд ще погледа,

 топлата радост на друг щом е дала крила.

Тези, които завиждат, се в болни превръщат —

 всичко човешко, завиждат ли, лудо рушат,

 чистите мисли и здраве, добро се не връщат,

 злоба и завист в сърцето проправят ли път.

 ПЕТЯ ДУБАРОВА

 20.12.1974 г.



Ето ви пример дори клетви: но безнаказано
 

РАЗГОВОР С ROSIELA

А да пукнеш ти първа в нея! АТАКА НА ИРАН ПО ИЗРАЕЛ.ТРЕТА СВЕТОВНА БИЛА ЗАПОЧНАЛА СНОЩИ 13 АПРИЛ 2024В 23.00 ЧАСА?! НИМА?! ВСИЧКО Е ВЪПРОС НА ДОГОВОРКИ...ЩЕ ГИ ИМА.

Изпратено: 12:35 От: rosiela

Изтрий | Отговор

Петя Дубарова -"Убийство"

Едно пристанище изплю мазут.

Нахално сви очи и се захили.

Премина през морето тръпка студ,

закашля то, изопна сини жили.

 Една вълна — красива и добра,

отровена полегна върху кея

и тъжни чайки с чайкови пера

закичиха и гроба и, и нея.

 Морето не заспа до сутринта.

За мъртвата си рожба дълго плака…

Затвори във сърцето си скръбта

и утрото замислено дочака.

 След туй дойдоха хората, и те

поискаха морето да им пее.

Поискаха гирлянди да плете

от бялата си пяна, да се смее.

Да бъде като пълна чаша с ром,

разпенена, но синя, силно синя,

да бъде пак красив и светъл дом

на слънце, на живот и на богини.

 Но то мълчеше в сива светлина

и пареше му раната горчива —

красивата загинала вълна.

Отровата не спря да се разлива…

 И чувстваше се как загива то

със рибите, с отровени делфини,

с хрилете им треперещи като

вибриране на водорасли фини.

 И някой ден навъсен, студ суров

пристанището сиво ще облъхне,

под черна пяна като под покров

в нозете му морето ще издъхне.