СМЪРТТА СЕ РАЗХОЖДАШЕ ПРЕД МОЯТА ВРАТА РАНО СУТРИНТА! ПОЧИВАЙ В МИР, ЙОРДАНКА!

ПОЧИВАЙ В МИР, ЙОРДАНКА!
 

Рано сутринта
до мен пак близо бе смъртта,
посети не мене тя,
а болната- комшийката.
Със нея много близки бяхме,
болка и тегло, деляхме,
надпреварваше се с мене
по беди, тегло и бреме.
Дължа  и това стихотворение,
имаше тя друго мнение
за мен. Кълняха ни и двете
и моите, и нейни враговете.
Живеят млади с стари и така е,
снаха мърмори и свекърва бае,
син и дъщеря далечни,
що си мислят че са вечни?!
Нощта не спах, а сутринта
с перото птиче от вечерта,
усетих , че смъртта е тук
на етажа, но за друг!
Знам че ме люлеят с клетви
и с магии черни, жертви
търсят си едни и същи
силни на деня, присъщи
са делата им на Дявола,
но Бог види! Смърт за Дявола!
Почивай в мир, Йорданка!
Дано намериш спокойствие там.

споделено А.Х.Т.sekirata cekupama

СМЪРТТА СЕ РАЗХОЖДАШЕ ПРЕД МОЯТА ВРАТА РАНО СУТРИНТА!

ПОЧИВАЙ В МИР, ЙОРДАНКА!


 

И едно чуждо мнение, споделяне,което ме накара да се замисля:

"Преживях смъртта-а всъщност такава няма.

Отворих тази тема,защото знам че това се е случило и на
други. И искам заедно да продължим,да си  помогнем.

Защото вече нищо не е същото. Защото никой

не ти вярва,когато му разкажеш-за Бог,за Вратата и

Светлата пътека.И затова как си видял Дома... И как

повечето хора ще ни мислят за луди.

Животът вече е друг,нов.Все едно си се родил пак. ...Изведнъж

всичко стана черно,една непрогледна тъмнина.

Не виждах,не можех да дишам. Престанах да усещам

тялото си-просто го нямах. Започна да се върти лента.

Все едно че ме бяха сложили в кино,само че този

филм беше живота ми-до тук. После се отвори

Вратата. Видях светла пътека,по която трябваше да мина.

И тогава дойде Бог и ме попита дали искам

да се прибера у Дома.Или искам още да остана тук. Бог ми

даваше за първи път правото да избирам.

Просто стоеше и чакаше моя отговор.Вратата беше

отворена.Не знаех какво да му отговоря.

Защото нищо не ме задържаше тук,освен близките ми. Казах му

че искам да остана,а самата аз не знаех защо.

Можех да се прибера.Там у Дома.Беше Светла пътека и ме

чакаше-да ме отведе. Това се случи с мен

тази нощ-07.12.2005 После дойде и отговора-защо останах.

Сега вече го знам. Останах защото искам да

помагам на хората като мен,искам да си помагаме
взаимно,искам да кажа че няма смърт,че има Бог.

Ще помоля също така и за подкрепата на администраторите

и модераторите да бъде изтрит всеки пост, 
а то сигурно ще има много такива,

в който ни смятат за луди и т.н. Не сме.

Само че вече не сме същите.

Защото бяхме за малко Там. При Бог.

Върнахме се. И само затова

трябва да ни уважавате.

Защото сме се осмелили да останем.

Отново. А това не може всеки."