"АЛИНА"-ПРОЗА МУЗИКА АВТОР АНИТА ХРИСТОВА ТРИФОНОВА

 "Алина" -проза музика-/варианти/  автор Анита Христова Трифонова  sekirata cekupama

Луната потъваше в очите и, които сякаш се смееха на всичко наоколо. Радваше я тази лунна игра с лунните лъчи и флирта със звездите. Те не искаха да знаят какво си мислеше Алина. Времето беше доста хладно, неприсъщо за лятна нощ. Тя нямаше желание да се прибира. Хубаво и беше сама в градината. Не се страхуваше от нищо и от никой. Носеше се слух , че затворник рецидивист е избягал от затвора. Алина знаеше, че каквото ще се случи, ще се случи и никой не можеше да го предотврати, затова не се напрягаше много. Не искаше да мисли и да се занимава с политика, въпреки че баща и беше политик, бивш военен. Но той е далече, вън от страната и малко хора знаеха, че тя е негова дъщеря. Всъщност незаконна. Не обичаше тази дума, но я произнасяше доста често, особено когато е самичка. Някак си и олекваше след това. Мислеше за баща си, беше и мъчно. Само него си имаше. Беше решила вече да се прибира в къщи, когато зад гърба си чу:

-Не мърдай! Нищо няма да ти сторя, само ме скрий в дома си.

Алина изтръпна. Точно на нея ли трябваше да се случи? Приказките, които се носеха за затворника не бяха лъжа. Този мъж, доколкото успя да го види на лунна светлина приличаше на такъв. Беше красив, с атлетично тяло и говореше твърдо.

-Кой сте вие?

-Не е нужно да знаеш много. При теб съм в безопасност. Хайде, скрий ме!

-Откъде си сигурен? Какво знаеш за мен? Моля те, върви си!

Мъжът изръмжа , като звяр, изви ръцете на Алина и я притисна силно до себе си. Така заедно влезнаха в къщата, която беше във вилната зона на града. Нямаше кой да я чуе, колкото и да викаше. Реши да слуша, каквото и каже да изпълнява, и дано и се размине. Надяваше се. Сви се в ъгъла на стаята и зачака. Мъжът се изкъпа, поиска дрехи и храна. Докога ли си правеше сметката да и бъде гостенин и защо никой не я търсеше по телефона? Kолкото пари имаше и GSM-ма и бяха в него. Този нямаше изгледи да си ходи скоро, дори поиска да му пее и свири на пианото. Какво нахалство! Не я нападна, което и се хареса. Дори я остави да спи сама в стаята, но я заключи. Тези няколко часа до сутринта Алина не мигна. Кроеше всякакви планове, но доникъде не стигна с реализацията им. Не и мина и номера да отиде за прясно мляко от млекаря, който минаваше всяка сутрин покрай къщата. Закусиха чай с мед и филии. Когато мъжът говореше по телефона целия се изчервяваше, явно нещата му не се уреждаха.

-Кажи ми как да се обръщам към теб? Как се казваш? Измисли някакво име щом не желаеш да кажеш истинското си?

Да се разберем, малката! Не ми нареждай какво да говоря и какво да правя! Сега си ми хазайка, но няма да е задълго. Ще си тръгна и то с теб, когато аз реша. Нали имаш кола? Виждаш, че и това знам.

Алина не вярваше на ушите си, трябваше да се  примири. Този човек наистина всичко знаеше за нея и откъде, ако наистина е избягал затворник. Молеше се на Господ  дано си тръгне сам от къщата и. Колкото по -скоро по- добре.

-Имаш ли шах, карти?

-Имам.

-Извади картите. Там по ме бива.

Алина извади картите и се остави да бъде бита няколко пъти. Накрая и писна и ги захвърли, за което получи един шамар.

Не искаше да се храни, а хладилникът беше пълен с храна. Втора нощ трябваше да прекара с този мъж под един покрив и се ужасяваше при мисълта, че може да е последната в живота и.

Беше пълнолуние и любимата и луна надничаше през прозореца, като че ли я подканяше навън. Точно тогава мъжът нахълта в стаята.

-Обличай се! Тръгваме. Имаш ли гориво?

-Нямам.

-Лъжеш!

Отидоха в гаража и той откри две туби с бензин.

-Спри да ме лъжеш, малката, защото мога и да бъда много лош.

Колата се носеше по пътя, но той я накара да свие през гората. Алина я хвана страх , но караше и то доста добре. По -добре с колата навън, отколкото заключена с него в дома си. Надяваше се на случайността. Дано има късмет. Баща и все казваше , че е късметлийка. Алина вярваше в късмета си, разчиташе на него. Така и стана.

От гората изскочи човек, който отчаяно мяташе ръце за помощ. Направо се хвърли върху колата. Без малко да се преобърнат. Пътят беше много лош. Алина заби спирачките и тогава мъжът се нахвърли върху нея. Бореше се с нея и искаше да я избута и върже на задната седалка. Но беше твърде късно, човекът отвън  ги видя и започна силно да крещи, да чука по предното стъкло на колата. Не беше луд, но приличаше на такъв. Алина успя да отвори вратата на колата и падна на земята. Започна борба между двамата и тя се чудеше да бяга ли или да помага, но на кого? От гората се чуваше женски писък, който я влудяваше. Оставаше и да бяга, но ключовете на колата останаха вътре. Не можеше и не смееше да приближи до колата, където двамата мъже се биеха на живот и смърт. Сети се за ножа, който мъжът взе от дома и и изтръпна. Ножът беше останал в колата, но къде точно нямаше време да мисли. Побягна по посока на писъка, който идваше от гората и мястото, откъдето излезе човекът, който самият Господ и прати. Стигна до една поляна и видя ужасяваща гледка. За едно дърво беше привързана млада, много красива жена. Цялата беше в кръв, изподрана по лицето и тялото. Около нея имаше разхвърляни бутилки от алкохол. Кърпата, с която явно е била запушена устата и беше паднала на земята. Жената се мъчеше да се освободи от въжето, с което беше яко привързана към дървото. Алина я развърза, но не успя да разбере кой знае какво от приказките и. Явно беше жертва на група пияни мъже. Този човек е видял всичко, но не е посмял да се покаже , защото е бил сам. След като онези подпалили и запрашили с джипа на някъде той тръгнал да търси помощ, но успял само да извади кърпата от устата и, понеже чул приближаващата се кола.

Младата жена нямаше сили да върви с Алина, но трябваше. Стигнаха до колата и Алина с радост забеляза, че нейният пътник и гост го нямаше. Беше избягал и ножът се търкаляше до гумите на колата, пред която имаше локва кръв. Човекът беше ранен. Тя се чудеше какво да прави. Ключовете на колата ги нямаше. Колата беше подарък от баща и, както и къщата в която живееше. Сети се ,че в багажника имаше негови неща, които последния път забрави да си ги прибере. Работата му беше такава, че нищо чудно и пистолет да имаше. Алина ровеше, забиваше нокти във всичко , с което беше натъпкана раницата на баща и. Накрая докосна ракети. Тези, които се пускат при заря. Чудеше се как да ги използва, но мъжът и помогна с едната си ръка. Другата му беше привързана и кървеше. Изстреляха всичките ракети и зачакаха.

-Алина, събуди се, момичето ми!

-Къде съм?

-Аз съм, баща ти. Няма вече никога да те оставям сама. Идваш с мен в чужбина. Говорих със съпругата си. Съгласна е.

Алина се разплака и прегърна баща си. Не беше малко момиче, но толкова много и беше омръзнало от детството да я гледат, да се грижат за нея все чужди хора, детегледачки разни. Винаги си е мечтала да си има семейство. Ето сега мечтата и се сбъдна.

-Къде е човекът, който ме спаси? А жената? Какво стана с нея?

-Лошото отмина. Всички сте живи. Това е най важното. Хванаха и затворника. Беше изгубил много кръв и паднал до реката, а колата не я мисли. Ще ти купя нова.

Баща и се засмя, целуна я по челото. Две сълзи се отрониха от красивите очи на Алина, в които онези лунни лъчи все още играеха.