"ПРИКАЗКА В ПРИКАЗКАТА"- ПРОЗА АВТОР АНИТА ХРИСТОВА ТРИФОНОВА

 "ПРИКАЗКА В ПРИКАЗКАТА"- ПРОЗА АВТОР АНИТА ХРИСТОВА ТРИФОНОВА sekirata cekupama

-Защо имате само в тез разцветки дрехи?
 

-Това не е  магазин, госпожо!
 

 Намирате се във висините на света. Продаваме дрехи

предимно за туризъм,
 

за планина, за живот в почти нечовешки условия.
 

Сияна виждаше ясно, че нещо не бе наред в това

място, в тази сграда
 

наподобяваща вила в планината. Около нея само

зеленина ,дървета, храсти, трева, долове възвишения и

като че ли облаците се бяха слели с покрива на

сградата с особен купол, остър връх. Има чувство , че

докосва небето. Не видя втори етаж на сградата,

продавачка ли, бе каква ли продължаваше да и

обяснява на висок глас какво предлага,

каква е стоката, дрехите.

Стелажите бяха пълни , но с дрехи само в светло синьо


до лилаво. Дрехи предимно като ризи, тениски, нещо

като работни облекла, гащиризони. Сияна не си купи

нищо  и излезе от магазина ако това изобщо беше

магазин. Видя приятелката си пред входа и се зачуди

защо е вървяла след нея чак дотук. Беше и сърдита и

само си размениха остри погледи. На Сияна и се

прииска да се върне в града , но не знаеше как. Като че

ли се беше изгубила. Доплака и се, но не се отказа да

върви, макар че усещаше , че се върти в кръг. Изведнъж


пред себе си видя непозната  жена цялата обляна в

светлина-такава жълто-оранжева, която и подаде ръка

и проговори: Момиче, прави каквото ти кажа ако искаш

да се върнеш там долу в града трябва да се качиш още

нагоре, на върха на този хълм, точно на него и там да

хванеш превозно средство.
 

-Но как така, то няма път, какво е това превозно

средство и колко нагоре да се качвам.
 

-Още малко повърви, но не така в кръг.
 

Сияйна усети тласък  в гърба и се намери на едно

възвишение  на земята паднала. Нещо я повдигна и

положи в някаква кабинка като тези от лифт. Не ,не

беше точно това, а малка количка без колела. Видя

сребристи релси, по които се понесе  в това возило.

Усещаше, че не е сама, но не смееше да се обърне

назад, зад гърба си. Скоростта бе страшна и релсите се

виеха около планинските хълмове, хребети, долища

нагоре, надолу, а тя дори не се държеше в нищо, а

имаше ли изобщо седалка. Не, нямаше. Беше

същинско летене без крила. Не изпитваше страх. Само

се молеше най-после да се промени посоката  надолу

към града откъдето бе дошла. Много дълго продължи

това  пътуване по релсите. Забеляза вече ,че около нея

нямаше планини, хълмове,  а поляни. Видя едно

говедо-приличаше на сива крава, която пасеше на

ливадата. От страх ли, от какво ли  извика с все сила:
 

-Мечка!
 

-Не, това не е мечка, крава е .
 

-Та каква крава , тя няма виме!-извика Сияйна и се

опита да се обърне да види кой зад гърба и  се вози с

нея и явно я управлява-нея самата. Но никой не видя.

Беше сама в количката, която вече намали  скоростта ,

релсите се сляха със Земята и чудо. Видя се на гладък

,чист път който завършваше в кремава сграда-голяма

къща подобна на онази горе с магазина за дрехи. Но тук

всичко беше светло, слънчево, красиво. Поиска да

слезе и пеша да потегли за там. Любопитно и беше това

град ли е, село ли е , но нейната къща не е  и защо

всичко и беше непознато. Спря се на пътя, беше

доволна, че се  е върнала долу при хората, макар че

все още никой жив човек не виждаше. Дойде и на ум, че

може би сънува. Ощипа се по бузата, но, не! Беше

будна, леко изплашена, но и доволна. Беше се

измъкнала от прегръдката на планината, на висинето.

Беше сама, без приятелката си, без другата непозната

жена гласът който я управляваше. Махна с ръка и пое

по пътя… 


 

"Приказка в приказката" -проза автор Анита Христова

Трифонова sekirata cekupama