"БЕЛЕГЪТ НА СЪДБАТА" - ПРОЗА АВТОР АНИТА ХРИСТОВА ТРИФОНОВА sekirata с авторска музика и без музика

 "Белегът на съдбата " -проза автор и авторска музика на Анита Христова Трифонова  sekirata

Валеше, като из ведро. Краката му бяха целите мокри, но той не спираше да върви. Бързаше. В големия дъжд беше тръгнал да върши голяма работа. Чадърът работа не му вършеше и го захвърли в първото улично кошче. Не можа за толкова години да си купи нов, здрав чадър. Пък и да  е нов колко ли щеше да изтрае. Едни боклуци продават, на третото отваряне и се чупят в ръцете ти. Стигна най после мястото, където трябваше да се срещне с човека. Кой си е мислил , че ще завали и то така силно. Подпря се на вратата на сградата,  където беше срещата и зачака. Беше дошъл навреме, но човекът го нямаше. Какво пък, ще чака. Тези пари му трябваха. На кой ли не му трябват пари, но в днешно време без пари си никой. Така си мислише Божан. Знаеше, че тази работа е мръсна, но му трябваха пари, много пари. Едно куче,  цялото мокро мина покрай него и го залая. За миг си помисли дали има голяма разлика между него и кучето. Стана му тъжно и се отплесна, но за кратко. Голяма черна кола с тъмни стъкла спря пред него и от прозореца се показа човекът. Познаваше го. За втори път сега го вижда  и всеки път му обещава повече и повече пари, но искаше и повече работа. Мръсна работа, така си викаше Божан, но трябваше да се яде, а и дъщеря му... Заради нея се беше натопил в тая каша. Бяха му обещали, че ще я вкарат в клиника на лечение, но все отлагаха, а той им слугуваше.

Загуби си онази хубавата държавна работа, заради която му зарибиха детето. Беше на голям пост , с много пари. Беше.

-Ела тук! -чу той гласа на човека и като че ли пирон му забиха в мозъка.

Божан се вмъкна в колата и не се учуди. Този път искаха много повече от него. Прибра пакетите заедно с чадъра, който му измъкнаха от багажника. Опита се да се откаже, но категорично му заявиха,че не може вече. Късно е . Имаше чувство , че го лъжеха . Дъщеря му ставаше все по зле, а той все повече зависеше от тях и затъваше в това блато. Съпругата му се помина отдавна и той от малка изпусна дъщеря си, която дружеше с най лошите деца от квартала и училище. Така се започна,  а после, после беше вече късно. Колата замина и Божан остана сам на кръстовището. Чудеше се накъде да тръгне. Вече имаше чадър, но беше мокър и мръсен, мръсен и вътре в душата си. Сърцето му биеше учестено, но той не се плашеше, знаеше че с тази си болест нямаше да изкара дълго. Въпросът беше как да спаси единственото ценно нещо в живота  си -Диана. Тя бягаше от училище и лъжеше, както всички деца и ученици. Но Диана не беше, като всички деца. Красива, като майка си и с име също хубаво. Той се страхуваше най вече за здравето и, като и затова, че можеше да не завърши училище. Тя ставаше все по зле и зависима от хора , които той не харесваше. Затова и  самият той се потопи в тази кал.

Дъждът спря, като че ли напук. Чадърът му беше излишен, но не беше за хвърляне. Стигна до старата си служба, откъдето го изгониха най позорно без да е виновен. Скалъпена работа, а сега го използват по този унизителен начин. За момент му просветна и разбра, че всичко е било план. Коварен план. Не беше вярващ и не се надяваше на помощ от Бога. Ясно виждаше кои са боговете тук на земята -хората с много пари и власт.

Нямаше да стане лесно , трябваше да мине от задния вход на сградата, която много добре познаваше. Избегна срещата с новия портиер, но чистачката го видя и му се усмихна. Побърза да се скрие от него в една от стаите, които почистваше.

-Божане, как я караш? -чу гласа на една от касиерките, с която навремето си имаше вземане даване.

-Дойдох малко да ви видя. От близо месец не съм стъпвал тук. Безработен съм,  Живке,  това е. Всички ме познават в града и бягат от мене, като от чумав, откакто ме изгонихте. Кой ще ми даде работа?

-Ще се справиш, хубав мъж си. Стегни се, ако трябва замини.  Далече. И за дъщеря ти ще е по добре.

-Може и да си права. Работата си загубих, жилището, не съм много здрав, както и дъщеря ми. За какво да стоя наистина в този град?  Но не е така лесно, както си мислиш и ми ги приказваш.

Живка беше добра жена, но се беше наклала, като биволица и пушеше , като печка. Разсипа се тази жена. Спомни си каква красавица, каква елегантна беше. От секретарка на главния шеф, по късно стана главен счетоводител и стигна до обикновена касиерка. Но и това и беше много. За това време си събра доста парички и си завърши висшето.

Милко го чакаше. Отидоха в друга стая и Милко заключи вратата отвътре.

-Защо бе, Милко? Обещахте ми повече пари. Увеличава се риска, болен човек съм. Безработен.

-Като не ти харесва, откажи се. Къде ще вървиш не ми е работа, всеки се спасява сам в този живот. Знаеш че и аз чиракувам на онези свини. Не решавам аз колко да ти дам. Оправяй се с тях сам.

Божан онемя, след като видя колко пачки пари имаше в чантата си Милко, а на него му подхвърли само една. Излезe пак от задния вход със същите пакети, но вече празни. Дъждът бе завалял отново и чадърът му свърши работа. Когато се прибра в къщи дъщеря му го чакаше с нетърпение. Каза му направо без да иска разрешение, че заминава и няма да се прибира няколко дни. Божан беше свикнал. Тя се снабдяваше с медицински бележки и засега се оправяше сама с многото отсъствия в училище. При тази каша в училищата  тя оцеляваше, но Божан знаеше, че няма да е за дълго. Имаше оплакване от учителката по история, че Диана налита на бой и то не само на ученици. Дори нахранила чистачката с онова мръсното на баща си. Беше се метнала на баба си устата, но не е само това. Даде и пари и отиде на магазина да пазарува. Пазаруваше само от един магазин, там го познаваха, бяха му приятели и продавачът, и собственикът. Прибра се по тъмно, беше се скапал целия. Така гладен е заспал. Когато се събуди беше три часа след полунощ. Телефонът звънна в другата стая и Божан се стресна. Кое време е и кой ли му звъни?

-Ела, прибери дъщеря си. С такси или пеша ти си решавай, но тук не може повече да я държим. Жива е.

Божан изпусна слушалката. Гласът беше непознат, но вярваше ,че това е истина. Познаваше много добре дъщеря си. От нея всичко очакваше. Нали трябваше да е на път, какво ли е станало. Досещаше се. И друг път е правила подобни изцепки, но чак дотам да ходи да си я прибира не се е стигало. Извади от шкафчето и таблетките и ги нагълта без да мисли, бяха много. Отиде в банята за всеки случай.

Полицаите претърсваха цял ден квартирата на Божан. Дъщеря му бе приета в клиника, а на прозореца се показа красиво лице на жена в светлосенки. Само котката която беше свидетел на всичко позна майката на Диана. Духът  и влезна в стаята и всичко пламна изведнъж. Стана пожар . По-късно установиха ,че причината била  в електрическата инсталация.