"На 27 април през 1959 година в Димитровград си отива от света на живите възторженият певец на човечността, любовта и светлия идеализъм - ПЕНЬО ПЕНЕВ

,,НА ГРОБА МИ НЕ СЛАГАЙТЕ ВОДА,

НА ОНЯ СВЯТ НЕ ИСКАМ ДА СЕ МИЯ.

И АКО ВЪЗКРЪСНА ОТ ПРЪСТТА,

ЩЕ БЪДЕ ЗА ДА СЕ НАПИЯ..."

"На 27 април през 1959 година в Димитровград си отива от света на живите възторженият певец на човечността, любовта и светлия идеализъм -

ПЕНЬО ПЕНЕВ

Когато през есента на 1949 г. във вестник “Литературен фронт” се появява първото публикувано стихотворение на Пеньо Пенев, все още никой не е чувал за деветнайсетгодишния поет. Стихотворението му се откроява от другите с широкия размах, с мъжествения си патос и разкрепостената художествена фантазия на твореца.

Пеньо Пенев още с първите си поетични опити установява хармония между собствените си изживявания и времето, в което живее.

Той се превръща във възторжения трубадур на онова поколение, което изгради основите на новия живот. В едно свое стихотворение, Пеньо Пенев заявява:

“Че е спирка, на която си дават среща, две епохи!”

Нещастните обстоятелства в живота му се кръстосват така жестоко, че много от творческата енергия на поета е пропиляна нахалос.За това в края на краткия си живот, той горчиво съжалява за “неспастрените дни, за обърканите крачки в строя и за куршумите, неизстреляни в целта”.

Той създаде творби, които останаха в литературната ни съкровищница, като летопис

на грандиозното строителство,

след 9 септември 1944 г.

След много житейски изпитания, лутания и тежка депресия

Пеньо Пенев се самоубива в нощта на 26-и срещу 27-и април 1959 г. в хотел „Москва“ в Димитровград. В предсмъртно писмо до началника на Окръжното управление на МВР в града, той снема отговорността за своята смърт от своите близки и познати. Въпреки това по-късно става ясно, че поетът е силно разочарован от реалността,в която е принуден

да живее .

Стиховете му обаче го надживяват.Те преливат от нежност,от копнеж по човешкото щастие, на което не можа да се порадва през своя кратък и противоречив живот.Смъртта му не можа да заличи спомена за него, защото той и днес продължава да буди съвестта ни със своя барабан!"