МОЙ РАЗКАЗ,СТИХОВЕ И ПЕСЕН.НАЛИ ТАКА ИСКАТЕ КАТО ВАС ДА КАЧВАМ без снимки без клипове без песни-изнудвачи, рекетьори сте групичката в интернета!

Нощен, недосънуван сън ,

а утрото почуква вън ,

студ безжалостен пълзи

към мен , о , спрете се сълзи ,

поне в съня ме оставете ,

мокри клепки притворете .

Разстила мъка насъбрана

душата моя изтерзана,

ръце протягам и се моля,

да бъде, Боже, твоя воля !

Та казвам ти, Милке за Драганова Петка. То бива, бива, ама чак толкова голяма лакомия не бях виждала.Ще се задави тя та и мъжа си. Те затова са се  и събрали. Тя наляво той надясно.Кажи ми сега откъде иде всичко това? Всичко си имат, задоволени са та чак и внуците им вчерашни хлапетии си имат жилища, коли и то ни кви да са.Ама на. Ровят се в живота на другите, на обикновените хорица.Да е от злоба освен, защото комай не са щастливи. А ние с тебе си мислим за едното кисело мляко дето има една дума. Сигурно при тях ,Милке, куца нещо в дома им, в къщата им освен пустата им лакомия.То лакомията е най страшна, номер едно е за народа ни.Тя ще затрие младите, а ние вече си отиваме.Нашето е минало свършено.

-Ма Вело!Кви са тия дълги приказки от теб? Философ ли ша ставаш или пак си си недояла? Купи ли си хляб или пак това кисело мляко, вкиснаха ти се червата? Я ги остави тия, те сами ще си затрият главите някъде.Тази лакомия тяхната ще ги затрие. Ти помисли по добре за Начо, че дочух че си го изгонила от къщи.

-Няма такова нещо, Милке!Ти на мене или на клюкарите вярваш? Ние сме си бедни, но се обичаме.Остаряхме. Не е същата онази любов, но си живеем добре.

-Кви ми ги приказваш, що ша ма праиш и мене на клюкарка и ка му викаха там - интраганка !

Ей, Вело !Името ми е такова мило, не ме дразни, че мога да стана и зла, пък и не си падам по млякото. Пих доста винце днес, имам си повод тъй че внимавай малко ми трябва.

-Тебе Вълкана трябва да те кръстят, но аз не съм агне, ни шиле, ни яре. Ще ти приседне.

Седяха на пейката двете жени и с всяка измината минута напрежението в компанията им растеше, от което най вече страдаше Шаро.Кучето на Милка се дърпаше, но тя здраво държеше каишката . Вела реши да се измъкне, като си измисли някаква работа, ама къде ти Милка да я пусне.

-Къде ма приятелко, изплаши ли се ? Я се поспри да ти разкажа нещо и за твойта унука, не само моя внук да кълцаш с недодялания си език с комшийките ми.

-Ти не си приятелка, не искам да ти слушам приказките. Не искам и да те гледам. Виж се каква си посиняла от злоба, а съдиш другите.

Вела пое към къщи  и остави Милка да крещи на кучето , вече нямаше на кой друг.

-Начо ! Къде си се дянал бе?  Пак ли си под  сайвана да пиеш? Ка са не наплюска, ка не умря от тая пущина?  Нямаш пари за хляб, а гушиш оная проклетница в дюкяна. Покажи се бе ,проклетнико.

-Друг път Начо излизаше  от скривалището си, но този път не се показа дори, когато Вела претърси и обора. Изплаши се и го удари на рев.

-Начо, покажи се бе, пиленце, няма да ти се карам.

Нямаха куче, но пък имаха няколко котки с комшийските може да се каже, че ставаха десетина. Вела се опули, когато ги видя всичките, като войници застанали срещу нея и гледащи в небето. Абе този човек да не е излетял в небето там при неговата Звезда. Ама тя беше още жива, иначе Начо да е спрял да ходи в кръчмата.Нали заради нея се пропи глупака и прогони децата си от дома. Иска  да умори и нея , но Вела се не даваше. Котките не мърдаха, като хипнотизирани бяха и Вела наистина се изплаши та чак започна да трепери.

-Начо, миличък, покажи се де. Ще идем с тебе при Звезда и ще ти купя от онази домашна ракия, дето цяло село знае за кой я къта. Не  за тебе бе глупако!

Вика, вика па спря. Седна на камъка пред обора.Не можеше и да плаче.  Нищо не можеше. Вцепени се цялата и какви ли мисли не и минаха през главата. Децата и са вече големи, задомиха се, избягаха далече от него. Дали  не и от нея. Истината беше ,че им бяха омръзнали тези тяхни скандали и когато Начо се и пропи  нямаше защо да стоят в къщи. Вела стана и с бавни крачки се запъти към кръчмата. Трябваше да влезне  ама как? Престраши се и отвори вратата. Звезда седеше на една маса с двама едри мъже -непознати и така се смееха ,че кръчмата кънтеше. Като я видяха всички млъкнаха.

-Звездо, искам да говоря с тебе.

-О, Вело, я ме остави да си гледам работата. Ако е пак тая твоя ревност, да знаеш, че не съм виждала от няколко дни твоя Начо.

-Гълъбче, какъв е този Начо  бос и гол. Виж колко парички сме ти донесли и подаръци -изхвърли се един от мъжете седнал до Звезда.

И двамата бяха доста пийнали. Вела усети ,че няма да има резултат от идването и тук, но и разбра ,че Начо не е там. А дали не се лъжеше?

Тръгна да излиза, когато навън вече я спря Блажи -глухонемият в селото.Започна да маха с ръце и сочи нещо мучейки само, както той можеше.

Вела тръгна след него. Излязоха от селото. Блажи започна да я дърпа за ръката и води към варниците. Тя се изплаши и възпротиви, но младежа започна да ръкомаха с ръце, да ес тресе целият и да скимти, бореше се с нея. Накрая тя му се остави. Той буквално  я влачеше. Вела не се помнеше вече, свести се , когато стигнаха до мястото. Ямата зееше  и вътре се чернееше човешко тяло.

Нощи пълни с болка, радост,

нощи пълни с трепет, благост,

нощи весели, със звън камбанен,

нощи коледни във пурпур странен !

СТИХОВЕ И РАЗКАЗ -АВТОР АНИТА ХРИСТОВА ТРИФОНОВА sekirata



ОТСЪСТВАХ ДЪЛГО  ОТ САЙТА - ПАРОЛА КРАДНАТА ,КОМЕНТАРИ

ОТВОРЕНИ,ИЗТРИТА  НЕ ЕДНА ПЕСЕН ОТ ПОСТ МОЙ....ЗАЩО ВИ ПРЕЧАТ НАЙ- ВЕЧЕ

ПЕСНИТЕ МИ ,ОСОБЕНО НА ПУТЕСИТЕ И ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ДРАСКАЧИ,НА

ЧАЛГАРИТЕ?


ЗАЩОТО НЕ ИСКАТЕ КЛИПОВЕТЕ МИ, ИСКАТЕ КАТО ВАС

ДА  СИ КАЧВАМ НАПИСАНИ СТИХЧЕТАТА И РАЗКАЗИТЕ  БЕЗ СНИМКИ БЕЗ

КЛИПОВЕ ТОЧНА КАТО ВАС,АМИ ВАС НЯКОЙ ДА ВИ СПИРА ДА РЕЦЕТИРАТЕ В

КЛИП, ДА ПРАВИТЕ ЗАПИСИ В ДОМАШНА ОБСТАНОВКА НА ПЕСНИ И  ВАШИ

ОСОБЕНО,

ЗАЩО ИЗПОЗВАТЕ 

ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ 

ДОРИ ЗА СТИХОВЕ НЕ САМО ЗА ПЕСНИТЕ ,КОИТО КАЧВАТЕ?някои - ГРУПИЧКАТА

Няма безплатни сайтове!

Всеки сайт е превзет от няколко потребители които се вихрят ,защото е като тяхен-плащат си. Разбрах и тук знам кои са."завоевателите"

ПОКУШЕНИЕ


не само Киселова след заплаха извърши покушение върху конституцията

и в нета и навсякъде стана така, отврат е да се живее така!

в Булгаристан
 

"KЪДЕ СИ, ИСТИНО?" -АВТОРСКИ СТИХОВЕ И АВТОРСКА ПЕСЕН НА  АНИТА ХРИСТОВА ТРИФОНОВА sekirata
 

 " КЪДЕ СИ ,ИСУС?" -КЛИП И СТИХОВЕ АВТОР АНИТА ХРИСТОВА ТРИФОНОВА sekirata

НЯКОЛКОТО Давайте ,продължавайте да се опитвате да ме убивате,но не и духовно там не става ,Уверявам Ви. На деца да се посяга вече е голям грях там всеки ще плаща.....със същото------- възмездие.