СЛАВА ВАМ ТВОРЦИ ВЕЛИКИ КИРИЛ И МЕТОДИЙ ЧЕСТИТИ!

Вам творци велики пеем този ден,

 във юмруци свити стискам болка, в плен

 моето сърце е на закони чужди,

 на любов, омраза и на грижи, нужди!

 С майски рози днес кичете се и вийте

 венци на доблест, чест, букетче, китка свийте.

 С божури и цветя дома си украсете,

 майски люляк днес във коси сплетете,

 че днес е празник мил на нашето абеве,

 Методий и Кирил ги знае и дете.

 Като звезди огряха народ в тъмница, гнет,

 като звезди горяха оставили завет-

 славен и чутовен на знанье, книжнина,

 о,светъл ден съдбовен за мой народ, страна!

 Поклон пред вас велики творци на говор мил,

 деди, отци честити Методий и Кирил!


 

Да  ни е честит най-светлият  празник,

да  ни  е честита  писмеността!

СКЪПИ УЧИТЕЛИ, желая ВИ търпение,

но и борбеност, постоянство и вяра  в истината!

Защото, който сее  вяра и знание,

трябва да пожъне уважение  и любов!

Език рожден на теб и мен,

на майки,братя и сестри,

от Кирил и Методий сътворен

за мой народ,кой те затри?!

Ще кажат крайна съм,но не така,

за тази истина плащам цена

с най милото, здраве, живот,

свободна искам да съм не роб!

Забравени сте, главни букви,

забравени сте, запетаи

и точки, знаци, препинателни

от неграмотни хора непризнателни!

Крадат се думи и слова,

какви ти правила, права,

но в песен, в стих ви съобщавам,

че да се боря продължавам!

Език свещен, на теб, на мен,

език, бъди благословен!

НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ ДНЕС ЧЕСТИТЯ,

ЧЕ УТРЕ МОЖЕ ДА Е КЪСНО,

КОГАТО СЛАДЪК СЪН ЗАСПЯ

В ИГРА СЪС ДУМИЧКИ ИЗКУСНО!

ВЕЛИКОТО ДЕЛО НА СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ!

Ти учителко добра,

 можеш ли разбра,

 колко болка и тъга

 има в моите слова?

 Как професията благородна,

 за чуждите тъй неудобна,

 сгрява моята душа

 и как усещам болката

 на не една детска душа!

 Духът на нашето дете,

 кой пак краде?

 Кой вярата във бъдещето му убива!

 Кой детството, мечтите му затрива?

 И трябва ти, учителко добра,

 да бъдеш с него мила, искрена!

 Кураж в живота ти му дай

 и нека всеки ден да бъде май!

Болката ми е голяма,
не е от вчера,незарастваща е рана!
Пея, свиря, пиша и се смея,
в мечтите си със птиците се рея!

На 24 май честваме Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. На този ден се отдава почит на светите братя Кирил и Методий – създателите на славянската писменост. През 855 г. Кирил и Методий създали глаголицата във византийския манастир Полихрон в областта Витиния в Мала Азия и там превели свещени книги. След това те се заели да популяризират християнството сред славяноезичните народи.Техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий продължили делото им. Те получили топъл прием в България от княз Борис през девети век. Кирилицата, която заменя глаголицата, е създадена в Преславската книжовна школа. Като неин създател се сочи Климент Охридски, а името й е дадено в чест на Константин-Кирил Философ. Като ден на просветата празникът се чества за първи път в Пловдив през 1851 г., когато в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий" по инициатива на Найден Геров се организира празник и ученическо шествие. През 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Кирил и Методий да бъде отбелязван като празник на българските ученици. Денят на св. св. Кирил и Методий се отбелязва от Българската православна църква на 11 май по църковния литургичен календар. Има данни, че на този ден е отдавана почит на светите братя още от 12 век.

В края на 1968 г. Българската православна църква въвежда като литургичен календар т.нар. Новоюлиански календар. След това Денят на Кирил и Методий се отбелязва от църквата на 11 май. По установената вече традиция Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, на който също се отдава почит на двама братя, остава на 24 май. За официален празник на България 24 май е обявен с решение на Народното събрание на 30 март 1990 г. Химнът на Деня на българската просвета и култура - „Върви, народе възродени“, е написан през 1892 година. Автор на текста е Стоян Михайловски, който го публикува за първи път в списание „Мисъл". През 1901 г. композиторът Панайот Пипков открива стихотворението в учебник и решава да напише музика по него. Химнът включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите шест. Стихотворението е преведено на 21 езика. Братята Кирил и Методий са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език и разпространяване на християнството. През 1980 година са обявени от папа Йоан-Павел Втори за покровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици.

Колекцията съдържа ценни екземпляри от най-старите до най-новите издания на най-четената и най-превеждана българска творба, заяви в интервю за БТА Наташа Ефремова – главен библиотекар в Регионална библиотека "Христо Смирненски" - Плевен . Колекцията е дело на екипа на тази плевенска библиотека. Ефремова заяви,  са горди, че притежават най-старите издания на „Под игото” – публикуваната през 1889 година първа глава на романа, написана, когато авторът е бил в изгнание в Одеса. В изложбата са показани също публикациите на втора и трета глава на произведението, издадени по-късно в България. Ефремова заяви, че е ценност за фонда на библиотеката притежанието на първата пиеса, създадена по романа, публикувана през 1911 година. Библиотекарката разказва на посетителите и малко известни факти за това как Иван Вазов е избрал заглавието на своята знаменита творба. В експозицията са показани над 55 издания на романа от 15 български издателства. Ефремова посочва любопитен факт от творческата история на произведението – първата част на „Под игото” е публикувана първо на английски език в Лондон, три-четири месеца преди да излезе на български език у нас. По думите й романът и днес се чете с интерес от учениците на Плевен, това показва практиката на Регионалната библиотека. Ефремова е убедена, че с времето енергията, която носи творбата, ще става все по-нужна, а книгата все по-актуална като родолюбиво и историческо произведение. До днес романът е преведен на над 65 езика включително на японски и китайски - някои от тези книги са показани в изложбата, каза Наташа Ефремова. Видео  - Малин Решовски. Монтаж -  Емил Граничаров.

Празнично шествие, което в 10,30 ч. от площад „Стефан Стамболов“  тръгва и стига до барелефа на светите братя Кирил и Методий. В него по традиция участват ученици и учители, студенти и преподаватели от Педагогическия колеж в града, артисти, художници и дейци на културата. По същото време към барелефа на светите братя тръгва и шествие на плевенския Медицински университет. След тържествения ритуал и поднасянето на венци и цветя 11-те хора изпълняват „Върви, народе възродени“ на стъпалата пред сградата на областната администрация. По обяд пред Военния клуб - открит Празник на книгата, а след това в Арт центъра в Градската градина - тържеството за награждаване плевенски творци и дейци на културата.

"От прогнозите на всички агенции - в Европарламента ще ни представят О@игa@х Пеевски, протежето на ген.Решетников @Злобила Йончева и още дузина рублоядни антиевропейци, много трудно ще убедим с хорово пеене и "възрожденски" предизборни клипове( svobodnaevropa.bg/a/29957075.html)цивилизования свят, че българите са свободен, умен и просветен народ" - анонимен, разбира се  - трол!!!!!!!!!


 

sekirata A biah uchitelka dobra uchitelka stihove avtor Anita Hristova Trifonova sekirata

 

sekirata Himn na sv.sv. Kiril i Metodii



 

sekirata Chestit da bude 24 mai stihove avtor Anita Hristova Trifonova sekirata


 

sekirata zove Kiril i Metodie stihove avtor Anita Hristova Trifonova sekirata


 

sekirata Dialog mejdu buditel i zavisim bulgarski u4itel stihove avtor Anita Hristova Trifonova sekirata

 

sekirata zove Kiril i Metodie stihove avtor Anita Hristova Trifonova sekirata


 

sekirata 24 mai den velik za bulgarskia rod stihove avtor Anita Hristova Trifonova sekirata