ЗАЩО НА 2 ЮНИ В ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ НАСТЪПВА ТИШИНА В 12.00ч.ТАМ ВИСОКО ВЪВ БАЛКАНА ЖИВ ВО ВЕКИ ТОЙ ОСТАНА! ОТВРАТЕНА СЪМ В ТОЗИ ВЕЛИК ДЕН ЗА БЪЛГАРИЯ, ОТ УПРАВЛЯВАЩИ,ОТ СТРАХЛИВ, РАЗЕДИНЕН НАРОД

ТАМ ВИСОКО  ВЪВ БАЛКАНА  ЖИВ ВО ВЕКИ ТОЙ ОСТАНА!

ЗАБРАВЯТ ТЕ ,ВЕЛИКИ МИ ПОЕТЕ,НА ТУЙ СЕ РАДВАТ ВРАГОВЕТЕ!
 

"Мечти мрачни, мисли бурни

са разпнали душа млада...

-----

Често, брате, скришом плача

над народен гроб печален;

но кажи ми, що да тача

в тоя мъртъв свят коварен?"

Христо Ботев

 

се радват враговете!


 

Личността, животът и творчеството на Христо Ботев могат да бъдат изразени с една дума: БОРБА! Борбата за Ботев се диктува от епохата, в която живее. Най- общото определение на тази епоха е: национално робство, политически гнет, социална експлоатация. Това е време, в което личната съдба е само едната страна на народното нещастие, защото се касае за унищожението на една нация, за лишаването на един народ от всички форми на самостойно държавно съществуване, за собствено културно развитие.

Признават ли те, Ботев, я кажи...

 

"умря сиромах за правда" ....

разкажи, "от сън дълбок се събуди",

 в бой народа си стресиран поведи!

 Забравят те, велики ми поете,

на туй се радват враговете.

 

 

А историята се повтаря… НО къде е Ботев!!!

Там високо във Балкана

жив во веки той остана-

буден ум, борец, бунтар,

велик поет, любим, другар!

Съдба ли бе това човешка?

Дали не е на Господ грешка

велики българи да мрат

за чужда паплач, наша смрат?!

Боли сърцето, но кръв няма,

а искам правдата голяма

България днес да залее,

врагът чужд, наш да онемее.

Във името на Ботев, Левски...

бих направила на трески

продажниците наши сиви,

души без чест,мутри, горили!

А там на Вола птиче пее,

слънце жарко пече, грее,

но на мен ми е студено!

Стига -Стоп!Дайте-Зелено!

Защо България се спира

по пътя и нагоре, мира

не дава се на души чисти

със буден ум, борбени?!Глисти

изяждат българското днес!

О Боже, стига болка, стрес!

Събудете се герои,

с вик раздирам нощта, мои

братя мили и сестри!

Ти чуждица, мръсна сган-умри!

А продажници вий клети

не за вас са тез куплети,

дето майчино погазихте

и на Дявола в крака лазите.

Посегнахте на мой народ,

обричате го на хомот,

заради лична вам изгода!

Не се предавам,ще се боря!Мога.

 

На Вола нека птичка пее

и Дяволът да онемее!

Дървето, храстите, листата,

гората, птиците, полята,

всичко прегръщам и се моля-

Ботев,нека да е твоя воля!

Събуди народ изстрадал,

завърни народ избягал.

Дай му сили,вяра, мощ,

ако трябва пищов, нож!

"Вий сте идиоти!" -

казал го е Ботев.

Аз ще го повторя

и няма да споря,

на хора говоря.

Знам, има и свестни

тук между вас,

на тез в този час

прекланям се аз,

за други сега,

блестя лъскава.

Добре, ще се бием,

не ще се крием,

тук анонимни

не се пишете,

от тук и там

стих не крадете.

На Вола да ида ли

да ме простреляте,

в чело високо

вий ми се целите?

В сърцето змийска

отрова пускате,

сеира гледате

да не изпускате!

О, вий бездомни

свирепи вълчици,

с какво сте кърмили,

какви умници

вий сте създали?

Какво зло от мене

вий сте видяли?

Туй злоба не е,

болка зове,

но вий не я чувате,

само мърсувате,

на чужд гроб с пари

и с чужди сълзи!

Дано Ботев стане

от гроба и хване

оръжие хладно

и на вас ядно

да ви покаже,

кой лъже, маже

и кой не признава

Бог, име, вяра!

Прости ми, Ботев, че не мога

да те защитя до край,

прости ми, но Родината ми,

вече не е оня рай!

Поганци газят род, земя

на Аспарух и Симеон, нима

ще си изчезнем от света

поциганени без слова,

погазили език, култура,

със бели денс кючек, халтура…?!

Прости ми, Ботев, но не мога

с простотията да се преборя,

от глад или от що за Бога,

българинът се предаде,боря

се но защо ли, докога,

неразбрана съм, сама?

Дай ми сили и кураж,

не секира, не мираж….

Искам да ме подкрепиш,

над мен, народа мой да бдиш.

Прати ми, Ботев, блага вест,

таквиз кат мен са малко с чест

и задушаваме се, братко!

По чело те целувам  сладко.

Българка ще си остана,

макар от своите презряна!

 

Ти си във мен, аз съм във теб

заразена от твоята борбеност, дух

и днес втори юни плача за теб,

двойници имал си,заболя ме,чух…

Робството турско и американско ,

мъката,болката ,теглото канско,

няма го нийде по белия свят,

скараха ни дори с руския брат!

Ти помниш, знаеш всичко от тогаз,

в тъмното светеше и издигаше глас,

но и на тебе видяха ти сметката,

оживява в мене на Вола гледката!

Чалми разни,чуждица омразни,

луди,зомбирани и продажни

души празни  ни дирижират,

геноцид  на тепсия сега ни сервират!

И днес както винаги викам те аз,

изпитвам болка и студ, мраз,

няма ли как, как да възкръснеш

и мозъци болни с куршум да пръснеш?

Падам и ставам, свалена,не повалена,

на теб вярна оставам над пошлото извисена!

 

 

КЪДЕ Е БОТЕВ СЪС САБЯ ДА НИ ПОКАЖЕ КОЙ ЛЪЖЕ,МАЖЕ....

Седя на прага, търся те с очи,

знам няма те,о, Господи!

Ботев, няма те и теб,

Левски…всичките по ред.

Отдадохте живота свой

за страхлив и търпелив народ,

до кръв останахте му верни в бой

и защитихте вяра,род!

Радецки пори днес водите

на Дунав, мои са мечтите,

а Вола пее свойта песен,

о,Ботев, лято не е , есен

опари ни като листа,

зависими сме и деца

на славния хан Аспарух,

пълним нечий чужд търбух.

Зомбирани и омагьосани,

заклеймени и жигосани,

като в магия черна, зла.

Къде си Ботев, дай ръка

на братя свои и сестри,

във бой последен поведи!

 

 

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=nHUDkwj2ljw

botev e s nas

https://www.youtube.com/watch?v=sjCKb4S0hEs

hristo botev

https://www.youtube.com/watch?v=KCuKCsrRPEA

kude si botev

 

https://www.youtube.com/watch?v=ZqbFjKy1N8A

sekirata Poklon pred podviga na Hristo Botev

 

 

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/9/9c/Hristo-Botev-circa-1875.jpg

 

 

 

Самотна неразбрана

такава ще остана.

Глупци без идеали

глас божий не разбрали,

кадърните линчуват,

с народа ни мърсуват.

Глас искрен, благороден

отправям към света

и в птичи полет волен

политам. Небеса!

Летя към Милин камък,

болка, спомен сладък

раздира ми душата.

Моя обич свята!

Защо мълчи народът?

Гърмят окови страшни,

не чуй се глас народен.

Слепци. Скотове прашни

пътища пресичат,

на гибел ни обричат.

Над камък мил и гробен,

народът ми поробен,

болен и покорен,

търпи, тегло влачи.

Дете в майка плаче.

Сган избрана мори

душата, къса плът,

сърцето ми се бори,

спира за кой ли път.

Търпи! -дочувам глас-

спаси се в този час!

Догма християнска

и вяра поганска

аз не признавам,

вярна оставам

на моя народ -

болен и роб.

Секира не знае,

тегло, болка трае.

Но аз не се спирам,

живея, умирам

за правда, свобода

се боря, сека.

Нека остана

аз без глава.

Ботев е в мен,

с огън и плам

горя нощ и ден.

Обичам го! Знам,

че мойта молитва

ще чуе сега.

За мен е единствен.

Той е мойта душа!

И нека върлуват

безчестни, и зли,

и нека ме тровят

погледи зли.

Вино ми дайте,

ще пия за нас,

ръка подайте,

Ботев е с нас!

 

2 ЮНИ - ДЕН СВЯТ, ВЕЛИК!

 

"Бог не наказва когото мрази!"-

каза го Ботев и отсече,

а днес и секирата рече-

Очи плачат, душа стене,

затънали сме вси до колене,

за троха хляб треперим днес

и чакаме от някъде добра вест.

Стоим и молим се

за дни по добри,

но нищо не вършим,

бием се в гърди,

кой какво имал,

кой взел, кой дал,

танцьори нещастни сме

в маскиран бал.

Стоим и молим се

за помощ отдалеч,

примирени, не борим се,

търпиме сеч,

боледуваме и полудяваме,

купуваме се и се продаваме!

Парата във култ издигаме,

не се раждаме, умираме

отчаяни, мачкани до последен дъх.

Българинът можеше да бъде пръв!

Можеше, но не можа да сколаса

да дигне глава, змия опаса

бедно сърце, изстрадало, клето.

Кой наложи нам това вето?!

Нима Ботев не ни показа...?

Нима Левски не ги смаза

онези чужди, бедни душици

предатели наши за дребни парици?

Сирените вият,

юнско слънце пече,

в гърди се бият човеци менте.

Къде си Ботев,

събуди се, стани,

дай сила, надежда

и нам поведи

по нов път чист,

дай любов и мощ

на народ омагьосан

от едно време йощ.

Сълзи си сбирам,

за кой път умирам,

с душа раздрана

Балкан ще хвана,

с животните, с птиците

ще живея там,

ще ме разберат по добре. Знам.

Ти едничък ми остана,

но как да хвана днес Балкана,

свободата си как са запазя,

честта и името си да опазя?

Сред чуждица аз живея,

как да пея, да се смея,

неразбрана си оставам,

падам, ставам, не се давам!

Да целуна твойто чело

па дори на сън и смело

в този ден да се изправя

искам, няма да оставя

твой завет и мъдро слово.

Не искам нищо наготово!

Приспаха те во век предатели,

предадоха те и приятели

и"ней"дори не бе ти вярна,

съдба злочеста и коварна!

Само в тебе вярвам,братко,

ще го кажа точно,кратко-

Приеми ме в твоя свят,

дай ми сила,дух корав!

Не ще спра да се боря,

не ще хленча и се моля,

не ще спра да пея,сричам,

по Ботевски да те обичам!

 

ГЕНИАЛЕН УМ, БОРЕЦ ДОКРАЙ,БОТЕВ ЩЕ СЕ ПОМНИ,ЗНАЙ!

 

2 юни е Ден на Христо Ботев

и на загиналите за свободата

и независимостта на България.

 

 

Прости ми, Ботев, че не мога

да те защитя до край,

прости ми, но Родината ми,

вече не е оня рай!

Поганци газят род, земя

на Аспарух и Симеон, нима

ще си изчезнем от света

поциганени без слова,

погазили език, култура,

със бели денс кючек, халтура…?!

Прости ми, Ботев, но не мога

с простотията да се преборя,

от глад или от що за Бога,

българинът се предаде,боря

се но защо ли, докога,

неразбрана съм, сама?

Дай ми сили и кураж,

не секира, не мираж….

Искам да ме подкрепиш,

над мен, народа мой да бдиш.

Прати ми, Ботев, блага вест,

таквиз кат мен са малко с чест

и задушаваме се, братко!

По чело те целувам  сладко.

Българка ще си остана,

макар от своите презряна!

 

Слънце пече, вятър няма

във родна Земя лъжа,измама

пълзи, залива ни като смог,

затрива мой мил народ!

Дете крещи,птица пищи

в усое,в зелена гора,

предател на народ мучи,

катобик разярен,о,не,свиня

в свинарник рови,грухти,

дребна душица,клюкар слухти!

А там във Балкана лежи юнака

прострелян нелепо от гад в трънака,

месецът дори затъми,

звездата на Ботев се скри!

Скри се,но днес пак изгря

в моята родна,свидна Земя-

робска била,но има сила

там на небето,изпила

горчивият сок на съдбата,

аз продължавам...борбата!

sekirata –Avtorska pesen za Hrsito Botev

Лято беше,

 

писък на птица,

 

нейде  виеше вълчица,

 

изстрел и куршум в целта,

 

падна Ботев във калта –

 

кал от зли души, бедни

 

и за наш народу вредни!

 

Героят те не измърсиха,

 

въпреки че се покриха.

 

Неразбран остана той,

 

непризнат, един копой

 

дръпна спусъка и край.

 

Бог прие героят в рай!

 

Седя на камъка студен,

 

Ботев вперил поглед в мен,

 

небитието оживява,

 

духът на Ботев топли, сгрява!

 

Балканът плаче, слънце грее,

 

дали звездата ще изгрее

 

на тоз народ изстрадал, мой,

 

без Ботев – революционер, герой!

 

Този видеоклип е премахнат, тъй като нарушава Общите условия на YouTube

Научете повече

 

 

РОБИ СТЕ БРАТЯ И СЕСТРИ НЕ ГО ЛИ ВИЖДАТЕ...

АЗ НЕ СЪМ ,АЗ СЪМ ВИСОКО ...МНОГО ВИСОКО ...


 

 

 

 

 

 

 Jiv e toi jiv e
 

Bog ne nakazva kogoto mrazi
 

 

ЗА ХРИСТО БОТЕВ -СТИХОВЕ И АВТОРСКА ПЕСЕН НА АНИТА ХРИСТОВА ТРИФОНОВА  sekirata