В далечни времена, когато светът още не беше разделен на светлина и мрак, живееше Асмодей — демонът на разврата, страстта и огнените желания. Той беше господар на много сенки и пленител на сърца, но въпреки безбройните си подвизи и завоевания, Асмодей носеше в себе си тежката самота на вечния огън.

Една нощ, когато пламъкът в сърцето му гореше по-силно от всякога, той усети празнина — не от липса на сила, а от липса на сродна душа. Тогава Асмодей, в безумното си желание да не бъде сам, призова древна магия, забранена дори за най-могъщите духове.

От огъня на страстта си той отдели искра, която се превърна в негов двойник — Имодей. Този Имодей бе по-млад и по-лек, но носеше в себе си част от мрака и похотта на създателя си. Той бе неговият сянка, компания и разсейване.

Имодей обичаше да се отдава на игрите на страстта, но не с властта и безпощадността на Асмодей, а с усмивка и лекота. Двамата бяха неразделни — докато единият покоряваше светове, другият се наслаждаваше на тях.

Но магията на раздвоението носеше и проклятие. Колкото повече Имодей растеше в сила и самостоятелност, толкова повече жадуваше за независимост. Веднъж, когато звездите угаснаха и мракът се сгъсти, Имодей предизвика Асмодей на битка — не за господство, а за свободата на духа.

Те се сражаваха с огън и страст, в нощи без край, и когато битката приключи, двамата се превърнаха в две сили — вечни, но разделени, подобно на пламъка и неговата сянка.

Оттогава Асмодей владее страстите, а Имодей броди като призрак сред тях, напомняйки на всички, че всяко желание носи в себе си и своя двойник — огледалото на самия себе си.