С ПРИВКУС НА ЛЮБОВ

 Обичам сезона, наситен с привкус на любов,
но тази година все нещо мори ми душата,
затрупани сгради, загинали хора във ров
и куп земетръси, обримчили сякаш Земята.

Бунтува се нашата хубава Божа Земя
и тя недоволна от нечовешката лудост,
къде ще поникнат, се питам, красиви цветя,
да известяват вълшебното пролетно чудо.

Така , се присещам, когато бях аз в Петроград,
на Писаревското гробище - пръст и над нея - тревата.
Жестоко. Но все някой шета по белия свят,
с неизживели живота души да насити земята.

Сега се повтаря, обаче във друг вариант.
Безумие ново възкръсва от старите рамки.
Борбата за власт пощури не един тути-квант,
но патят невинни под пръст на мъртвешки поляни.

Обичам живота. Кога ли ще няма война?
И вируси, пуснати с взлом да убиват душите.
И питам се често: защо така Бог ни събра,
долнопробните твари до тези - във висините?!