В ПАМЕТТА НА ВОДАТА
От Райна Димитрова в Авторска поезия
· 1106 прегледа
Предадох на мълчаната вода
желанията скрити, съкровени,
четеше просто мислите ми тя,
а аз държах гаванчето пред мене.
Дори Луната горе ме разбра
и гледаше ме много обичливо,
какво ли не е виждала и тя,
пред нея се разгръща всичко живо.
Разчитам искрено на паметта
и на водата, а и на Луната,
те носят и целебна чистота,
и най- добре осмислят се с душата.
Най-сбъднатото ще го замълча,
защото то е приказна магия!
Говори ли ти някога звезда?
Във тайнството е цялата стихия.
Дори във стихове за любовта,
аз мисля, че не сме самите ние.
Обаче на мълчаната вода
разказвам и какво душата крие!
-
1
Препоръчани коментари