Принцесата, която всяка нощ късала по един чифт обувки (+18)

9 октомври 2010 г. в 09:07 ч.

Внимание: Приказката съдържа еротични моменти и е неподходяща за лица под 18 години! Имало едно време един Цар. Царството му било много голямо. Красиви планини, бистри потоци, рибата весело подскачала из тях (нямало още бракониери, генно инженерство и химически заводи). Царството било на мястото на Обединените Арабски Емирства. Богато царство! Много злато и пари, камили, Айшета, танцьорки, музиканти, магьосници. На Царя му викали Падишах, защото бил арабски Цар. Така... Падишаха естествено, имал щерка. Красива както в приказките! Имала сини очи като изумруди, черна коса, била едва на 18 години . Зъбите и били бели като бисери, усмивката ослепителна като пустинното слънце. Бельото и - бяло и прозрачно, миришело на жасмин. - Колко съм елегантна! - казвала си тя при изгрев слънце, докато се оглеждала в обсипаното с диаманти огледало. - Слуги... елате да ме окъпете! В тези времена царете и принцесите не се притеснявали да се събличат пред слугите, дори да позират пред тях. Случвало се някой слуга да казва, докато наслагвал сапунката и миел принцесата: - Ооох!... какви красиви форми имате Ваша Светлост! - гледайки омагьосано към прелестното триъгълниче на момичето. Владетелите по това време, се отнасяли към слугите както към роботи. (Като че ли, нямат чувства, или ги пренебрегвали - все едно, чe кучето е до тях!) Но ако някой се вдъхновявал от прелестите на принцесата, тя умирала да се киска от смях и удоволствие. Много се наслаждавала от това, въпреки че казвала: - Вън, веднага вън! - аз съм твоята Принцеса, Господарка! Как смееш, по дяволите!? - Върви да се възхищаваш на Айше камиларката. Много обичала този израз, в царството имало много камили. Падишаха много се радвал, че дъщеря му е все в настроение, но както всеки баща, я мислил за малко момиченце, а тя вече задоволявала сама естествените си потребности (припомням, че била вече на  18!) Но и това не тревожело падишаха. Възникнал друг проблем. Балдубълбарура (Бал-дубъл/бар-ура) -така се казвала красавицата, започнала да отсъства всяка вечер и се връщала чак на сутринта. - Вай Аллах, Аллах!... - къде ли ходи дъщеря ми? - вайкал се грижовния баща. Странното било, че пред вратата на стаята й оставали чифт скъсани пантофки, всяка сутрин. - Ще дам половината от собственото си царство и Балдубура за жена на този, който разбере къде ходи моята любима дъщеря! - казал веднъж Царя, пред обществените медии на пустинния изток. - Тате!... - умилквала се тинейджърката. Никой няма да открие моята тайна! Мас - медиите (водещите медии), веднага решили да забогатеят от новината и разпратили вест(нико)носци, по всички конкурентни падишахства! Принцове от всички страни се побърквали от вълнение. - "Ще взема Балдубура за жена, ще танцуваме щастливо в семейното ложе, а пари няма да ни липсват..." - това си мислили принцовете... Колко му е да уловим - къде лети тази малка птичка... няма да е в Астрала я! Те обаче (кандидатите), си нямали представа, с какво се захващат. Падишахът разбрал за играта на медиите и направил добавка: - "А ако някой не открие къде ходи моята Бал, още първата вечер, а и за какво става въпрос, ще му отрежа главата!" Но това за отрязването, принцовете не го слагали в сметката. - Няма да се случи с нас... - си мислели. Хитрият владетел, подреждал така нещата, че хем щял да избие конкурентите си, хем щял да омъжи игривата си щерка! - ах, ах,този падишах! Бързо се приказка разказва, бавно се работа върши! Започнало следенето на принцесата. Първият младеж, застанал на дежурство. След обичайните любезности и поклони (арабите са много възпитани), той казал: - Принцесо, без мен никъде няма да мърдаш! Ако решиш да ходиш някъде, ще ми се обадиш! Падишахската щерка се усмихнала покорно и промълвила: - Принце - ти лягай пред вратата ми, за да си сигурен че ще ме хванеш, ако реша да лудувам тази вечер. - Да, принцесо, права си, така да направим - съгласил се кандидата за пари, жена и слава. След този кратък разговор, принцесата се прибрала в покоите си и в двореца настанала тишина. Времето летяло бързо, изсипвал се пясъка от дворцовия часовник. Станало полунощ, принца бил все още буден, а камбанката на пясъчното устройство за измерване на времето, ударила мелодично 12 пъти. Изведнъж, красавицата се появила в коридора, облечена само с прозрачна и ефирна нощничка и докато "дежурният" се опомни, казала: - Принце, а ти опитвал ли си виното, което падишаха на Багдат, подари на баща ми? - Не, Слънце мое - замаян отвърнал кавалера, но се опивам от твоята снага и това, което се вижда между краката ти... - Еее... Вие мъжете, само за това си мислите. Че това е десерта глупчо, първо ще пием! - Да, да, да!...- радостно извикал принца. Десерта! Ама, щом не може да започнем от него, тогава да пием, нищо че има сух режим! Давай виното на падишаха... И така, младите хора започнали да пият, както му е реда, в коридора на двореца. Нямало маса. Пиели, седнали "по турски". Обаче хитрушата, изливала ценното вино зад гърба си, а карала щастливия принц да пие. След втората бутилка, гъсто и силно червено вино, той заспал дълбоко, като умрял! Принцесата бързо влязла в спалнята си, извадила от тайно шкафче едно кристално кълбо, то завъртяло съдържащата се в него магьосана течност и се чул глас: - Кажи парола и Ник - име! Принцесата прошепнала име и цифри  и в кълбото заиграли цветни огньове. - Искам вълшебното летящо килимче - точно след 5 пясъчни минути! - заявила заповедта си малката палавница! Чул се глас: - Ще бъде изпълнено, господарке моя! Бал надянала поредните пантофки, килимчето се появило точно по уговорката и тя литнала с него към приключенията. Времето било подходящо за пътуване. Звездите примигвали мамещо на небето, полумесеца светел - точно както го описвала и Шехерезада, а във въздуха се носел аромат на цветя. Вълшебното килимче, на което летяла момата, притежавало много и чудни свойства. По време на полета, духът, който управлявал движението, питал услужливо: - Желаете ли сок от ананас, Ваше Величество, да Ви предложа наргиле с ароматни билки, или да Ви разкажа за кино-артистите от бъдещето?... Тази вечер, Бал била в особено настроение. За пръв път имала пазач, когото хързулнала толкова елегантно, а това, че ще му отрежат главата на сутринта, не я вълнувало толкова - та нима на царете не им се случва същото понякога?Животът е такъв - всяко нещо се плаща! -"Да живеем за мига" - си пеела тя... Освен това, превъзходното вино, от което пийнала малко, допринасяло за еуфорични и хормонално обагрени чувства. - Мехмед - обърнала се по име Балдубура, към така добре познатия "шеф" на килимчето. Разкажи ми за ония негър - Шварци, от австрийското кралство, който превзел чувствата на американците със своята знаменита игра, като непобедим войн... направен от метал и пластмаса, но притежаващ по-чувствено сърце и от арабски музикант. - С удоволствие, господарке - казал пилотът и започнал да рисува образа на Шварценегер - едър мъж, изтъкан от хармонично развити мускули и чувствена душа. Очите на романтичната Бал се насълзили, усетила и приятна влага, между краката. - Мехмед, искаш ли да ме целунеш? - О!... Господарке моя! Разбира се, че бих искал! Но съм на работа. Ако моя господар узнае, че правя любов, докато изпълнявам дълга си - ще ме вкара жив в Ада! Ние духовете имаме друг, Ад - много по жесток от вашия - човешкия. Нашите мъки са неописуемо по-големи, отколкото вие хората, можете да си представите. Не е лесно да си Дух, особено в трудоспособна възраст. Дух - мафията изсмуква до капка силите ни, и е безмилостна, при нарушение на правилата от наша страна! - Извинявай пилоте - казало момичето, дай ми наргилето тогава, но му сложи нещо по-така, искам видения - как хора правят любов, но както в Римската Империя - по групи. Мехмед поднесъл "наргилето на сънищата", докато Балдубура се любувала на съзвездието "Голямата мечка". Момичето всмукнало ароматната билка и в миг попаднало в астралните структури на информационното поле. През отвореното и съзнание преминали едновременно миналото, настоящето, а и бъдещето. Видяла как гръцките войни строят "Троянският кон", магията на хубавата Елена, а после как хитроумния Одисей изклал елита на троянците с измамата на коня-подарък. След това преминали и странните сенки на Алехин и Капабланка - вперили поглед в шахматните полета и фигури, вплели същностите си в титаничната битка за безценната шахматна корона. Алехин трябвало да победи своя любим гений, на когото се възхищавал - Хосе Раул Капабланка. След тези кадри, подсъзнанието на принцесата открило красивата италианка Моана, която се отдавала на няколко мъже едновременно, с такова изящество и еротично чувство, че 18 годишната Бал изпитала първия си мощен оргазъм за тази вечер. След това видяла и така желаните любовно-групови сцени от Римската империя, където преяждането, кръвосмешението и безразборните връзки довели до сгромолясването на властта на цезарите. В един момент - сънищата и виденията показали красивия и мистичен, подобен на птицата "Рух", френски свръхзвуков пътнически самолет - "Конкорд". - Мехмед, Мехмед! - извикало момичето. Виж каква прекрасна метална птица - и е пълна с добре облечени хора! Това истина ли е? Нима това е бъдещето? Пътешествието в Астрала продължавало. Железни коне с пречупени кръстове по корпусите си, размазвали всичко живо по пътя си! Взривове и мълнии, следвали галопа на тези машини. Адът се преместил при живите хора! - О, Аллах! Какво е това... треперела от ужас принцесата, и колко метални птици, които бълват огън от човките си. Земята горяла! Появил се и образа на Спартак. Най-известният и велик роб на Света, повел гладиаторите срещу пълчищата на Краз. Заобиколен от врагове, опрял гръб в гръб с другарите си, Спартак въртял своя меч, докато кръвта му изтичала за така желаната и свещенна Свобода. Съдбата била благосклонна към Бал. Видяла Луната - кръгла и красива, да нараства, нараства и още и още... Пред погледа и се движела през пространството, метална кутия-капсула, в която пътували трима мъже, с надпис "Аполо" на костюмите, видяла единият от тях, когото назовали Армстронг - да прави крачки по лицето на мистичната Луна! Сълзи на изумление потекли по лицето на момичето, което все още било с реакциите на дете. - Къде съм Мехмед - къде? Видяла и Моцарт - със своя почитател и враг - Салиери. Бликнала музика! Представлението продължавало. Странна сила я понесла към центъра на богат и красив град. Там се извисявала желязна кула. Висока и величествена. "Париж" - имало надпис, дори и на арабски! След това - съвсем естествено звъннали и електрическите китари на четиримата от Ливерпул. "Нощ след тежък ден". Пеел Джон Ленън! За да я впечатли съвсем, Съдбата показала на Бал, много мигащи светещи кутии, и повечето хора на Света - вперили страстен поглед в тях, докато тракат с пръсти по клавиатури с изписани букви. - Ооо! Та тази магия е подобна на моето кристално кълбо - промълвила принцесата и заспала от изтощение. Утрото настъпило ласкаво и топло. Дворецът извисявал гордо формите си, изкусно материализирани от фантазията и труда на арабските архитекти и строители. В градината пеели птици. Балдубура лежала в широкото си и меко легло, нежно прегърнала своята любима възглавница. В коридора пред вратата на Принцесата, сладко спял първият кандидат за жених. Падишахът едвам отворил очи и се провикнал нетърпеливо: - Слуги! Бързо всички да отидем до покоите на Бал, за да видим какво се е случило през изминалата нощ! Персонала от най-близкото обкръжение на Падишаха, тръгнал след своя господар, който просто летял към дъщеря си. Пред вратата заварили дълбоко заспалия Принц и традиционните скъсани пантофки, които просто нямало как да се скъсат повече... Падишаха казал: - Ставай момко! Хайде сега да чуем, разбра ли къде хайманосва моята Балдубура? - Ами аз...такова...(бил отговора на Принца). - Какво такова-онакова.....да или не? - ядосал се Падишаха... - Ами господин Падишах, тя ми каза, че като тръгва, ще ми се обади... а пък аз, изобщо не съм пил от Вашето вино - не съм го и помирисвал... - Бързо му отсечете главата! - ревнал Царя... Така Принца загубил живота си! След тази тъжна случка, историята се повторила още много пъти, междубедрието на Балдубура толкова омагьосвало принцовете, че те се впускали безрасъдно в тази лотария, а принцесата само се подсмивала. - Пуберитети! - казвала си тя, нищо ново под слънцето! Но... всяко нещо има край! Една сутрин, след умниците принцове, дошъл да се пробва и Хасан - почти момче, което не било от царско потекло! Хасан, по-известен като местния глупак, казал пред Царя: - Аз ще разбера, къде скита нощем разглезената Балдубура! - Абе, Хасане, казал Падишаха, ти да не си Шерлок Холмс, че ще ми се правиш на герой от приказките? Такива известни и интелигентни благородници се провалиха, че ти ли ще се справиш - голтак с голтак! Марш при Айше камиларката! - Регламента си е регламент - отвърнало момчето! Когато фактите говорят - и Царят мълчи! - Прав си Хасан, да ме вземат мътните,така е! - отронил Падишаха. - 100 процента! Потвърдил глупака! Аз разбрах как се чифтосват скорпионите, че тази онанистка ли няма да разкрия? - Ей глупако! Защо наричаш онанистка дъщеря ми? - разлютил се Негово Величество! - Ами, знам я аз! Първият път, когато се възбуди, ме извика за компания, защото и беше скучно сама, а и не искаше да казва на интелигенцията за поривите си... Ние глупаците си имаме своите предимства! - Думата на Царя, на две не става! Ще дам дъщеря си за жена, на този който разбере къде ходи тя нощем! Действай! - отвърнал Падишаха. Вечерта, Хасан глупака застанал на пост. Към 11 часа се появила Принцесата. - Ей, малкият! - казала тя. Ще ударим ли по едно питие? - Готово ма како! - отговорило момчето. Балдубура искала да го напие, и после да си метлосва. И си помислила: - "И така и така ще ти отрежат главата, защо поне да не се напиеш, а пък аз да отида на купона?" Но Хасан понеже бил много глупав, казал: - Добре, ще ме напиеш, но искам в замяна да ти вкарам пръстче в пеперудката... и ще сложа подписа си под сделката! Принцесата се замислила малко... - Е добре, щом ще те направя и теб на заранта за смях, О'кей! Пипай на кака съкровището и заспивай! Веднага! - казал Хасан, но като и вкарал пръста си, тя потекла и казала: - Дето пръста, там и другата работа, обладай ме, бързо! - Како аз съм глупак, но... това е опасно, ако прихванеш някое мангалче от мен? - Стига бе тарикат - казала каката, аз съм със спирала от WS Teleshop! - Добре, казал глупака - няма да умувам повече! И така двамата правили любов, по всички възможни начини. След като се поизтощили, Бал казала с влажен поглед: - Сега какиното, ти ще изпълниш моето желание, както се договорихме! - Добре - отговорил Хасан и се направил на заспал. Принцесата отново извадила вълшебното кълбо, прошепнала паролата и летящото килимче се появило на мига. Но Хасан, понеже бил глупав, не изпълнил обещанието си, взел един чифт бързоходни обувки (които бил откраднал наскоро от Малкият Мук - от друга приказка...) и хукнал след Балдубура! Принцесата летяла, летяла и летяла! Хасан препускал след нея, омагьосан от скоростта която развивали вълшебните обувки. Ооо-оооох! - pодвиквал си той за кураж, когато под него се показал огромния Световен океан. -Този Малък Мук не е глупав - помислил си момъка. С такива кондури и ракета ще стигна... Ракета ли казах? - стреснал се среднощният авантюрист. О, Аллах! - времената от различните приказки са се се омесили! Какво ли не се случва в днешно време? А Балдубура вече преминавала през девет царства в десето. Най-сетне след шеметен полет, Принцесата стигнала един огромен и красив дворец, от чийто прозорци стуяла силна светлина. Вътре се виждали много и добре облечени хора които в този час били в разгара на забавлениет. Момичето погледало за минута, но не влязло в тази зала. Било му омръзнало да общува с надути големци, за това се запътило към крилото определено за прислугата. Стигнала вратата и я отворила без да почука. На мига станали да я посрещнат, някакви едри и грозни черни роби, които започнали да й се кланят и да й се радват! - Нашата господарка е тук! Нашата красавица е дошла! - се чувало сподавеното възхищение на арапите, а Хасан предвидливо се скрил зад една мраморна колона. - Как пътувахте Ваше Величество? - попитал единият от робите. - Прекрасно, Селим - отвърнала Принцесата. Мехмед ми разправя приказки през цялото време. Няма по-добър разказвач от него в царството на баща ми. - Слава на Аллаха, слава на Аллаха! - отговорил робът. - Сега да пийнем вино - рекла Балдубура, а Селим начаса сложил софра, на която се появило гъсто и тъмно червено вино, което греело в чаши от чисто злато! Робът донесъл и екзотични плодове. Всички се разположили около масата, като централно място на нея заемала Принцесата. Странната компания пийнала от силното вино и хапнала малко плодове. След това Селим донесъл наргилета с омайни билки. Бал и робите започнали да всмукват ароматния дим, преминаващ през обогатена от цвят на рози и мед вода. - Искам да танцувам - извикала Бал и се понесла в танц, съпровождана от звуци на цитра. Пантофките й скърцали по мраморния под, като темпото ставало все по-вихрено и омайно. Робите само гледали. Бал танцувала много красиво. В един момент се освободила от дрехите си, останала само с един нежен воал който прикривал лицето й. Прелестните форми на нейното тяло , възбуждащата голота на младата плът предизвиквала хипноза. - Оставете да горят само няколко свещи! - заповядала Принцесата. Пантофките на момичето вече били скъсани и тя останала боса, но ги прибрала в чантичката си - за спомен... Полумракът, произведен от ароматните свещи загрявал още повече кръвта на Балдубура и тя изпаднала в транс. Хасан, гледайки как се развиват събитията, скрит зад каменната колона, потънал в насладата на съпреживяването. Робите, около седем на брой - само мърдали глави в ритъм с пулса на танца на момичето, страхувайки се да не развалят нещо от магията на мига. - А сега искам да ощастливявам мъже! - приглушено простенала Бал. Най-едрият да се съблече и да дойде при мен, а другите да ме галят, докато рисувам с устни по плътта му! - изкомандвала парада Балдубура. Започнала оцветено-еротична приказна оргия, която завършила с обладаването на Принцесата от всичките седем грозни и черни великани. След това изтощена от многобройните оргазми, Балдубура се метнала на летящото килимче и се прибрала у дома. На сутринта, Падишаха с иронична усмивка събудил дълбокоспящия Хасан, като му казал: - Докладвай, момче - че палача чака, сърбят го ръцете! - Добро утро Ваше Величество! - отвърнал Хасан, може ли една цигара? Падишаха го почерпил, а Хасан разказал всичко което видял през изминалата нощ. След като събудил дъщеря си, и се уверил, че казаното от момчето е истина, Царят предложил Балдубура за жена на глупака Хасан. Но понеже Хасан бил глупав, казал на Падишаха: - Ваше Величество, на мен ми стига и половината царство. Нека запазя Вашият авторитет! Дайте дъщеря си на някой благородник, аз се отказвам в името на благоденствието на народа. Падишаха се зарадвал на това и заповядал да се празнува десет дена и десет нощи. През деветата нощ, използвайки една дупка във Времето - и аз успях да се докосна до богатата софра и празнуващия народ. Пийнах чаша вино, хапнах плодове и казах на принцесата: - Бяхте великолепна в тази приказка, Ваше Величество, подарете ми моля Ви един чифт, скъсани от Вас пантофки! И така, гледайки този подарък - реших да разкажа и на вас, какво се случи в онова далечно Време и Пространство.