ЛОВЕЦ НА ЧУВСТВА

Ловец на чувства

Антоан отвори очи. В малката му уютна квартира, си имаше всичко необходимо за живота, който водеше. Tази сутрин се събуди преди звъна на часовника - а бе спал едва 4 часа. Погледна навън и видя, че есента навън е приятна - листата падаха тихо и бе топло. Часовникът трябваше да го събуди в 11 часа, но той се събуди в 9. Ранното си събуждане отдаде на това, че през изминалата вечер бе пил съвсем малко алкохол и реши да си направи кaфе. Имаше различни видове кафе и ги сменяше според настроенията си - никога не пиеше едно и сьщо кафе. През това време му дойде настроение, въпреки малкото сън и реши да си пусне музика, което не се бе случвало от години, тъй като всяка вечер той работеше до много късно в един бар в центъра на Манхатън, но това не му пречеше да издържа на натоварването, защото бе едва 20 годишен и организма му понасяше нощния живот и алкохола. Реши да си пусне музиката на Бийтълс. но взе диска на Шокинг Блу. От известно време бе им станал голям почитател, но най вече бе пленен от чара на Маришка Велеш. Тя много му харесваше външно, а също и пеенето и гласа й. Оказваше се, че тя му харесваше много повече от Бийтълс. Наля си мляко в чашата - така си пиеше кафето - с малко мляко - не използваше захар. Шокинг Блу започнаха, а той включи малкото котлонче и за 2 минути кафето беше готово. Отпусна се в удобният си мек стол и този път си запали цигара. Нещо отвътре му показваше, че тази вечер ще е необикновенна и Шокинг Блу му повишиха настоението. Неусетно за самият него, любовта му към Бийтълс се прехвърли към Маришка. Кафето беше изпито, цигарата изпуши до половината и реши да излезе да се поразходи в тази златна есен, която му напомни за една мелодия - евъргрийн - "Мъртви листа". Рядко се разхождаше - живееше сам - нямаше приятелка. От време на време правеше малко любов със случайни момичета, които изобилстваха в бара в който работеше.

Квартирата му беше близо до един много приятен парк, където винаги можеше да излезе и да си седне и да релаксира, звукът го изморяваше и практически не слушаше музика за свое удоволствие. Да си пусне музика, както тази сутрин се случваше много рядко. Шефа на заведенето му разрешанаше да изпее негова авторска песен, но една или две. Той харесваше музиката му. Поседна малко на пейката. Първо реши да запали още една цигара, но се отказа защото не му се пушеше а и искаше да откаже цигарите. Минаваха майки с колички, а и парка бе много приятен и се намираше на 5 минути наблизо. Постоя малко на слънцето и се радваше на цветовете на есента. Не бе виждал художник, който да нарисува листатата така, както той ги виждаше в този момент. Антоан ги гледаше, но с думи не можеше да ги изрази. Постоя малко и реши да се прибира. Той нямаше кола. Когато ходеше на работа, го взимаха колегите му защото в Манхатън трафка бе убийствен. Когато се прибра от парка получи вдъхновение и композира една нова песен - само за 15 минути. Записа я и песента бе готова. Прозвуча му както той я искаше. Помисли си дали да я качи в Ютуб, но се отказа. Замисли се и реши, че има време сега, дори да се обади на родителите си които живееха много надалеч. Позвъни и ги попита как са. Те отговориха, че са добре и той се облегна на любимия си стол и реши да изпие една бира. В това време се обади на барабаниста, за да го попита дали ще дойде на време, за да го вземе за работа. Той отговори,че ще е при него още в 6 часа. След това се отпусна и неусетно заспа. Сънува много странен сън, в който присъстваше жена - а той иизипитваше страх от жени защото като 18 годишен преживя любов с момиче, което му бе казало, че е свободно и приятелят й я преби и историята завърши в полицията. Тогава като по чудо нещата се разминаха. Случайно срещна момичето след време, а тя бе в белези, а страха и още бе в нея . Мислейки си за тази история, той се страхуваше от това което бе около жените - а не от тях. Той имаше време единствено и само за музиката. Така той неусетно заспа, а сънят му се видя странен . Влак, който се движеше по релсите, а изведнъж релсите изчезнаха. А влакът продължаваше да се движи. Това силно го впечатли и той си помисли - това трябва да е сън, не е възможно да е истина.

След като се събуди погледна часовника си и видя че е 17 и 30 и скоро приятелят му барабанист щеше да дойде с колата и да го вземе за да отидат на работа. Облече си дрехите и бе готов с дънките в които бе винаги. В заведението си имаха съблекалня за да се преобличат. Бе вече готов и очакваше приятелят си. Той скоро позвъни на вратата му слязоха долу и потеглиха за работа. През цялото време в Антоан имаше чувство и усещане за това че тази вечер ще се случи нещо спецално и ще е сякаш пътува с влак без релси. Стигнаха до бар "Чаровни вечери" и стигнаха на време за да се преоблекат и да си настоят инструментите. Точно в 7 започнаха да свирят. Като цяло свиреха преди всичко евъргрийни . Собственика разрешаваше на Антоан да изпее по една - две негови авторски песни на вечер. Оркестърът се състоеше от барабани и солокитари. Пееше Антоан. а другите пригласяха от време на време. Свиреха по 45 мин и 15 мин почиваха. Зад тях в ъгъла имаше масичка до сцената и те седяха там за да изпият по нещо и да си починат малко. В този бар бе разрешено пушенето. Барът бе в центъра на Манхатън. Както обикновенно клентите идваха и заведението се изпълни с хора. Клиентите бяха изискани - барът бе луксозен. Сервираха само момичета млади и красиви а барманът наливаше напитките. От сервитьорките най - търсена и желана бе Джени. Тя бе любимката на клиентите. Антоан и групата му свиреха тук в този бар вече втора година. Вечерта бе спокойна както и всяка друга. Антоан обичаше ядки, но те му пречеха на пеенето и той никога не си ги поръчваше. Барът "Чаровни вечери" имаше много постоянни клиенти и повечето се познаваха с оркестъра лично. Традиция в цял свят е в луксозните барове да има и програма с артисти.Но тук собственикът искаше хората спокойно да могат да си говорят и нямаше програма освен песните на Антоан и оркестъра му. Барът бе уютен и спокоен благодарение на неговият луксозен оркестър.Чувството на Антоан че ще се случи нещо странно се сбъдна и в един момент на всички погледите се обърнаха към входната врата. Там влезе една жена, която бе с невероятно излъчване стойка и чар. Един клиент дори каза с по силен глас - тази жена е неземна !!!Целият бар замря и всички гледаха жената. Тя бе стойна с дълбоко сини очи и вървеше като принцеса и излъчваше магнетизъм. Дори и сервитьорката Джени, която се бе сближила със Антоан бе пленена от чара на непозатата. Младата жена хареса вниманието на сервитьорките които и предложиха да си избере маса. Но тя избра да седне на бар плота за голямо щастие на бармана. Гостенката си поръча водка с кока кола отделно в две чаши. През това време тя извади едно цигаре а барманът бързо и подесе пепелник и запалка.

В това време тя гледаше и слушаше оркестъра на Антоан. От кога те свирят тук попита бармана тя. Тя запали цигара и слушаше. Собственика изпрати Джени да поръча Антоан да изпее една любовна песен. А песента събра овациите на клиентите . Жената попита коя е тази песен и барбаниста отговори че това е авторска песен на Антоан. Очите и се бяха навлажнили от преживяването.Барбана я попита - Очаквате ли някого? Тя отговори хладно - не ще изкарам вечерта тук сама. След това тя попита бармана - имате ли лист и химикалка за да напиша нещо?Тя написа там няколко изречения и старателно сгъна листа на четири и каза. Може ли да извикате това момиче което ме посрещна на входа и посочи Джени. Бармана извика - Джени ако обичаш ела за малко, а Джени разбираше дори без думи и тя дойде питайки - какво да направя?Моля ви, попита непознатата жена - Моля ви, как се казва певеца?Той се казва Антоан.Моля ви предайте тази бележка лично на Антоан и така неусетно жената отпи от питието и се загледа към оркестъра.Така времето изминаваше. Оркестърът стана време да направи почивка и Джени донесе бележката на Антоан странно сгъната на четири.В бележката пишеше:- Здравейте, аз се казвам Анджелина и вашата песен ме докосна и ме разплака и искам с нещо да ви почерпя.Антоан веднага намери химикал и записа на листа любимте питиета на колегите си от оркестъра. За него си поръча водка с кока кола, но той не знаеше, че и жената пиеше същото.Джени лично им занесе питиетата и каза на Антоан. Антоан, май си имаш почитателка - му каза тя с малко тъга в гласа.Антоан се смути, още повече защото той знаеше как е много трудно да задържиш почитателите си .Барът работеше до 3 и половина. Новата посетителка вече разговаряше с бармана който бе много щастлив от това.Жената гледаше към оркестъра и вдигна чашата си към тях за наздраве. Попита в това време бармана- какво пие Антоан а той отговори - той пие същото като вас - водка с кока кола.Наближаваше три и половина и Антоан обяви че те скоро ще спират да свирят и пеят. Каза: - Желая ви приятна вечер!Оркестърът тръгна да си прибира инструментите и да си тръгват. В това време жената потита Джени - може ли да помолте Антоан да дойде при мене преди да си тръгне за да се запозная със него. Джени се опита да се усмихне, но усмивката й бе тъжна. Но това вече нямаше значение, защото играта на съдбата бе започнала.На Антоан му хареса че такава красива жена ще се запознае по свое желане с него. Той се радваше от сърце особенно от сълзите в очите на своите почитатели от които видимо бе и непознатата жена.Антоан остана докато колегите му от оркестъра си тръгваха, пожелавайки му приятна вечер.В това време жената протегна ръка и се представи - Аз се казвам Анджелина.Той отговори - аз съм Антоан - приятно ми е много. И те започнаха да си говорят ...После тя попита Антоан - ще ме изпратиш ли? - и той веднага отговори - да разбира се. Той помаха за довиждане на Джени, а тя въпреки чара си се натъжи, защото усещаше че ще го загуби .

В това време тя гледаше и слушаше оркестъра на Антоан. От кога те свирят тук попита бармана тя. Тя запали цигара и слушаше. Собственика изпрати Джени да поръча Антоан да изпее една любовна песен. А песента събра овациите на клиентите . Жената попита коя е тази песен и барбаниста отговори че това е авторска песен на Антоан. Очите и се бяха навлажнили от преживяването.Барбана я попита - Очаквате ли някого? Тя отговори хладно - не ще изкарам вечерта тук сама. След това тя попита бармана - имате ли лист и химикалка за да напиша нещо?Тя написа там няколко изречения и старателно сгъна листа на четири и каза. Може ли да извикате това момиче което ме посрещна на входа и посочи Джени. Бармана извика - Джени ако обичаш ела за малко, а Джени разбираше дори без думи и тя дойде питайки - какво да направя?Моля ви, попита непознатата жена - Моля ви, как се казва певеца?Той се казва Антоан.Моля ви предайте тази бележка лично на Антоан и така неусетно жената отпи от питието и се загледа към оркестъра.Така времето изминаваше. Оркестърът стана време да направи почивка и Джени донесе бележката на Антоан странно сгъната на четири.В бележката пишеше:- Здравейте, аз се казвам Анджелина и вашата песен ме докосна и ме разплака и искам с нещо да ви почерпя.Антоан веднага намери химикал и записа на листа любимте питиета на колегите си от оркестъра. За него си поръча водка с кока кола, но той не знаеше, че и жената пиеше същото.Джени лично им занесе питиетата и каза на Антоан. Антоан, май си имаш почитателка - му каза тя с малко тъга в гласа.Антоан се смути, още повече защото той знаеше как е много трудно да задържиш почитателите си .Барът работеше до 3 и половина. Новата посетителка вече разговаряше с бармана който бе много щастлив от това.Жената гледаше към оркестъра и вдигна чашата си към тях за наздраве. Попита в това време бармана- какво пие Антоан а той отговори - той пие същото като вас - водка с кока кола.Наближаваше три и половина и Антоан обяви че те скоро ще спират да свирят и пеят. Каза: - Желая ви приятна вечер!Оркестърът тръгна да си прибира инструментите и да си тръгват. В това време жената потита Джени - може ли да помолте Антоан да дойде при мене преди да си тръгне за да се запозная със него. Джени се опита да се усмихне, но усмивката й бе тъжна. Но това вече нямаше значение, защото играта на съдбата бе започнала.На Антоан му хареса че такава красива жена ще се запознае по свое желане с него. Той се радваше от сърце особенно от сълзите в очите на своите почитатели от които видимо бе и непознатата жена.Антоан остана докато колегите му от оркестъра си тръгваха, пожелавайки му приятна вечер.В това време жената протегна ръка и се представи - Аз се казвам Анджелина.Той отговори - аз съм Антоан - приятно ми е много. И те започнаха да си говорят ...После тя попита Антоан - ще ме изпратиш ли? - и той веднага отговори - да разбира се. Той помаха за довиждане на Джени, а тя въпреки чара си се натъжи, защото усещаше че ще го загуби .

Анжелина съвсем спокойно хвана под ръка Антоан и Джени гледайки ги как излизат усети сълзи в очите си. Но Анжелина бе толкова въздействаща за хората че Антоан и се радваше защото тя бе естествена и той вече усещаше енергията и. Излязоха и Антоан попита Анжелина: - Къде живееш? Тя отговори - ще ти кажа но по- късно. Точно в този момент се появи джип какъвто Антоан дори и по телевизията не бе виждал. Джипа бе в червен цвят и спря точно пред тях. Музикантът се опита да види шофьра но не можа да повярва на очите си . Шофьор нямаше и той сякаш загуби дарбата си да говори. Красавицата почувства вълнението му и му каза - не се притеснявай можеш да ми се довериш. Сканирах енергията ти и разбрах че с теб сме в резонанс. И знаех че ще ме попиташ защо нямам шофьор. Почувствах още, че ти ще ми се довериш и ще усетиш, че аз не съм като другите. Все пак Антоан попита: - А ти ще ми обясниш ли всичко? Тя отговори : - Да но ти ще трябва да почакаш докато се приберем. Музикантът се изненада и попита учудено - Къде ще се приберем? Тя отговори - ще разбереш това по-късно. От тези думи Антоан се почувства че е сякаш герой от някакъв филм но бе като хипнотизиран от Анжелина и я следваше без да се замисля. Той се почувства щастлив и не разбираше защо, но не бе само от чара на Анжелина. Той просто бе щастлив. Той спря да задава въпроси и се отдаде на приятното чувство което го бе завладяло. Вече не искаше да пита нищо и в точно в този момент вратите се отвориха сами и той разбра, че трябва да влезе в колата. Аз ли да вляза първи? Попита Антоан. Анжелина отговори - ти! И те влязоха в колата и седнаха. Вратите безшумно се затвориха и колата потегли плавно, като едновременно с това фаровете се включиха и осветяваха нощните булеварди на Манхатън. Колата си вървеше сама като на автопилот. Те и двамата мълчаха. Пътуваха около половин час и в един момент Антоан разбра че те излязоха на някакъв булевард, който бе безлюден и нямаше сгради. Минаха през гора. В един момент колата спря пред една странна кръгла врата отваряща път до летяща чиния. Преминаха през приятно осветен коридор а Анжелина каза: -Сега ще влезем в приемната. Антоан мълчеше. Вратата се отвори и тя му каза: - Да влезем вътре. Бе много приятно и на Антоан му заприлича на нещо като бар и офис. Имаше напитки, големи екрани и на един от екраните се предаваше телевизията от Манхатън, но без включен звук. Анжелина му каза: - Има и уиски и водка и кока кола. Всичко бе много интересно. Обзавеждането и мебилировката бяха с особенни форми. Но бе удобно и приятно. Тя го попита - щепиеш ли водка с кока кола? Антоан отговори - да Анжелина му каза - сега ще усетиш емоция и не мисли че ти се вие свят. Той разбираше че бе напълно в нейната власт и наоколо бяха единствено и само те. Усещайки че стаята започва да се върти по посока на часовниковата стрелка и му стана особенно приятно . И той каза бързо - ти си извънземна!! Ти не си от този свят и това е летяша чиния. Анжелина отговори - сигурна бях че ще се досетиш. Имаме време да ти кажа за това. Сега искам да ти покажа как изглеждам без дрехи. Антоан замълча но очите му казваха че е съгласен и тя започна бавно да се съблича. Анжелина прошепна нещо на странен език и до нея се поави прозрачна материя. Тя стъпи на нея и материята се издигна точно до средата на стаята повдигната от невидима сила. И започна съвсем бавно да се върти по посока на часониковата стрелка. Красавицата започна да се съблича артистично както правеха момичетата от програма на нощен бар. Антоан като хипнотизиран наблюдаваше. Прозрачната материя се въртеше в кръг и това придаваше неземен чар и вълнение. Сега той можеше да я огледа от всякъде . Гърдите й бяха като на жена от земята, но така перфектни, че изглеждата като изваяни от неземен компютър . Никакви недостатъци. Прозрачната материя я издигна нависоко и той я виждаше и в най - малкиите детайли. Анжелина бе съвсем прекопирана от земните жени. Антоан в този еротичен момент пожела да изиграе партия шах за да разбере тя наистина ли доминира над него. Но Анжелина искаше от него нещо друго - въпреки че можеше да го поиска от всеки друг. Странно - Антоан много искаше да изиграе партия шах с нея. Нистина много глуповата мисъл за него точно в този еротичен спектакъл. В следващият момент, когато тя си свали бикините и го погледна в очите - магията й съвсем го завладя. Тя го чакаше и искаше да му направи красиво представление. Съзнателно се завъртя така към него за да може да й се порадва на прелестното и триъгълниче, а Антоан само гледаше и попиваше всичко. Кръглата прозрачна материя която бе издигнала нависоко извънземната жена продължаваше да се върти бавно и все така красиво. Анжелина бе перфектно творение на неповторим майстор. Кожата и бе млечно и прозрачно бяла. Тя се усмихваше завладяващо докато го гледаше в очите. Антоан усети оргазъм без физическо докосване. Тази жена можеше всичко. Колко сме назад от другите цивилизации.Нямам нужда дори да я прегърна за да разбере че я обичам. Анжелина сякаш прочете мислите му - пред него стоеше Афродита - богинята на любовта. Тогава той усети в съзнанието си гласа й - а сега ела и ти при мен - каза тя. Разговора се водеше вече по телепатия. Моля те и ти да се съблечеш . А той отговори - защо ме молиш, като аз съм твой роб. Тя отговори - аз искам ти да се чмувстваш свободен а не роб. Докато аз съм на тази планета ти ще бъдеш с мен а не с Джени! И най добре аз да те съблека. Антоан се учуди как може тя така умело тя да го съблича толкова нежно и в това време да го гледа в очите и да му се усмихва. И за да му докаже че може да чете мисли му каза нежно - в момента ти си мечнаеш да ме гледаш гримирана докато правим любов. Което хвърли в еуфория Антоан въпреки че знаеше за нейните възможности той се иизненада, че и това тя успя да извади от фантазиите му. В този момент тя се появи с тъмнофишнево / червено червило (той наричаше често този цвят "курвенско червено") и син грим за миглите точно в любимият тон на Антоан. Той почувства че тя е видяла всичко за него и в миналото му и е видяла всичко ровейки с спомените му. В един момент невидими камери показаха светлините на нощният град докато платформата продължаваше да се върти бавно и меко. Толкова естетично беше всичко че Антоан си помисли че сънува. Анжелина се усмихваше. До тях се появиха много меки и цветнни възглавници. Тя се приближи до него и започна да го целува първо в устата а целувката бе неземна защото той усети езика и почти до гърлото си. Антоан продължаваше да си мисли че това е просто най-красивия му сън, но Анжелина не спря до тук. Целуна го нежно по шията после по гърдите и бавно започна да движи езика си към пъпа му и още по надолу, точно където той искаше да усети устните и. От очите му започнаха да капят сълзи от щастие а тя продължаваше да го гледа в очите и да го обхваща с устните си.

Анжелина продължаваше да го гледа право в очите. Забави малко - каза той. Добре - отговори красавицата. В един момент тя каза:

 - А сега искам да свършиш - погледна го и му се усмихна с най-еротичният поглед. След това той мигновенно заспа.

На сутринта Антоан се събуди сам без Анжелина. Появи се биоробот. Той заговори на чист български - Антоан, ще присъстваш на нещо което ще те изненада но бъди спокоен. Съвсем скоро ще бъдеш при Анжелина и тя ми заложи програма да ти кажа, че тя те обича и малко й е мъчно за любимата ти сервитьорка. Но ти си роден за Анжелина - ти си роден за нея. Не съжалявай тя ще се реваншира - но как - ще разбереш по-късно. Искам само да те предупредя, че отначало ще се уплашиш, но не такъв страх, а друг страх. Но като разбереш каква е работата ще се успокоиш и ще бъдете заедно цял живот. Тя много държи на теб и много те обича. Освен това и е много силна. Но отначало ще прозвучи зловещо.

Роботът извади от летящаша чиния нещо като летяш скутер и литнаха към близката гора. Там видяха удължен космически кораб който приличаше на голяма пура и върху него бяха наредени над 20 летящи чинии. Пурата бе кораб - майка и ги носеше. Когато се приближиха на около 10 метра, Антоан припадна от това което видя и изпадна в безсъзнание. Анжелина още не се беше появила. Когато се свести - той видя перфектни клонинги на самият себе си. В първият момент му дойде мисъл да си го върне на Анжелина, но тя излезе усмихната щастлива и доволна и облечена като за сватба. Просто той така го усети - неземна сватба. Анжелина го целуна по устните и той се събуди от това замайване, което приличаше на припадък. Имаше чувството че е преминал през цялата вселена, но усети че ума и чувствата на Анжелина не могат да бъдат направени . Те излъчваха невероятна енергия, която никой не можеше да копира и създаде с изкуствен интелект. Извънземната побърза да отговори изпреварвайки въпроса на Антоан - във всеки организъм се съдържа уникален биочип който само създателят може да възпроизведе. Така че - твоите клонинги аз ги създадох от любов към теб за да зарадвам моите планетяни в Орион Делта, защото ти трябвада да бъдеш пример за тях.

Мозък ти работи като квантов компютър - ти си уникален и затова аз те произведох в много копия но твоята чувственост не мога да възпроизведа. Това сякаш успокои Антоан и той и каза - ще пием ли по една водка с кока кола?

А тя отговори - разбира се! - Но от моята. Днес ще пиеш водка с кока кола но водката ще е от Орион - извънземна водка. Този кораб след малко ще отлети към Орион Делта с твоите копия но не и с твоята чувственост. Ще се опитам да запазя твоята чувственост само за нас двамата. Когато се пожелаем те ще могат да се преливат, а аз ще остана с тебе завинаги. Сега ще отидем да направим подарък на Джени. В същност ти си извънземен но твоята история ще научиш, когато дойдеш с мен на Орион Делта.

Ти си извънземен и твоят биочип на чувствата е уникален.