Празник мой е Рожден Ден 16 юни - стихове и авторски песни на Аниа Христова Трифонова
.thumb.jpg.718de471265435364213c5dfb3b44690.jpg)
От А.Х.Т. sekirata cekupama в ИЗКУСТВО
· 161 прегледа
16 ЮНИ РОДИХ СЕ В ТОЗИ ДЕН, ЗАЩО? ЗА ДОБРО ИЛИ ЗА ЗЛО?!
С рев див, яростен
тази бурна нощ
на този свят се появих!
С поглед не жалостен
приех света ревнив.
Та досега....
Останах си такава-
странна, неразбираема,
останах си такава-
желана, неподражаема.
Изпълнена с хармония,
като във симфония
не полифонично,
а чисто хармонично
водех гласове,
водех души две.
Кой ги отклони
от пътя им житейски,
по разни уклони
с уроци не библейски?
Аз не позволих
злоба да убие
моята душа
и не се затрих,
сърце ми не гние,
не станах маша.
Бях и съм с характер
от вид защитени,
бях и съм с характер,
хора зли, презрени.
Моля Господ Бог
над мен да се смили,
да не бъде строг,
с добро да ме дари.
Моята душа
добро заслужава,
стига с това зло,
какво се получава?!
Добро и зло воюват,
но лошото изплува,
мечтите ми потъват,
а врагът пирува?!
И в този хубав ден
красив за мен рожден
със цвете във ръце
се моля от сърце,
да съм здрава,силна
в борба непосилна,
да не се предавам.
Истинска оставам!
Ще пия, ще се веселя,
че малко и остана
на бедната душа -
душа на баба Ана.
Години навъртях
все в труд и не се спрях,
другите оправях,
себе си забравях.
И тъй до старини
със враговете зли
аз борех се и боря
и знам Божа е воля
да не се предавам
на враг да не прощавам,
семейство и деца си
гладни да не оставям.
България аз обичам
и в нея днес се вричам.
Родино, мила, драга,
Бог нека да помага
народ ми да спаси
от вразите зли.
Все някой му виновен
на този мой народ,
който дълго време
влачи си хомот.
Децата на България
трябва да са щастливи!
Децата на България-
красиви, здрави, мили
нека да растат
напук на чужда гад,
не куфари да стягат
и навън да бягат!
Днес малко остарях
и песен пак запях,
но плаче ми сърцето,
в луд ритъм бие клето.
Дано да доживея
няколко лета,
да се радвам, пея
с моите деца,
да видя със очи си
България свободна,
Отечество любимо,
омайна реч родна!
Когато се родих,
чувствах се щастлива.
Когато се родих,
бях мъничка и мила.
Когато се родих
светът за мен бе всичко.
Когато се родих
обичах мама, всичко.
Когато се родих
теб някъде съзрях
в сънищата бели
плаках и мечтах.
Когато се родих
всичко в мен ревеше.
Когато се родих
душата в мене спеше.
Когато се родих
обичах всички хора.
Когато се родих
не знаех, че изгора
за някого ще съм.
Животът мой бе сън -
кошмарен, сладък.... Грешен
живот, тъй жалък, смешен,
красив, богат и беден,
беше ми потребен!
С рев див, яростен
тази бурна нощ
на този свят се появих!
С поглед не жалостен
приех света ревнив.
Та досега....
Останах си такава-
странна, неразбираема,
останах си такава-
желана, неподражаема.
Изпълнена с хармония,
като във симфония
не полифонично,
а чисто хармонично
водех гласове,
водех души две.
Кой ги отклони
от пътя им житейски,
по разни уклони
с уроци не библейски?
Аз не позволих
злоба да убие
моята душа
и не се затрих,
сърце ми не гние,
не станах маша.
Бях и съм с характер
от вид защитени,
бях и съм с характер,
хора зли, презрени.
Моля Господ Бог
над мен да се смили,
да не бъде строг,
с добро да ме дари.
Моята душа
добро заслужава,
стига с това зло,
какво се получава?!
Добро и зло воюват,
но лошото изплува,
мечтите ми потъват,
а врагът пирува?!
И в този хубав ден
красив за мен рожден
със цвете във ръце
се моля от сърце,
да съм здрава,силна
в борба непосилна,
да не се предавам.
Истинска оставам!
Родих се слънчева и бяла,
от рано света опознала,
раздавах сърце и душа,
раздавах любов, светлина,
цветя раздавах и плам,
обичах, обичам, но знам,
че някъде горе в небето,
там ме тегли сърцето,
там ще намеря покоя
на душата изстрадала моя!
Небе! Лъчи!
Във мене музика звучи.
Мелодия душата ми залива,
дали съм аз съм щастлива?
Птицата във мене пее
за свобода копнее,
в очите ми прозират
облачета сини.
Но тя sekirata -стихове автор Анита Христова Трифонова sekirata
sekirata album Image Dragns Thunder
На Анита
Моят ден рожден -стихове автор Анита Христовмал Трифонова sekirata
Ах, години!
За малко спрете!
Нов живот ми подарете!
Различно искам да живея,
различно да се смея,
фортисимото в мене спрете,
песента с морденти украсете!
Мила мамо, научи ме,
ако трябва покажи ми,
как доброто в мене да запазя,
без чужди интереси да погазя?
Как сърцето си в лозов лист да свия,
да го запазя от проклета орисия?
Как с душа тъй болна, силно наранена,
да се запазя силна, несломена?
Жена за вечни времена,
жена достойна за дела -
човешки и добри,
дела присъщи за жени -
борбени, красиви,
жени влюбени, щастливи.
Но мила мамо ти не позна,
че жертва съм на родова карма.
Решена ли съм аз сега
да жертвам себе си? Съдба.
Властва злобата и завистта!
Какво ли да си пожелая,
сърце боли, вече не трая
живот и карма на обречена,
на Дявола курбан наречена!
От съдбата не се бяга,
но на мен защо посяга
нечия болна ръка,
болен мозък? Ах,съдба!
В този хубав,слънчев ден,
кой си ти,кой е до мен?
На вратата кой почука
или просто е на слука?
Кой със рози ме дарява,
кой обича ме, кой сгрява
моето сърце изстинало?
Жива съм, не съм минало!
Днес птица съм и ще летя,
приятел ми е песента,
със нея злото ще прогоня,
пък нека да ме гони...оня!
Душа ми пее, аз ликувам,
днес празник мой е, не сънувам
цветя и обич в моя дом.
Наздраве казвам с чаша ром!
Днес пораснах още малко,
остарявам просто. Жалко.
И подаръци за мене няма,
но не е беда голяма,
защото Господ подари ми
нов живот в мечти незрими.
Късно е да съжалявам,
късно е да поумнявам,
грешките, грехът ги имам
както всички Вас, не взимам
и не прося свобода,
не върви ми по вода.
Любов забравих, кратка
беше със смъртта ми схватка,
остана болката голяма,
истина за мене няма.
Не знам как горе на Земята
аз ще продължа борбата,
но знам че сили още имам,
дух, надежда, вяра имам
в себе си поне, в човека,
судбо моя тъй не лека.
Днес със цвете ще закича
моите коси, наднича
слънцето в дома ми, знак
получавам да се боря пак.
И пак.
Днес е моят ден рожден.
Наздраве!
Радвайте се с мен!
С една година остарях,
момиче сякаш вчера бях!
В залезът на мой живот
не бях, не съм, не ще съм роб.
Живях красиво със мечти,
обичах диво, ангели
стокрили в мен
подариха ми и този ден.
Колко още ми остава,
само Господ взима, дава,
само нему подобава
съдбите ни да управлява.
Тост за мене Вий вдигнете,
sekirata с добро помнете!
Целувки от мене на всички добрички!
От народната певица и после даскалица!
Секира или не тя честна със вас Бе!
Не ви напускам, ще празнувам....
но къде сега умувам.
В Плевен няма да е, знайте,
защо ли, ха, сами познайте?
С много обич на тези, които заслужават
и не спират да ме обожават!
Небе! Лъчи!
Във мене музика звучи.
Мелодия душата ми залива,
дали съм аз съм щастлива?
Птицата във мене пее
за свобода копнее,
в очите ми прозират
облачета сини.
Ах, години!
За малко спрете!
Нов живот ми подарете!
Различно искам да живея,
различно да се смея,
фортисимото в мене спрете,
песента с морденти украсете!
Очаквана, желана,
във бурна нощ се появи
и сякаш бе призвана,
демона да покори!
Във тази бурна нощ
без четвърт в полунощ,
Венета си роди дете,
тъй искаше да е момче!
И буря, вятър, дъжд и сова
се бореха с душата нова,
съдба чертаеше нощта,
война се водеше с смъртта!
Детето мъничко, красиво,
като зверче дере се, диво,
не иска да се примири,
родено сякаш за войни!
Но бурята навън не спира
и акушерките нервира,
суматоха е голяма -
родилката спасена, няма…
От болка, мъка във очите,
напираха без път сълзите,
каква красива дъщеря,
с характер още отсега!
Бащата недоволен е,
сумти, мърмори, мръщи се,
не иска той такава птичка,
не ще е кротка тя женичка!
С очички живи две маслинки
и бенки черни, само тринки,
такова малко човече,
отде взе сили да реве?!
Когато най после заспа,
бурята навън онемя,
вятърът се укроти,
дори дъждът спря да вали,
Венета се отпусна цяла,
уморена, онемяла!
Вярваше във чудесата,
вярваше във красотата,
във майчината обич, сила,
всеотдайност и закрила!
Да бъда аз за теб царица искаш ти
и казваш друг си бил,не вярвам!
Забравих тези дни-
отминалите дни,
когато подигра се с мене ти!
Прощавах и простих,
и писах стих след стих,
тъй спомена за теб угасна!
И в този светъл ден-
моят ден рожден
наздраве, вдигам тост,
за мен си просто гост!
Наздраве…за любовта!
Наздраве…тя излетя!
Наздраве…за любовта!
Наздраве…тя отлетя!
Не ставам за царица,
казвам ти го знай,
аз съм волна птица,
а ти си същият, признай!
Прощавам и простих,
и пак простила бих,
но закъсня,ужасно закъсня!
Но закъсня,ужасно закъсня!
Вятър ме поде,
в небето ме понесе,
моето сърце
облак бял отнесе!
Днес пораснах още малко,
остарявам просто. Жалко.
И подаръци за мене няма,
но не е беда голяма,
защото Господ подари ми
нов живот в мечти незрими.
Късно е да съжалявам,
късно е да поумнявам,
грешките, грехът ги имам
както всички Вас, не взимам
и не прося свобода,
не върви ми по вода.
Любов забравих, кратка
беше със смъртта ми схватка,
остана болката голяма,
истина за мене няма.
Не знам как горе на Земята
аз ще продължа борбата,
но знам че сили още имам,
дух, надежда, вяра имам
в себе си поне, в човека,
судбо моя тъй не лека.
Днес със цвете ще закича
моите коси, наднича
слънцето в дома ми, знак
получавам да се боря пак.
И пак.
И днес е ден
като всички други-
слънчев, озарен!
С букетче теменуги
закичиха ме днес,
с любов от Бог очаквам
добра и блага вест.
Дяволът причаквам!
Родих се днес и толкоз,
късно вечерта.
Родих се днес и толкоз,
почерпих със торта,
уиски и бонбони.
Злото в мен прогони
не една усмивка
приветлива, красива
от не една щастливка-
жена, девойка мила.
Четвъртата шестица
липсва ми сега,
но със единица
ще се преродя
за ново начало,
път пречистен, драг,
желана да бъда
и на Божий праг!
Ще пия, ще се веселя,
че малко и остана
на бедната душа -
душа на баба Ана.
Години навъртях
все в труд и не се спрях,
другите оправях,
себе си забравях.
И тъй до старини
със враговете зли
аз борех се и боря
и знам Божа е воля
да не се предавам
на враг да не прощавам,
семейство и деца си
гладни да не оставям.
България аз обичам
и в нея днес се вричам.
Родино, мила, драга,
Бог нека да помага
народ ми да спаси
от вразите зли.
Все някой му виновен
на този мой народ,
който дълго време
влачи си хомот.
Децата на България
трябва да са щастливи!
Децата на България-
красиви, здрави, мили
нека да растат
напук на чужда гад,
не куфари да стягат
и навън да бягат!
Днес малко остарях
и песен пак запях,
но плаче ми сърцето,
в луд ритъм бие клето.
Дано да доживея
няколко лета,
да се радвам, пея
с моите деца,
да видя със очи си
България свободна,
Отечество любимо,
омайна реч родна!
Наздраве!
Радвайте се с мен!
С една година остарях,
момиче сякаш вчера бях!
В залезът на мой живот
не бях, не съм, не ще съм роб.
Живях красиво със мечти,
обичах диво, ангели
стокрили в мен
подариха ми и този ден.
Колко още ми остава,
само Господ взима, дава,
само нему подобава
съдбите ни да управлява.
Тост за мене Вий вдигнете,
sekirata с добро помнете!
Какво ли да си пожелая,
сърце боли, вече не трая
живот и карма на обречена,
на Дявола курбан наречена!
От съдбата не се бяга,
но на мен защо посяга
нечия болна ръка,
болен мозък? Ах,съдба!
В този хубав,слънчев ден,
кой си ти,кой е до мен?
На вратата кой почука
или просто е на слука?
Кой със рози ме дарява,
кой обича ме, кой сгрява
моето сърце истинало?
Жива съм, не съм минало!
Днес птица съм и ще летя,
приятел ми е песента,
със нея злото ще прогоня,
пък нека да ме гони...оня!
Душа ми пее, аз ликувам,
днес празник мой е, не сънувам
цветя и обич в моя дом.
Наздраве казвам с чаша ром!
Днес пораснах още малко,
остарявам просто. Жалко.
И подаръци за мене няма,
но не е беда голяма,
защото Господ подари ми
нов живот в мечти незрими.
Късно е да съжалявам,
късно е да поумнявам,
грешките, грехът ги имам
както всички Вас, не взимам
и не прося свобода,
не върви ми по вода.
Любов забравих, кратка
беше със смъртта ми схватка,
остана болката голяма,
истина за мене няма.
Не знам как горе на Земята
аз ще продължа борбата,
но знам че сили още имам,
дух, надежда, вяра имам
в себе си поне, в човека,
судбо моя тъй не лека.
Днес със цвете ще закича
моите коси, наднича
слънцето в дома ми, знак
получавам да се боря пак.
И пак.
авторска песен на Анита Христова Трифонова sekirata
Препоръчани коментари