Просто нещо,което ми дойде на ум

Седях на земята отказвайки да мисля или чувствам, а най-вече да приема случващото се около мен. Дъжда спокойно си валеше. Капките се стичаха по лицето ми и разваляха старателно направения ми грим. Красивите къдрици до преди малко прибрани в шнола сега се стелеха мокри по лицето и гърба ми почти изправени. Сълзите ми се сливаха с дъждовните капки, а ръцете ми безпомощно удряха земята.

Чувах щастливите им гласове. Пееха песни, забавляваха се. И никой от тях - моите приятели, не се притече на помощ на разбитото ми сърце. Бяхме заедно години наред, а сега когато имах нужда от помощ тях ги нямаше. Веселяха се... Радваха се на живота... Защото това трябваше да е най-щастливия ден в живота ми. Но не стана точно така, защото ти си тръгна от мен. И ето ме сега в дъжда седя на мократа земя сама с тъгата и болката си. Красивата ми бална рокля се стели около мен, а аз не мога да повярвам, че теб те няма. Че ме остави ей така и очакваш от мен да забравя като теб с лека ръка всичкото време, през което сме били заедно.

Отварям устни и крещя без глас: "Върни се! Моля те не си отивай от мен! Върни се! Обичам те!" Но ти не чуваш. Не виждаш болката ми, защото те няма. Отиде си. Изчезна в тъмнината без да се сбогуваш. Дори без последна целувка. Остави ме сама. Сама с тъгата и изгарящата ме болка.

Минаха месеци и ти реши, че трябва да ми напомниш за себе си. Да "разнообразиш" със страдание живота ми по навик. Защото с теб си отиде живота, душата, радостта, мечтите... Всичко. Сега ми пращаш писмо. Обясняваш ми как така било по-добре... Лъжа! Казваш, че не си можел да понесеш сълзите и тъгата ми, нито пък страданието изписано на лицето ми. Тогава защо си тръгна? Защо ме уби? Защо? Не казваш. Надяваш се, че съм добре, но ще си останеш само с надеждите. Аз никога няма да съм добре щом ти не си с мен.

Искам те! Обичам те! По дяволите защо се подигра така с мен? Защо ме остави да се влюбя в теб? Защо след това си тръгна? Пишеш, че не е било заради друга, а заради моята безопасност. За да ме спасиш. А защо не ме спаси от себе си?

Тогава сякаш в просъница чух как съобщават за смъртта ти. Не знаех дали да плача от мъка или от радост. Не! Не се радвам. Мамка му! Обичам те! И щом не можем да бъдем заедно приживе ще сме заедно в смъртта си!

_________________________________

- Добър вечер! Водещата новина тази вечер е откритата в дома си мъртва бивша приятелка на убития преди два дни мафиот. - с безразличен глас скучновата водеща с празен поглед обяви от екрана. - Младата жена е намерена в кървава локва от нейната най-добра приятелка и братовчедка. Момичето е умряло след като е издълбало с пергел върху краката си думите "Обичам те"...

П.П. Това не е представата ми за живота ми или нещо подобно, а нещо, което въображението ми обрисува, докато слушах две песни.