Сълзи...

Сълзи

Сълзи във две очи,

събрани тихичко текат

те като поточе ромолят

и никой не разбира,

защо така тъжат...

Умората, и времето

и хиляди неща, очите

карат сълзите от тях

да потичат...

Надеждата не иска

очите, тъй тежичко

да плачат, а искат

да усещат надеждата

във тях...

Когато надежда на очите

грее, тогава и слънцето

се смее...

Когато без надежда са

очите тогава и надеждата умира...

Бавничко, минута след

минута, сълзите трупат

таз соленичка вода...

Събира се тя...

Дано за изцеление

на душата да послужи...

Дано солта изпича раната

жестока...

Автор: ^^ANGELSING^^